Младите хора по природа са оптимисти. Обикновено от тях се очаква да вярват, че чашата е наполовина пълна и че най-хубавото предстои. Кризата обаче свали розовите очила на поколението, което в момента е на прага на професионалната си кариера. Когато оценява шансовете си на пазара на труда, то освен вяра показва и доста страхове и задръжки.

Това личи от данните в традиционното изследване на германската агенция за пазарни проучвания и консултации Trendence, която от години пита студенти от цяла Европа как и къде виждат бъдещата си професионална реализация. Анкетите са две - за бъдещи висшисти от икономически и от инженерни и IT специалности.

Сигурност и развитие vs. по-малко работа

Когато избират първия си работодател, европейските студенти поставят на първо място възможностите за личностно и професионално развитие. В това отношение българите не правят изключение. Противно на стереотипите за т.нар поколение У обаче се оказва, че неговите представители, които завършват образованието си в години на икономическа рецесия, са се научили да ценят и сигурността на работното място - в България малко повече, отколкото в Европа. Нивото на стартовото възнаграждение се намира някъде малко над средата в скалата на ценностите на българите и още по-ниско на останалите европейци.

Отново неочаквано за бъдещите висшисти най-маловажни при избора на работодател се оказват възможностите за мобилност, работа в чужбина и работа по международни проекти, като това важи за цяла Европа. Бъдещите български икономисти и инженери нямат високи претенции и когато по отношение на баланса между личен и професионален живот. Те оценяват този фактор по-ниско от колегите си на континента и в региона на Източна Европа. На този фон изненадва фактът, че младите в България всъщност не са особено склонни да работят извънредно - икономистите посочват като максимум 42.5 часа, а инженерите - 42.3 часа седмично.

Само в Скандинавските държави и в Южна Европа студентите заявяват по-ниска готовност да жертват свободното си време в името на кариерата. Най-амбицирани да се докажат чрез допълнителна работа пък са в англосаксонските държави и Франция. Очевидно тежката икономическа криза и високата безработица в Гърция са увеличили рязко и желанието на студентите за продължителна работа - икономистите там нямат нищо против да работят 46.2 часа, а инженерите - 45.4 часа на седмица.

На базата на тези, а и на много други фактори бъдещите икономисти в България класират сред 10-те най-желани работодатели главно финансови институции, две компании в бързооборотния сектор, козметичен, автомобилен и технологичен гигант. При инженерите фаворити традиционно са големите технологични и телекомуникационни компании (виж таблицата).  

Студентите по икономика в Европа залагат повече на консултантския бизнес, а веднага след компютърните гиганти инженерите нареждат водещите компании в автомобилния бранш. Безспорният фаворит обаче е Google, който през тази година е предпочитан и от двете групи бъдещи висшисти (виж "Всички обичат Google"). 

Скромни очаквания vs. скъпи дипломи

Младите българи не смятат да остават дълго в офиса, но пък нямат и високи финансови претенции. Очакванията им за заплащане на първото работно място са над три пъти по-скромни от средните за Европа и седем-осем пъти по-ниски от тези на швейцарците, които искат повече от 53 хил. евро годишно (инженери) и почти 56 хил. годишно (икономисти). Това означава, че един новодипломиран икономист в България би приел договор срещу 6861 евро на година или грубо 1100 лв. на месец. При инженерите сумата е малко по-висока - 7552.50 евро, което прави малко над 1200 лв. месечно.

И в двете професионални направления румънците ще искат от първия си работодател над 2000 евро повече. С под 10 хил. биха се задоволили още само унгарците и полските икономисти.

Въпреки че българите са най-непретенциозни по отношение на възнаграждението, за разлика от повечето си колеги в Европа половината от икономистите и близо 40% от инженерите учудващо се съгласяват, че висшето образование трябва да бъде платено. На фона на постоянните оплаквания на работодателите, че квалификацията на абсолвентите не отговаря на изискванията на бизнеса, не по-малко изненадваща е високата оценка, която българските студенти дават на качеството на образованието. Цели 60% от бъдещите инженери и 67.5% от бъдещите икономисти смятат, че в университетските аудитории са ги подготвили добре за пазара на труда. Тези резултати са съответно с 5 и почти 10 пункта по-високи от средните стойности за Европа. Най-критични в това отношение са в Гърция, където цели 67.5% от младите икономисти и над 61% от младите инженери не са доволни от знанията, получени във висшето училище.

Страхове vs. статукво

Утрешните висшисти в Европа са по-скоро притеснени за бъдещата си кариера. Това важи с особена сила за гърците, португалците, испанците, италианците и руснаците. Сравнително висока е загрижеността и сред българите, които вярват, че от първата работа ги делят три-четири месеца и около 30 изпратени CV-та. Турците и гърците са подготвени да търсят свободно място повече от седем месеца. В същото време емиграцията не е опция за почти 52% от завършващите икономика в България. На същото мнение са почти 42% от студентите в инженерни специалности.

Едва един на всеки пет дипломирани икономисти и всеки четвърти инженер заявяват готовност да напуснат страната. Значително по-висока е мобилността при гърците, французите и румънците. Интересното е, че когато става дума за мобилност, българите са по-склонни да емигрират, отколкото да сменят местоживеенето си в рамките на страната.

По темата работи и Екатерина Попова.