Регистрация

Да се поболееш от работа

Снимка

 Автор: Ася Колева

Болки в кръста и гърба, схващания на тялото след цял ден в офиса. Ако тези симптоми са ви познати, то съществува голяма вероятност да развиете професионално заболяване. Защото в България начело на списъка с професионални болести са именно мускулно-скелетните и периферно-нервните заболявания.

Така е и в света, където на работното място най-често заболява двигателно-опорният апарат. Основни причинители са тежката физическа работа, както и статичното пренапрежение, породено от продължително стоене или седене в една и съща поза. Тези фактори са масови, ето защо е трудно да се назоват конкретни рискови професии. "Освен това двама души, работещи в еднакви условия, могат да реагират различно на работната среда. При единия е възможно тя да предизвика професионално заболяване, а при другия - да не окаже влияние", обяснява проф. Елисавета Петрова, началник на клиниката по професионални заболявания към университетска болница "Св. Иван Рилски". Такива специализирани клиники има в най-големите градове в страната.

Факт е, че

в България професионалната заболеваемост е ниска

- много по-ниска, отколкото в другите европейски страни. За специалистите тези данни обаче не са повод за гордост, а по-скоро за притеснение, защото показват, че реалната ситуация остава скрита от регистри и статистика. Причините за трудната разкриваемост се коренят в повърхностното преподаване на тази специализирана материя в медицинските университети, в неспособността на личните лекари да разпознаят професионално увреждане, както и в нежеланието на пациентите да свържат здравословните си проблеми със своята работа, основно поради страх да не я загубят.

Не на последно място проблем са и парите - заради липса на средства дълго време професионалните болести в България са били неглижирани. От няколко години дейностите по диагностиката и лечението се финансират от фонд "Условия на труд" към Министерството на труда и социалната политика. Всяка година сумата се определя в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2008 г. тя е 3 млн. лв. От ръководството на фонда не пожелаха да коментират темповете на тяхното усвояване, затова е трудно да се прецени дали тази сума е малка или голяма.

Тези пари обаче със сигурност ще се окажат недостатъчно, ако фирмите са запознати с правата си да ползват от тях за ранно диагностициране на професионалната заболеваемост сред своя персонал. "Ако един работодател се усъмни, че неговите служители страдат от професионална болест, той може да се обърне към съответната районна клиника, да поиска изследвания за хората си и това няма да му струва нито лев", твърди доц. Венета Костова, национален консултант по професионални болести.

Такава превантивна функция ще има предстоящата скринингова програма за ранна диагностика на професионалните болести, финансирана от бюджета на Националния осигурителен институт. Тя ще се реализира по производствени браншове, а прегледите и изследванията ще се провеждат от квалифицирани специалисти на място в самите компании. Началото ще бъде поставено тази година в чугунолеярските предприятия, където ще бъдат обхванати общо 1500 работници. Този сектор е избран за старт на програмата поради голямата вероятност от развиване на професионално заболяване в такава работна среда. В скрининговата програма фирмите не могат да се включват по собствена инициатива.

Редовните проверки ще намалят загубите

които професионалните болести генерират - от непроизведена продукция поради временна нетрудоспособност на увредените служители, от допълнителните разходи за осигуряване на подходящо работно място за трудоустроените заради професионално заболяване хора. Още по-големи са негативите за работодателя, ако се стигне до съдебен процес - в случай на установяване на професионална болест служителят може лесно да осъди фирмата. Някои пациенти се възползват от това свое право и по думите на доц. Костова предявяват немалки претенции - от порядъка на 5, 10 до 20 хил. лева. Неизмерим в числа е ударът по обществения имидж на дадената под съд компания.

От професионалната заболеваемост страда и осигурителната система - пациентът получава добавка към пенсията, ако е загубил работоспособността си трайно.

Тези финансови "облаги" обаче не могат да компенсират загубите за служителя. Освен до физически дискомфорт заболяването обикновено води до намаляване на жизнения стандарт заради понижаване на доходите или направо заради загуба на работното място поради намалена трудоспособност. Евентуалната необходимост от смяна на професията заради трайно увреждане създава допълнителен проблем.

И фирмите, и работещите имат интерес да сведат до минимум опасността от подобни здравословни, финансови и имиджови вреди. Ролята на служителите е да сигнализират при най-малкото съмнение за професионална болест. Работодателите пък могат да се предпазят от загуби, като осигурят здравословни и безопасни условия на труд за своя персонал още преди проблемите да са възникнали.

Законът ги задължава да направят това, както и да наемат служба по трудова медицина, която да следи за наличие на вредни фактори в работната среда и влиянието им върху хората. Някои компании доброволно разширяват този свой ангажимент, като сключват договори със здравноосигурителни компании за редовни профилактични прегледи и по-широки пакети от медицински услуги. Тази практика има двоен ефект - освен че намалява отсъствията по болест и риска от професионална заболеваемост във фирмата, тя служи и като инструмент за задържане и допълнителна мотивация на служителите.


Задължения на специалистите "Човешки ресурси"

- Подбират задължителната по Закона за здравословни и безопасни условия на труд служба по трудова медицина или здравноосигурителна компания и сключват договор с нея.

- Участват в организацията на ежегодните профилактични прегледи на служителите.

- В зависимост от дейността на компанията провеждат инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Прави се начален, на работното място, периодичен, всекидневен и извънреден инструктаж. За всеки новопостъпил служител се извършва първоначален инструктаж, след което той полага подписа си в специална книга.

  • Печат
  • Изпращане
  • Споделяне
  • Twitter
  • Споделяне във Facebook Facebook

Реклама

Подбрани позиции

© 2003-2014 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2014 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: SofiaEcho.com