Регистрация

Социална отговорност или имитация

Снимка

 Автор: Михаил Вълканов

Шейсет и четири от най-големите 175 икономики в света са корпорации, оглавявани от гиганти като Wal-Mart. Искат или не, те са призвани да бъдат начело на промените в света на глобално ниво - в свят, в който екологичните и социалните конфликти са все по-видими, а способността на земята да възстанови изчерпваните от нас ресурси намалява. Да пренебрегнем въздействието на икономиката и да оставим рестриктивните мерки единствено на държавата днес става все по-малко възможно. Какви трябва да бъдат бизнес лидерите, които биха могли да отговорят на тези очаквания?

Отговорност или попълване на бланки

Вече от доста години корпоративната социална отговорност (КСО) е в процес на бурна еволюция - няма голяма компания без стратегия, с която да отговори на обществените очаквания. В същото време КСО все повече придобива оперативни механизми (доклади, сертификати и договорености), които звучат тежко, но често са просто кухи статистики и хубави графики.  Тези корпоративни кампании и дори реални жестове за социално отговорна политика обаче рядко дават възможност да отличим неискрените опити за измиването на името на компаниите от онези, които истински желаят да направят нещо добро за света. Така става все по-ясно, че промяната е етична категория, а не технократско изобретение.

Тя се случва първо в сърцето на бизнеса – неговото управление. Промяната би могла да стане по два начина - приятният е по вътрешно убеждение, а неприятният - под натиск от потребителите или разгневени активисти. За да се случи тя, са необходими проактивни лидери, които трябва да са способни да убедят служителите си, че засаждането на дръвчета или опитите на компанията да има минимален въглероден отпечатък не са поредният ленински съботник, а са полезни за хората. Тези мениджъри трябва да са малко мечтатели, малко фантазьори, но и хора, които са дълбоко самокритични към собствените си действия. Иначе техните служители бързо ще разберат фалша в действията им и претенциите за социална отговорност.

А такива случаи има много. В България един от основните проблеми е, че корпоративната култура все още не вижда смисъла от концепцията за устойчивото развитие. Пример за това е, че фирмите прехвърлят "измислянето" на събития и жестове, които трябва да създадат усещане за социална отговорност на маркетинг и PR специалистите. Случки от типа "измислете нещо по-зелено" не работи в една растяща критичност и информираност. От тях може да има смисъл едва след като управлението е взело стратегически решения в дългосрочен план.

Такъв тип поведение може да ви донесе повече негативи, тъй като резултатът изглежда повърхностен и неискрен. Много български фирми гледат на залесяването като на тийм бийлдинг с кетъринг, а не като на важна стъпка в дългосрочна грижа за място, екосистема или общност. Силно притеснително е, когато социалната отговорност се свежда само и единствено до истерично садене на дръвчета. А абсурдно става, когато компанията започне да настоява растителният вид, който се засажда, да е точно този, който ще пасне на сезонните поздрави в нюзлетъра й.
Какви организации са ни нужни, така че икономиката да отразява реалната екологична и социална стойност на продуктите и услугите, които потребяваме? Каква е вътрешната промяна, необходима за по-различно утре, и каква е отговорността на бизнеса в контекста на глобалните предизвикателства днес?

Що за лидерство е това?

И ако наистина добавянето на нова екологична и социална стойност е ключово за разбирането на нуждата от обрат в класическите икономически теории (New Economic Foundation), то  лидерството трябва да е в състояние да пренастройва дългосрочно цялостната си стратегия и да стига до иновации не само в собственото си управление, но и до обществото. С две думи: лидерство, осъзнало връзката между дейността на поверения бизнес и световните процеси, налагащи отговорен пазар и нова порода корпоративно лидерство, е наясно, че е отговорно за цялата производствена верига и избора на доставчици, които спазват етични норми. Ето какъв е образът на новия мениджър:

- Новото лидерство е емпатично. Без да е сантиментален, новият лидер знае какво е емоционална интелигентност и я практикува безпроблемно. С други думи, не си затваря очите пред очевидните нередности в света. За да се случи това, специалистите отправят съвет: да напуснете поне за малко зоната си на комфорт, защото това е единственият начин да я разширите. Така с времето може лидерът може да е сигурен, че говори на един език с хората си по отношение на споделените ценности - стрaтегически по-устойчив подход вместо двудневен тийм билдинг с напиване и малко outdoor.
- Новите лидери са по-скоро "аниматори" или "фасилитатори" на процеси, отколкото хора, налагащи мнение.

- Изграденото доверие вследствие на емпатично лидерство създава пространство за рискови маневри, каквато е преминаването към устойчиви практики във вътрешнокорпоративната култура и такива, които възпитават нова култура в цялата производствена и верига от доставчици.

- Новият лидер превръщане темата за социална промяна/иновации за социална промяна в предизвикателство и игра (без конкурентен характер) за екипа. Играта е изключително сериозна работа - не просто добавена стойност към екипния дух, но истински ресурс на креативност, личностното развитие, учене и взаимоотношения

- Лидерът на бъдещето е наясно със съдържанието на термина радикално овластяване, използван от гуруто на системното мислене Донела Мийдоус в нейните изследвания в MIT и Dartmouth.
- Новият лидер е наясно, че плановете и стратегиите са хубаво нещо, но не на всяка цена - всеки има свой индивидуален стил на учене и няма универсална формула или подход, който да "става" на всеки.

- Това лидерство иска самоактуализиране по теми, далеч отвъд мениджмънт в класическите икономически теории. Новият лидер е прочел е поне някои от следните книги, променили завинаги схващането за връзката между корпоративната култура и социалната промяна: "Еколгична интелигентност" на Даниъл Голман, Natural Capitalism на Paul Hawken&A.Lovins, Thinking in systems на Donella Meadows, Easterlin, R. A. (1974). Does Economic Growth Improve the Human Lot? Nations and Households in Economic Growth: Essays in Honous of Moses Abramovitz, New York: Academic Press Inc. The Necessary Revolution на Peter Senge&Co. и The Fifth Discipline пак на Peter Senge.

* Авторът е основател на Академията за лидерство на социалната промяна в България (http://changemakersacademy.net), обученията от която стартират на 24 май. Танева е завършила програмата за лидерство в сферата на устойчивото развитие – LEAD International (Лондон/Брюксел), стипендиант на фондация "Роберт Бош".

  • Печат
  • Изпращане
  • Споделяне
  • Twitter
  • Споделяне във Facebook Facebook
още от тази рубрика:

Реклама

Подбрани позиции

© 2003-2014 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2014 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: SofiaEcho.com