Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Да си лидер означава да можеш да следваш

"Пет минути със"... Теодор Василев, етнолог, антрополог, културен турист и част от екипа на НЧ "Бъдеще сега"
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Красимир Юскеселиев

В поредицата "Пет минути със..." ви срещаме с изявени български и чужди професионалисти в различни области. Теодор Василев е етнолог, антрополог, културен турист и част от екипа на НЧ "Бъдеще сега".

Обича екстремните спортове и работата с деца и млади хора. През 2009 г. Теодор става първият лидер в България на Международната награда на херцога на Единбург – програма за личностно развитие, неформално образование и обучение чрез преживяване в света.

Като бях малък исках да стана... човекът, който кара камиона за почистване на улиците, а баба ми щеше да бъде назначена с големите ботуши на маркуча. Наблюдавах тези камиони от прозореца на блока с толкова сериозно умиление и отдаденост, че все още това се помни от роднините ми. По-късно се появиха клишетата като адвокат и др. Дядо ми до смъртта си пазеше един лист от стара тетрадка, където на 12 години съм написал, че ще стана адвокат.

Първата ми дума беше... искам... може да е била и папугашник (чорапогащник) или дори баба. Няма запазени хроники от това време.

В училище бях... доста палаво и проблемно дете. За първи път ми намалиха поведението в първи клас, защото прескочих през прозореца на първия етаж. В четвърти или пети клас ни вкараха при директора, защото се целехме с кестени, които събирахме за лекарства. Събрал съм стотици килограми с кестени, лайка, хартия и вече не си спомням какво още. Та се целехме с кестени и ни вкараха при директора Нонов. Беше страшилище. Той внимателно отвори един шкаф, в който имаше най-различни пръчки, боздуганчета и т.н. Попита внимателно кое си избираме. Сред нас имаше и един зубрач, отличника на класа. Избрахме едно, което изглеждаше по-меко, ама като посвири на главичките ни с него си беше бая твърдичко.

Някъде към 7 клас щяха да ни изключват заради това, че бяхме били "пеницилинчета" на по-малките ученици. Беше страшна драма, защото на някой от децата му се беше подула кълката, а родителите му бяха съчинили страшна история, че сме им били инжекции с неясно съдържание.

В гимназията нещата станаха още по-страшни, защото спрях да ходя на училище и въпреки това имах сравнително добър успех по повечето предмети и отличен по български, философия и история. Още тогава се самоопределих като хуманитарен кадър. Учителят ми по история, който по-късно стана преподавател в УНСС, ми помогна много да изляза от дупката, когато повечето учители бяха против мен. И учителката ми по математика, както и тази по български Тотка Гечева. Благдоарение на тях на косъм завърших 12 клас, но се явих на един паметен педагогически съвет, на който се решаваше съдбата ми. И днес още си го спомням, когато посещавам тези мероприятия в училище.

Кариерата ми прилича на... сбъдната мечта... пфуу, какво клише. Кариерата ми е избор на това да се занимавам с нещата, които обичам и страшно много ме вдъхновяват, пред правенето на кариера в класическия смисъл на думата. Имах възможност за израстване в младежкото представителство чрез Национален младежки форум, но политическата кариера е прекалено откъсната от дейностите на терен, с които обичам да се занимавам.

Кариерата ми прилича и на игра, защото през повечето време се занимавам със създаване и прилагане на програми в сферата на неформалното учене, където интекативното преподаване и преподаването през игра са запазена марка за екипите, които ръководя или с които работим. Кариерата ми е дълбоко свързана с една сграда в Родопите, където създаваме, обогатяваме и преживяваме с екипа на НЧ "Бъдеще сега", "Училище сред природата" вече 8 години.

Кариера за мен е забавление с приятели, хора със сродни интереси, ценностна система и разбирания. Израстването в нея може да е свързано със засаждане на повдигната леха или десетдневни интензивни приключения с деца и младежи в планината. Понякога може да е приемането на дълго разработвани промени в нормативната уредба в сферата на образованието, включването на поредното училище в Международната награда на херцога на Единбург, трансформацията на педагогически колектив, признание в сферата на тренерството на международно ниво или щастлив клиент във фирмата ни за реклама.

Мисля, че стигнах върха, когато стиснах ръката на президента г-н Плевнелиев, посланика на Великобритания в България Негово превъзходителство Джонатан Алън и едни от най-големите бизнес лидери на България при създаването на Фондация "Международна награда на херцога на Единбург – България" - нещо, за което работихме в екипаа ни повече от 4 години. Наградата е най-голямата програма за неформално учене в света, призната в 144 държави. Тогава реших, че трябва да забия обратно в Родопите и да си построя мечтата (в буквалния смисъл), вместо да стана изпълнителен директор.

Представям си бъдещето...споделено. По-близо до земята, по-близо до хората и това, което се случва в сърцата им. Представям си, че бъдещето е сега, защото расте във всеки един от нас и се визуализира в децата ни.

Чувствам се щастлив, когато... видя, че има ефект и резултат от усилията ми. Провокирани млади хора, деца, които поемат по пътя на науката или в сфера, която обичат и намират елемента си в нея. Там, където се пресичат страстта, талантът и природната интелигентност на всеки човек. Чувствах се щастлив, когато видях децата си усмихнати и със светнали очи или когато видях новия покрив на училището в Гудевица това лято. Музиката ме прави щастлив – музиката на природата или просто една каба гайда, която си говори с тъпан и глас.

Натъжавам се, когато... хората не се чуват и не се разбират в истинския смисъл на тези думи. Много често оставяме в себе си неща, които трябва да кажем както в личен, така и в професионален план. Тъжно ми е, когато видя негативизъм и омраза около себе си, породени в повечето случаи от страх. Тъжно ми е, когато съм безсилен. За съжаление се чувствам понякога така сред политическите ни елити и след техните решения, което ни най-малко не ме спира да променям позитивно всичко, което мога. Така например създадохме Младежка академия "Млади лидери" на НМФ през 2012 г. и вече повече от 250 младежи са минали през нея. Сигурен съм, че когато те започнат да променят на по-високо ниво, няма да съм тъжен.

Мечтая да... играя повече с децата си, да имам градина с лимец през следващата година, както и да завърша ремонта на училището. Мечтая всички деца – малки и големи, да играем по цял ден, докато се трудим, учим или творим нови идеи, които ще променят света.

Работата с деца... е уникална като всяка друга работа на света. Тя ми дава душа, сърце, много смях, идеи и преживявания, които поддържат вятъра в крилата.

Любопитно ми е да... науча повече за природата и себе си, искам да се изследвам още по-дълбоко. Любопитно ми е да видя докъде ще стигнем в експлоатирането на природните и социалните ресурси и дали можем да сътворим алтернатива на "това", в което живеем.

Да си лидер означава...да можеш да следваш. Да си спокоен, уравновесен и с ясно съзнание, което наблюдава, без да реагира. Лидерството е призвание, което трябва да имаме отговорността и силата да издържим. За това ни трябва баланс, който аз постигам с медитация, гледане на изгреви и залези и понякога с леден планински връх, по който сърфирам с борда си.

За да получавате бюлетина "Кариерен компас" на "Кариери", ориентиран към младите професионалисти, търсещи работа, влезте в сайта или се регистрирайте.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly