Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Как се пише проект

Подготовката отнема няколко месеца, за одобрение се чака още толкова
Share Tweet Share
Снимка

Гергана Герова

 Фотограф: Цветелина Белутова

След 10 години в чужбина реших да се върна в България. От един колега в Австралия научих за възможността за финансиране по програмата "Мария Кюри" за реинтеграция на учени. За целта трябваше да кандидатствам с конкретен проект, по който да работя след завръщането си. Избрах интердисциплинарен проект - на границата между метеорологията и геодезията (виж визитката).

Започнах да пиша проекта през септември 2009 г. Текстът е с обем от около 30 страници и е разпределен в четири глави. Научната част всъщност обхваща не повече от седем-осем страници, в които се описва какво точно предлагаш, какви методи ще използваш, предимствата и недостатъците.

Във втората глава ученият представя себе си: опит, предишни публикации, брой цитирания, доклади на конференции и научни форуми и т.н. Важно е да можеш да докажеш лидерски качества, т.е. да покажеш, че освен да публикуваш статии, си способен да работиш с екип, да правиш нещата да се случват. Аз например в Австралия организирах едно лятно училище за млади учени, като поех цялата организация на събитието - лектори, участници, логистика. На трето място, трябва да покажеш каква е връзката ти с проекта, който предлагаш, както и какви ще са предимствата за кариерата ти.

В третата глава се представят приемащата организация и работният план - т.е. това, което обещаваш да свършиш по проекта. Последното трябва да се прави много внимателно, защото въз основа на работния план се осъществява контролът и отчетът на дейността и в крайна сметка се взема решение дали да се отпусне втората част от финансирането.

Последната глава поставя акцента върху значението на проекта за приемащата организация, за развитието на европейския научен потенциал, както и неговото практическо приложение. Тя е и най-сложната за нас, учените, защото предполага добро познаване на европейските приоритети и политика.

Към този документ се прилага т.нар. абстракт, или кратко представяне: в около 1000 думи от теб се очаква да кажеш защо твоят проект е важен. Това е първият документ, който гледат рецензентите. Той трябва да предизвика тяхното любопитство.

След като проектът е готов, той се изпраща по електронен път. Назначават се трима независими рецензенти, експерти в съответната област. Те оценяват проекта по набор от критерии. Накрая оценките се събират и се прави класиране. След това годишният бюджет започва да се разпределя отгоре надолу, докато парите свършат. Проектите, които са попаднали над чертата, започват т.нар. преговори с Европейската комисия относно детайлите по осъществяването на проекта. Целта е да се постигне яснота и сигурност около неговото ресурсно обезпечаване. Ако всичко е наред, сумата се отпуска и имаш около две години да работиш, преди да представиш междинния доклад за постигнатите резултати.

Истината е, че не е никак лесно и конкуренцията е страхотна. Затова особено ценно е да получиш практическа помощ и насоки от човек, който разбира как се пишат проекти и познава формата, съдържанието, етапите. Цялата процедура, разбира се, е подробно описана на сайта на ЕК, раздел "Научни изследвания", но далеч по-лесно е, ако някой те насочи.

Визитка

Гергана Герова завършва метеорология в Софийския университет, след което работи три години в Геофизическия институт на БАН. В края на 90-те години заминава за Швейцария, където прави аспирантура в университета в Берн, а след това работи като постдокторант в Лозана. Връща се в България през 2009 г. след тригодишен престой в Австралия, където изследва проблема с далечния пренос на замърсители.

В момента Герова ръководи проект към Физическия факултет на Софийския университет. Той е финансиран по европейската програма "Мария Кюри", насочена към реинтеграцията на европейски изследователи, работили в чужбина. Целта на проекта е да се използват данните от системите за навигация от типа GPS за изчисляване на нивото на водните пари в атмосферата. Това ще подобри значително качеството на метеорологичните прогнози и ще позволи изготвянето на анализи за климатичните тенденции.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly