Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Науката е голяма и спасение дебне отвсякъде

Възможности за професионално развитие на учените в България има, трябва само да бъдат използвани
Share Tweet Share
Снимка

В една от лабораториите във Физическия факултет на СУ Венелин Кожухаров и колегите му следят сблъсъците на елементарните частици в ускорителя в Церн. 

 Фотограф: Цветелина Белутова

Владимир Котев попада в института по механика на БАН преди пет години. Инженерът идва в София с надежда за по-добри възможности, след като не успява да намери работа в родния Сливен. На интервютата го питат дали не може да се научи да поработва и на струг, защото "то хубаво, че си инженер, но като стругар ще взимаш два пъти повече"...

Горе-долу по това време негови бивши преподаватели му предлагат да запише докторантура. Котев приема и съвсем скоро започва работа по международен проект, финансиран по Шеста рамкова програма на ЕС. Темата е от сферата на системната биология, на границата между биология, механика и информатика. Най-общо казано, учените наблюдават и анализират определен вид рак и правят прогнозни модели за развитието на болестта в зависимост от промяната на различни фактори.  

След като този проект приключва, Котев започва работа по друг. Отново международен, отново с европейско финансиране. Този път се занимава със синтез на механизми, предназначени за микро- и нанотехнологични операции. Заедно с колегите си създава робот за инжектиране на клетки. Резултатът от усилията на екипа в момента е в Института по механика.

Всекидневието на Котев е динамично. Той се учи да пише проекти, стажува в частни компании, които имат развойна дейност, търси финансиране, пътува. Предстои му специализация в Япония със стипендия от тамошна фондация. После ще бъде в Китай. Така въпреки сравнително ниските заплати на асистентите в БАН Котев не се оплаква от възможностите за професионална изява на учените в България и успява "да живее нормално". Нарежда себе си сред изключенията от общата картинка и смята, че неговото професионално развитие се дължи на късмета да попадне на подходящите хора.

Все пак Владимир Котев далеч не е единственият български учен в "страната на проектите" (виж "Как се пише проект"). Във Физическия факултет на Софийския университет (СУ) български изследователи работят по специален експеримент на лабораторията в Церн, млади физици се занимават с теоретични разработки в областта на квантовата оптика с надеждата един ден да допринесат за създаването на квантов компютър, екип метеоролози се опитват да направят прогнозите за времето по-точни с помощта на сателитните данни за GPS навигация.

Формулата на успеха

не е сложна. Проекти и европейски пари плюс активност и амбиция. Във Физическия факултет на СУ последните две съставки по всеобщо мнение се олицетворяват от проф. Николай Витанов. Той и други негови колеги разполагат с мрежа от контакти и чисто технически познания за писането на проекти. Те работят по този начин от години, "владеят тънкостите на занаята" и са отворени да привличат млади, ентусиазирани и амбициозни хора в своите екипи. Така създават малки оазиси, в които не важи общоприетата представа, че в България наука и пари за наука няма.

Различната картина  

Извън местата като Физическия факултет обаче нещата стоят по друг начин. Според Карина Ангелиева от Euraxess - България, която от години преподава на млади докторанти, проблемите са свързани основно с липсата на опит, приемственост и институционална подкрепа. Повечето млади българи попадат в науката случайно, било защото някой "готин преподавател" им е казал, че има много свободни места за докторанти, било защото дори заплатата от 400-500 лв. понякога прилича на спасение и дава сигурност, гарнирана със свободно време. "Докторантите силно зависят от своите преподаватели, които им дават информация "на час по лъжичка". Няма специализирани програми и всеки се спасява поединично. Липсва ясна кариерна пътека. Освен това акцентът се поставя основно върху броя на публикациите, което е важно за защитата. За сметка на това напълно се пренебрегват въпроси като мобилност, приложение в индустрията и т.н.", коментира Ангелиева.

Възможностите за финансиране и работа по проекти са многобройни. Малко са обаче реално постигнатите резултати. По линия на Европейския съвет за научни изследвания например в ЕС са финансирани 1700 проекта на обща стойност 2.5 млрд. евро. Българските обаче са само три за 3.26 млн. евро. Конкуренцията е огромна и не всеки успява да се пребори. "При тези проекти няма гаранция, че ще спечелиш. Вероятността е, да кажем, 10%. А трябва да вложиш много време и усилия - около три месеца са необходими да подготвиш предложението си, да осъществиш връзка с партньори, после около половин година чакаш одобрението. Инвестицията е огромна", пресмята Владимир Котев. Затова и голяма част от учените изобщо не се наемат да се борят.

Другата причина за скромното българско присъствие сред одобрените проекти е в липсата на лесен достъп до информация и на подкрепа от страна на администрацията на научните институти и университетите. Карина Ангелиева обобщава ситуацията така: "Възможностите съществуват, но никой не знае за тях. Мениджмънтът е лош. Държавата казва: "Спасявайте се, както можете", не задава рамка. А ученият си работи в определен сектор, от него не може да се очаква да се рови, да търси информация по сайтове."

В някои университети в Европа факултетите разполагат със специализирани административни звена, създадени, за да оказват именно такова съдействие на учените. Ралица Султанова се занимава с международната дейност към едно такова звено - центъра за мобилност на изследователите в Свободния университет в Брюксел. В продължение на няколко години нейната работа се състои основно в това да дава информация на докторантите относно възможностите за финансиране. "Много често правилата по различните програми изглеждат толкова сложни и объркани, че хората не кандидатстват", споделя тя.

От няколко месеца Ралица съвместява и дейностите за насърчаване на мобилността по линия на програмата на Европейската комисия Euraxess (виж "Милиони на една идея разстояние"). Заплатата й обаче се поема от университета, тъй като позицията й е приоритет за висшето училище.

Индустрия без наука

Извън научните институти и университетите възможностите за научна кариера в България са съвсем скромни. Според социологическо проучване за анализ на конкурентоспособността на българската икономика, поръчано от Министерството на икономиката през 2008 г., едва 2% от предприятията в България изразходват повече от 20% от бюджета си за изследователска и иновационна дейност, докато 80% от предприятията изобщо нямат такива разходи. От същия анализ става ясно, че 90% от анкетираните фирми не са ползвали услугите на научноизследователските организации в България. Отделни пробиви има само в информационните технологии, фармацията, клиничните изследвания и роботиката. Това обаче са по-скоро щастливи изключения.

Мозъци навън

На този фон младите учени в България често имат пред себе си само един път и той води извън границите на страната. Според Карина Ангелиева възможностите за работа навън са сред основните причини, които мотивират избора на научна кариера. Мобилността в научната сфера всъщност не би трябвало да се възприема като заплаха от изтичане на мозъци, а като необходимост. Гергана Герова от Физическия факултет на СУ: "Постоянно казвам на студентите, че е много хубаво да излязат и да видят какво се прави по света,  дори с риск някои от тях никога да не се върнат."  Защото, както казва Владимир Котев, "науката е голяма и спасение дебне отвсякъде".

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly