В периода на стабилен икономически растеж до края на 2008 г. в много предприятия и сектори бяха направени значителни инвестиции в сгради и модерно оборудване. Те създадоха у хората усещането за по-добро работно място в сравнение с първото десетилетие след обществените промени в България. В условията на сериозна рецесия обаче свиването на разходите се отрази силно негативно върху корпоративните политики за осигуряване на безопасна и здравословна работна среда. Те отстъпиха пред приоритети като осигуряване на поръчки, оптимизиране на производството и запазване на пазарите за готова продукция.

Независимо от кризата здравето и животът на хората не могат да бъдат пренебрегнати, а подобряването на условията на труд изисква сериозни инвестиции, които в момента малко фирми биха могли да осигурят сами. Ето защо за повечето предприятия е ценно да знаят откъде и при какви условия биха могли да разчитат на външно финансиране.

Фонд "Условия на труд"

Държавният източник на финансиране е фонд "Условия на труд" към Министерството на труда и социалната политика. Средствата от него подпомагат най-вече проекти за подобряване на работната среда, но има отделен ресурс и за дейности по диагностика на професионални болести, разработване и издаване на учебни и информационни материали.

За проекти за подобряване на условията на труд през 2011 г. са предвидени 4 158 098 лева. Директорът на фонда Христо Проданов очаква за 2012 г. да бъде приет същият бюджет.

Всички предприятия могат да кандидатстват за субсидия в размер до 100 хил. лв. независимо от големината си. Няма ограничения и за индустрията, в която оперира дадена фирма. Важното е тя да представи добре разработен проект с подробно описание на неговата продължителност, факторите в работната среда, които трябва да бъдат подобрени, както и необходимите за целта средства.

Държавата покрива до 30% от общите разходи по съответния проект. Парите се изплащат след окончателното приключване на предвидените дейности в договорения срок.

За съфинансиране от фонд "Условия на труд" може да се кандидатства целогодишно. Проектите се оценяват от комисия от външни експерти. Протоколите от нейните заседания се представят на управителния съвет на фонда, който взима финалното решение дали да одобри или отхвърли съответните проекти. Ако управителният съвет гласува положително, предприятието и фондът подписват договор.

Една и съща компания може да кандидатства за субсидия до два пъти в рамките на пет години.

По данни на фонда през последните две-три години, включително и през 2011 г., от тази възможност за финансиране се възползват предимно малки и средни предприятия в областта на машиностроенето, шивашката, консервната, дървопреработвателната и мебелната промишленост.

Фирмите са от всички региони на страната, като през тази година има засилен интерес от Ямболския регион.

Проектите, с които фирмите кандидатстват за финансиране, са за подобряване на условията на труд – основно за микроклимат, осветеност, електробезопасност, санитарно-хигиенни условия, за намаляване на запрашеност, химични агенти и др. Фондът възстановява средно около 65 хил. лв. на едно предприятие.

Като социално-икономически партньори на фонд "Условия на труд" национално представителните работодателски и синдикални организации получават средства за обучение на своите структури на браншов и регионален принцип. С тези пари се финансират квалификационни обучения и консултации както за мениджъри, така и за служители. В тези обучения винаги са застъпени насоки и съвети за работа в здравословна и безопасна среда.

Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"

Главна инспекция по труда

Проект "Превенция за безопасност и здраве при работа"

Четиринадесет икономически сектора в България са рискови за здравето на работещите в тях и същевременно социално значими. В списъка са селско, горско и рибно стопанство; добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлоенергия; доставяне на води; канализационни услуги; управление на отпадъците; строителство; търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт; складиране и пощенски услуги; създаване и разпространение на информация; хотелиерство и ресторантьорство; държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа; култура, спорт и развлечения.

Такива са резултатите от националното изследване за условията на труд, проведено по поръчка на Главната инспекция по труда (ГИТ) в рамките на проект "Превенция за безопасност и здраве при работа", финансирана по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

В резултат на проучването специалистите на ГИТ насочват усилията си към подобряване на работната среда в 13 от изброените сектори. Съгласувано със социалните партньори е отпаднал сектор "Култура, спорт и развлечения". В програмата ще бъдат включени избрани предприятия, разпределени пропорционално по сектори и обхващащи всички 28 области в страната.

Проектът, която стартира през 2009 г. и по план трябва да приключи до 2013 г., предвижда усвояването на близо 15 млн. лв. за въвеждане на добри практики и цялостно подобряване на условията на труд, професионалния и здравния статус на работната сила.

Особено важен е компонент 2 на проект "Превенция за безопасност и здраве при работа", който предвижда разработване и внедряване на системи за управление на здравето и безопасността при работа. Той ще стартира в края на 2012 г. ГИТ ще съдейства за въвеждане на добри практики за безопасност при работа, които се изискват по международния стандарт OHSAS 18001 (Система за управление на здравето и безопасността при работа) и по сходната система на Международната организация по труда ILO-OSH2001 (Указания за системи за управление на безопасността при работа).

Със средства на проекта и с помощта на външни консултанти ще се разпишат процедурите и документацията за въвеждане на такива системи за управление до ниво сертифициране. Няма да се плаща за придобиването на самия сертификат. На компаниите няма да бъдат предоставяни също така никакви материални активи.

На първия етап от работата по тази задача ще се разработят модели на системи за управление за споменатите 13 икономически сектора. Отделни предприятия могат да се включват още на този етап, стига да са участвали в разработката на определен брой системи за управление – да са правили такава за себе си и/или да са консултирали други фирми и да отговарят на всички други изисквания, определени в документацията за открита обществена поръчка с предмет разработване на въпросните модели.

След като системите са готови, в края на 2012 г. ще бъдат обучени хора от конкретни предприятия - 500 служители с ръководни функции и 800 специалисти по безопасност и здраве при работа. Проектът ще се развива в минимум 900 предприятия от определените 13 сектора. Самите фирми още не са избрани. Има възможност предприятия да бъдат включени по тяхно желание, уточни инж. Панайот Панайотов, ръководител на проекта в ГИТ.

Третият етап предвижда внедряване на системите за управление. Ще бъдат включени най–малко 100 пилотни компании, които ще бъдат подготвени до ниво сертифициране. Вече тече процедурата за определяне на тези предприятия, която трябва да завърши в края на 2012 г. Активната страна в този процес са областните инспекции по труда, затова заинтересованите фирми могат да се обръщат към тях.

Включените в програмата предприятия ще са предимно малки или средни (с персонал до 250 души). Основните критерии, на които те трябва да отговарят, са:

• определено длъжностно лице или служба по безопасност и здраве при работа
   
• сключен договор за обслужване от служба по трудова медицина
   

• изграден комитет (група) по условия на труд
   

• наличие на оценка на риска
   

• желание да участват.
   

"Малките и средните фирми са с предимство, защото големите имат сили да се справят сами, а и при тях има много специфика и по-трудно може да се приложи пряко разработеният модел", поясни инж. Панайотов.

Агенция по заетостта

През тази година в Агенцията по заетостта (АЗ) има две схеми за подбор на проекти, чиято цел е да подобрят общия трудов климат и да насърчат усилията на работодателите за подобряване както на условията за работа, така и на здравословните и безопасни условия на труд. "Социални иновации в предприятията" и "Безопасен труд" са с бюджет съответно 38 млн. лв. и 70 млн. лв. По тях могат да кандидатстват малки, средни и големи предприятия, каза Иван Кръстев, главен директор на главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" към АЗ.

Схема "Социални иновации в предприятията"

По тази схема се набират проектни предложения от 26 май т.г. Проектите се подбират на конкурентен принцип чрез открита процедура. Те могат да бъдат на стойност максимум 390 хил. лв. Цялата сума е безвъзмездна помощ, не се изисква съфинансиране от страна на кандидатите.

"Социални иновации в предприятията" дава възможност за комбинация на различни дейности. До 20% от получената безвъзмездна финансова помощ може да бъде изразходвана за осигуряване на социални придобивки под формата на закупуване на оборудване, обзавеждане, за извършване на строително-монтажни работи и малки ремонти в помещенията, които ще бъдат използвани за осигуряване на социалните придобивки. Текущите разходи, свързани със социалната придобивка, са в рамките на останалите 80%.

За пример може да се посочи организирането на детски кът в предприятието. Ремонтът на помещението и оборудването влизат в рамките на 20-те процента. Възнагражденията на хората, наети да се грижат за децата в този кът, са за сметка на останалата част от сумата по проекта. Подобен е случаят със създаването на фирмена столова - ремонтът и обзавеждането са в рамките на 20-те процента, но разходите за персонала в столовата са за сметка на другите разходи по проекта.

Осемдесетте процента от сумата може да се използват за различни други дейности. Една от тях е например разработването на кариерни планове на служителите. Друга възможност е осигуряване на вътрешнофирмено обучение чрез използване на ресурса на фирмата и най-вече на работниците и служителите над 55-годишна възраст, които предварително се обучават за обучители. Акцентът е върху новонаети и хора със специфични потребности. Всички служители на фирмата могат да бъдат включени в строго специфични обучения както за заеманата длъжност, така и за конкретната фирма.

"Реално за подобряване на социалния климат се изразходват 100% от средствата, тъй като тези пари дават възможност за задържане и заетост на специфична част от персонала", обясни Иван Кръстев.

В рамките на тази схема на работодателите на работници и служители на гъвкаво работно време могат да се отпускат средства за добавка от 100 лв. към заплатите на тези хора плюс дължимите осигуровки за сметка на работодателя. Целева група са хората, за които има риск да загубят работното си място в случай на структурни промени - родители на малки деца и на деца с увреждания; хора с увреждания.

Кандидатите за финансиране могат да подават проектните си предложения в областните бюра по труда до 26 ноември 2011 г. В случай че има интерес към схемата и остане неизразходван ресурс, през следващата година ще бъде обявен нов кръг за събиране на проекти. "Всичко зависи от броя на подадените проектни предложения и от размера на финансирането, който ще бъде договорен. В случай на голям интерес има възможности от бюджета на оперативната програма да се прехвърлят средства към тази схема. Но това ще се разбере не по-рано от края на тази година", уточни Кръстев.

Проектите се оценяват на текущи заседания на специалната комисия. Една оценителна сесия продължава около месец и половина, след което комисията излиза с доклад. Това дава възможност на кандидати, които в рамките на една оценителна сесия не са били одобрени, да отразят корекциите в проектното си предложение и да го подадат отново преди края на ноември.

Схема "Безопасен труд"

В рамките на общ бюджет от 70 млн. лв. се отпускат до 200 хил. лв. безвъзмездна финансова помощ. Няма изискване за съфинансиране, когато става дума за малки и средни предприятия. Големите фирми трябва да осигурят съфинансиране от минимум 20%.

До 20% от средствата могат да бъдат изразходвани за закупуване на обзавеждане, оборудване или ремонти, стига съответните дейности да не са пряко свързани с производствения процес в предприятието. Тоест оборудването или ремонтът трябва да подобряват само здравословните и безопасни условия на труд в предприятието. Това могат да бъдат монтиране на прахоочистки, климатизационни и шумозаглушаващи системи, предпазни екрани, ремонт и подмяна на осветление. "С безвъзмездната помощ по тази схема не можете да купите металообработваща машина, но може примерно да я обезопасите с предпазни екрани, със съответни манипулатори, които са свързани със запазване на здравето на работниците и служителите", посочи Иван Кръстев.

Ако се подменя съществуващо оборудване, фирмата трябва да обоснове подробно необходимостта от закупуване на ново и най-вече ползите, които това ще донесе за работниците и служителите.

В рамките на останалите допустими дейности по схемата има възможност да бъдат закупени работно облекло и лични предпазни средства над минимално изискуемите по закон. С тези пари например не могат да бъдат купени обикновени каски, които са задължителни за носене на всеки строителен обект. С тях обаче могат да се осигурят допълнителни или по-качествени лични предпазни средства, които отговарят на най-актуалните стандарти. Иван Кръстев даде пример с очила за заваряване с по-голяма защита и с работно облекло за височинни работници, което е с по-добра влагоустойчивост и се къса по-трудно.

Когато предприятието иска да подмени налични предпазни средства с по-съвременни, то трябва да представи детайлна информация за това, с което разполага в момента, и това, което иска да закупи, както и аргументация на потенциалната полза от подобна промяна.

По схемата се финансират и обучения, свързани с безопасните и здравословни условия на труд, извън задължителните инструктажи. Тези обучения могат да бъдат по организацията на труда и предпазването от най-често срещани и специфични рискове за съответното производство. Те могат да са във всички сфери, в които оперира фирмата.

По тази схема има възможност да се разработят системи за управление и да се въведат международно признати стандарти, свързани единствено и само с безопасните условия на труд. Тоест става дума не за стандартите ISO, които се покриват в рамките на оперативна програма "Конкурентоспособност", а за специфичните стандарти, свързани с условията на труд в предприятията. Финансира се придобиването на самия стандарт, както и разработването на стандарти в специфични производства, за които няма стандартизация към момента.

Отделно от това задължителни дейности към "Безопасен труд" са анализът и проектирането на организацията по безопасност и здраве при работа в предприятието. На база на сега съществуващата нормативна уредба и на анализите на Главна инспекция по труда и на Министерството на труда и социалната политика всяко предприятие ще има възможност да доразработи и доразвие организацията за безопасност и здраве при работа, която към момента е създадена. "Целта е българските предприятия не просто до покрият минималните стандарти, а да бъдат на средно или в някои случаи дори над средно европейско ниво", заяви Иван Кръстев от АЗ.

От средата на октомври вече се набират проектни предложения по тази схема. Те могат да се подават в бюрата по труда в областните градове. Проекти ще се приемат на няколко етапа до изчерпване на финансовия ресурс или най-късно до 2013 г. При максимален грант от 200 хил. лв. могат да бъдат финансирани минимум 350 проекта.

Оперативна програма "Конкурентоспособност"

Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" на ЕС подпомага главно модернизацията на производството и навлизането на най-съвременните технологии в практиката. Постигайки тези свои цели, тя едновременно с това индиректно допринася и за подобряване на условията на труд.

До лятото на тази година по ОП "Конкурентоспособност" са сключени договори на обща стойност 836 млн. лева. Изплатени са 494.3 млн. лв. Това са 71% от всички постъпили искания за плащане.

В момента се водят преговори с Европейската комисия да се осигури допълнителен финансов ресурс от 200 млн. евро от оперативната програма. Тези пари заедно с 200 млн. евро, привлечени от банките, трябва да осигурят кредити със значително по-ниски лихви за предприятията. Идеята е средствата от оперативната програма да се предоставят без лихва, а при ползване на парите от банките лихвите да се намалят до 4-5%.

До края на 2011 г. ще бъдат отворени за договаряне четири нови процедури за 545 млн. евро. Процедурата за инвестиции в зелена индустрия се финансира с 40 млн. евро. Тридесет милиона евро отиват в подкрепа за научноизследователската и развойна дейност на фирмите, за развитие на приложните изследвания в изследователски организации са предвидени 10 млн. евро.

За схемата технологична модернизация в малки и средни предприятия са заделени 50 млн. евро. По нея могат да кандидатстват микро (с персонал до девет човека), малки (10-49 човека) или средни (50-249 човека) предприятия. Те трябва да имат най-малко три приключени финансови години.

Ще се финансират разходи за придобиване на дълготрайни материални активи - машини, съоръжения и оборудване, включително компютърно оборудване; на дълготрайни нематериални активи - софтуерни приложения за управление на производствения процес и/или специализирани компютърни приложения за дизайн и разработване на продукти, права по патенти, лицензи и др.

Ще се плаща също за консултантски услуги, свързани с въвеждането на нови технологии, процеси, продукти/услуги в предприятието (в това число за разработване на бизнес и маркетингови стратегии), както и за визуализация и одит. Ще се покриват разходи за консултантски услуги за изготвяне на проектното предложение по тази схема - до 5% от общите допустими разходи по проекта, но не повече от 10 хил. лева.

Безвъзмездното финансиране за микро- и малки предприятия е 70%, а за средни предприятия – 60%. Микропредприятията могат да получат от 50 хил. до 500 хил. лв., малките – от 200 хил. до 2 млн. лв., а средните – от 200 хил. до 3 млн. лв.

Научноизследователски фонд "Въглища и стомана"

Фондът за изследвания в областта на въглищата и стоманата към Европейската комисия предлага възможност за финансиране на проекти от организации, тясно специализирани в добива на въглища и стомана. Кандидатите могат да бъдат публични органи, изследователски центрове, висши и средни училища, частни фирми или други юридически или физически лица, установени на територията на държава - членка на Европейския съюз.

Подобряването на работната среда е заложено като една от целите в дейността на фонда и работодателите в добивния бранш могат да се възползват от тази възможност. Фонд "Въглища и стомана" разполага с годишен бюджет от около 55 млн. евро. С проекти може да се кандидатства всяка година до 15 септември. От тази година проектните предложения се подават само в електронен вид.