Часовникът като враг

Има различни схеми флекси-часове, ненормирано работно време (повече отпуска), проектно-ориентирано в зависимост от бизнеса и т.н., всичко е въпрос на желание. Врагът не е часовника, а пушачите в офиса, които са безнадежден случай.

More consumptive less environmental

Часовникът като враг

Работя във фирма, с ненормирано работно време, като до скоро ни дебнеха като империалисти да сме точно в 9 на работното място и да стоим минимум до 17:30, като за ненормираното работно време получавахме по 5 дни допълнително отпуск. За съжаление обаче се гледа само сутрин кога идваш, но никога вечер кага тръгваш. В резултат на това една част от персонала бързат да дойдат и после почват да обикалят коридорите или просто нищоправят, да пият кафе, да пушат и т.н. И всичко това, защото сутринта си станал рано, бързал си да стигнеш на време, без да си напълно буден и работоспособен. От 3 седмици въведоха плаващо работно време. Уж. Трябва да си дошъл до 10, но в такъв случай и ще си тръгнеш след 17:30, с толкова време по-късно, колкото и си закъснял след 9.

Във фирмата на мой приятел, работеща със САЩ, често провеждат конферентни разговори именнно след 18 часа. Там са по принцип с фиксирано работно време, но никой не го следи и не тормози хората. Те от своя страна, съвестно...

Прочитане на целия коментар работят по възложените им проекти и спазват поставените срокове. Това е важно за компанията. И служителите знаят, че като са на работното си място - работят. Сиситемата следи кой е на работното място и отчита приноса на работника, а не дали е закъснял.

Друг вариант е въвеждането на сумарно работно време. Малко по-сложно е за отчитане, пишат се и едни заповеди за периоди максимум по 6 месеца.

Не всички юристи могат да станат адвокати. Трябва първо да се яват пред комисия, да станат младши адвокати, да си платят една немалка такса в адвокатската колегия, ако е софийската, да си направи кантора. В крайна сметка може да излезне и по-скъпо.
Според мен най-удачният вариант е с поставяне на цели и срокове за реализирането. Задължително реалистични. Например за месеца, трябва да са обработени делата на 50 клиента. За тази работа получаваш Х пари. Обработил си 40 дела - получаваш 80% от Х. Обработил си 60 дела - получаваш 120% от Х. Ако искаш ела на работа в 12 и си тръгни в 16. В края на месеца даваш отчет какво си направил.

Няма универсална рецепта, но винаги има вариант. Важното е всеки да немери правилният за работата си. Успех.

Часовникът като враг

До коментар [#2] от "Любомир Попов":

Ей това е. Когато започнат да се оценяват резултати, ще има резултати. Докато се забелязват и оценяват неща като кога идваш, кога пушиш и т.н. резултатите ще са на втори план.

Стана ми смешно: не искали да стоят до късно, ами и аз не искам, нали идвам в 8.30. А има и друго. В БГ нещата са доста тромави. например повечето служители имат деца. Коя градина или ясла работи след 18.00?

Крайно време е мениджърите да осъзнаят че с тая игра на котка и мишка губят само те. Ако човек се чувства свободен да решава сам как да разпредели времето си, е много по-спокоен, по-мотивиран и ще постигне в пъти повече. Още повече чувството че се глаусва доверие, че има адекватна оценка стимулира креативността у хората.

Ама...мечти. Тука ще сме си все така. И чуждите компании се побългаряват набързо.

ЧАСОВНИКА КАТО ВРАГ

СПОРЕД МЕН ЗА ДА НЯМА НЕДОРАЗУМЕНИЯ ТРЯБВА ДАБЪДЕ ЗАПИСАНО ИЗРИЧНО ВТРУДОВИЯДОГОВАР.

Часовникът като враг

Ако за този работодател заплащането на извънредния труд не е вариант са си прави хората , но ако откажат и допълнително заплащане , и компенсация на допълнителните часове проблемът е в служителите или по-скоро че трябва да се пренасочат към организация работеща само на местна почва , на работодателя няма да му е трудно да им намери заместници :)

мнение

Работодателят плаща добри заплати и не крие осигуровки - докато за добра заплата работодателят счита около 1200 лева чисто, ще е трудно да се надява хората му да работят след работно време.

Но

И като приятел.

мнение

От личен опит знам че, всеки който има нужда от пари ходи на работа и ако му се плаща добре работи съвестно и обратното.
По татово време имаше един лаф "Те ни лъжат че ни плащат, ние пък че работим"

Не съвсем

Не съвсем.