Конкурс
Да си тръгнеш, но не съвсем
Шрифт
Когато напускат, някои хора си тръгват, но не съвсем. Аз изглежда съм от този тип. Неотдавна смених работата си, но нямах усещането, че това е краят на контактите ми с колегите и бившия ми началник.
Започнах преди две години и задълженията ми бяха най-различни – от наемането и обучаването на персонал, през писането на текстове и поддържането на няколко уебсайта до SEO-оптимизация и контрол на персонала в центъра за обслужване на клиенти.
Хубавото е, че за малкото време успях да стана част от здрав екип, който мина през всичко – силна мотивация и желание за работа, абсолютна демотивация и гняв, апатия. За жалост несполучливи решения на висшия менджмънт от чужбина доведоха до хаос и до незадоволителни продажби. Усещането да се луташ в безпътица беше отвратително, затова реших да си тръгна.
В същото време знаех, че вече бившите ми колеги ще имат нужда от помощ, а фирмата не може да си позволи да наеме персонал. Предложих да помагам безвъзмездно в свободното си време.
Не мисля, че постъпката ми беше грешка или проява на нездрава лудост. Защото предишният ми пряк ръководител беше ментор, учител, приятел. И въпреки лошите ни мениджъри намираше златната среда между нас и тях. Винаги имаше време да си поговори с някой от екипа, когато беше необходимо. Винаги предлагаше добър съвет, шега, подкрепа. В наши дни това е безкрайно ценно и няма как да бъде подминато.
Ето и друга причина – колегите ми се превърнаха в мои приятели. С тях имаме безкрайни теми, по които да говорим. Зад гърба ни са много часове на мозъчни атаки, размяна на идеи, взаимно утешаване и помощ.
Мислите ли, че, ако работодателите разполагаха с повече служители, готови да направят подобен компромис, биха успели да изплуват от мъртвото вълнение на кризата? Или това е безполезно себераздаване, ощетяващо единствено и само служителя? Изобщо, смятате ли, че подобни жестове биха били забелязани и оценени вместо користно употребени?
Facebook
. Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2013 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
Към мобилната версия на сайта
Тsonkooo
Рейтинг: 2034
Да си тръгнеш, но не съвсем
Мисля, че с всички е така.
kokoroco
Рейтинг: 882
след мен и потоп
тази филантропия ми се струва излишна. аз съм на принципа след мен и потоп.
vaniad25
Рейтинг: 5
Прав си
:)) Радвам се да видя и други със симптомите на тази "нездрава лудост". Знам, че е утопия, но ако всички действат като теб, има шанс, даже по-скоро реална възможност, нещата да се променят към по-добро в много направления. Но, да - към настоящия момент, подобни бонуси от твоя страна има риск да се използват користно, а за оценка - не се надявай. Човек прави подобни неща, защото ги чувства правилни, а не заради оценката. В много случаи оценка няма или още по-лошо - квалифицират те за наивник, от който може безкрайно да се възполза човек. Моят приятелски съвет е, остани си с такова отношение към качеството на взаимоотношенията в колектив и чисто човешки, не се претопявай в сивата маса на озлобление, НО усети до кога се чувстваш добре от даряването на време и усилия и когато вече не се чувстваш добре - просто спри. Във всеки случай ще си направил повече отколкото някой въобще е очаквал от теб. Благодаря, че има хора като теб.
Кирето
Рейтинг: 1641
Да бе,да...
Всяко търговско дружество е създадено с една едничка цел - да генерира печалба за собствениците си.
Аз също като "търговско дружество" си продавам опита,знанията,уменията и всичко което мога и зная на работодателя с една единствена цел - да генериам печалба /заплата, бонуси и т.н./ При цялото ми уважение към авторката /всеки има право на мнение/, аз не бих постъпил така поради гореизложените причини.
Свбодното ми време е за да го отделям на семейството,за бира,разходка с кучето и други такива.Винаги продължавам да поддържам контакти с бивши колеги и шефове,но чисто приятелски.
Когато няма виновни, те се назначават!
rakovski
Рейтинг: 158
мнение родено от бг действителността
Никой не признава личните усилия и добрите намерения. Вашето поведение е проява на благородство , но не е лишено и от наивност. Гледайте си живота и не поглеждайте назад. Работата е едно, хората са друго. Поддържайте контакт с колегите си, но не се намесвайте в работа на предишната си компания.Няма да се оцени!
eimil
Рейтинг: 22
да си тъгнеш но не съвсем
Никога не можеш да си тръгнеш съвсем поради факта че, не можеш да забравиш аболютно всичко в миналото. Колкото до това дали ще помагаш на бившите си колеги или не е право на личен избор на всеки.
darinka_atanasov
Рейтинг: 273
да си тръгнеш, но
Явно авторката е имала работа, която позволява връщане,т.е. не е свързана с кодове за достъп, високи нива на сигурност и др. подобни. Има случаи, в които на човекът които си е тръгнал се гледа като предател, които е успял да се измъкне от някаква "каша", или като на потенциален конкурент в близко бъдеще. Разбира се, че никой не може да си тръгне окончателно, поне в мислите си, но пък такъв алтруизъм едва ли е особено полезен и нужен. Всяка икономическа структура съществува заради "пари прим". Ако тя не е в състояние да ги създава, престава да съществува след определен период от време. Мислете повече за новите предизвикателства и останете добри приятели с бившите си колеги.
Аз поне постъпвам така и мисля, че е честно.