Бисерка Бенишева е български посланик в Република Ирландия от февруари 2004 г. Преди това е била временно управляващ посолството в Дъблин. Работила е в министерствата на външната търговия и на търговията. Била е пълномощен министър по търговските и икономическите въпроси в българската мисия към Европейската комисия в Брюксел. От юли 1997 г. до декември 2001 г. е директор в дирекция „Европейска интеграция“ на Министерството на външните работи, след което до юли 2003 г. е била заместник-ръководител на мисията на България в ЕК. Бисерка Бенишева е завършила международни икономически отношения в ВИИ - София (днес УНСС). Има множество специализации.

Г-жо Бенишева, как се отнасят в Ирландия към работниците имигранти?

- Политиката на Ирландия е насочена към привличане на имигранти най-вече от новите страни - членки на Европейския съюз. Тя не се възползва от правото си на преходен период при отваряне на пазара на труда за десетте новоприсъединили се държави. Това е свързано с нейното бързо икономическо развитие и необходимостта от работна сила. Така че в Ирландия имиграцията от новите страни членки не представлява заплаха, по-скоро обратното - тя е желана, защото ще осигури траен икономически растеж. Освен за имигранти от Източна Европа Ирландия е привлекателна и за собствените си граждани, които преди години са напуснали страната. В Ирландия съотношението между емигриращи и връщащи се ирландци вече е в полза на завръщащите се, което е индикатор, че икономиката експандира и има нужда от работна ръка.

В кои сектори има най-голям недостиг на работна ръка?

- Основните стълбове на ирландската икономика са информационните технологии, биотехнологиите и фармацията. Това са сектори, за които Ирландия търси висококвалифицирана работна ръка, а тя масово идва от страните от Централна и Източна Европа. Разбира се, винаги има и други сфери като инфраструктурата, кетърингът, услугите, където могат да намерят работа и хора с по-скромна квалификация. Но Ирландия цени най-вече високопрофесионалните умения.

Има ли опасност пазарът на труда в Ирландия да се насити, докато България стане член на ЕС?

- Според официални данни, за да изпълни икономическата си програма, Ирландия ще има нужда от около 50 000 работници годишно в следващите 10 години. Към момента ирландското правителство е декларирало, че отношението към гражданите на България и Румъния ще бъде същото, както към тези от страните, присъединили се през 2004 г.

Какви са шансовете на българи да си намерят работа в Ирландия, преди да сме влезли в ЕС?

- И в момента българите са търсена работна ръка тук и се представят много доб­ре. Българи преподават в университетите, има доста компютърни специалисти, български инженери работят в ирландските железници и на ирландските летища. Друга значителна група са хлебарите и работещите в кетъринга на дъблинското летище. Официално регистрираната българска общност в Ирландия е от около 2000 души. Всички работят. В повечето случаи става дума за цели семейства, тоест те трайно се установяват тук.

Как трябва да постъпи един български специалист, ако реши, че иска да работи в Ирландия?

- Първо трябва да си намери работодател, да установи контакт с него, да уточни условията на договора. Едва тогава се пристъпва към формалностите. Допреди няколко месеца само работодателят имаше право да кандидатства пред ирландските власти за разрешително за работа за свой чуждестранен служител. От лятото на 2005 г. Ирландия промени закона - за разрешително за работа вече кандидатства самият работник. Предстоят още усъвършенствания на целия пакет имиграционни закони тук, за да се уеднакви режимът с този в другите страни - членки на ЕС.

Как се справят българските студенти тук?

- В Ирландия има дос­та български студенти, макар че следването е много скъпо. Повечето работят, докато следват, за да се издържат. Законът го разрешава.

Какви специалности са предпочитани от българските студенти в Ирландия?

- Насочват се основно към икономически специалности. Понеже в ирландските университети икономиката се комбинира с компютърни науки, това е основното, което избират. Голяма част от българите, които пристигнаха в Ирландия като членове на семействата, много героично се заеха да придобият допълнителна квалификация, която да им позволи да използват образованието си от България и да се впишат в тукашния пазар на труда. Българите са много борбени и се справят много добре.

Има ли проблеми с признаването на българските дипломи в Ирландия?

- Зависи в коя сфера са. Признават се дипломите на българските инженери. По-скоро в областта на хуманитарните науки е необходим допълнителен курс на обучение, който да приравни българската диплома към тукашната.