Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Казус: Трън в очите на шефа

Читател разказва, че се чувства недооценен от прекия си ръководител и търси съвет какво да направи, за да промени ситуацията, без да се налага да напуска
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

На редакционния ни е-mail получихме писмо от читателка, в което тя разказва за проблем с прекия си ръководител. По думите й тя се справя добре с работните си задължения, но не получава адекватна оценка за труда си, дори напротив отношението на шефа й варира от хладно до пренебрежително и откровено негативно. Казва, че се усеща като "трън в очите на шефа". Не иска да сменя работата си, но и търси съвет къде греши, за да коригира поведението си, а и какво принципно може да направи в конкретната ситуация. 

По молба на читателя, публикуваме писмото анонимно. Можете да се включите със съвети и коментари по казуса във форума под статията. 

А ако и вие имате някакъв проблем, свързан с работа и отношения с колеги, на който търсите решение, пишете ни на karieri@karieri.bg, за да ви помогнем и заедно да стигнем до най-подходящия изход. 

Здравейте, пиша ви с молба за съвет по следния въпрос:

Работя в сферата на публичната администрация в продължение на близо десет години в почти изцяло женски екип. Започнах работа на ниска позиция и бях една от най-младите, неопитните и неуверените колеги в отдела. Междувременно, след издържан конкурс, бях назначена на по-висока позиция, натрупах опит и понастоящем колеги често се обръщат към мен за съвет, помощ или информация. Когато се налага, поемам инициатива за разрешаването на проблеми или въпроси, възникнали в хода на работата. Дано не прозвучи нескромно, но на фона на цялостната картина считам себе си за надежден, компетентен и съвестен служител.

Същевременно обаче не се ползвам с благоволението на пряката ми ръководителка. Дори напротив. Отношението към мен не е особено топло и варира от товарене с безброй задачи, включително в извънработно време, до проблеми с одобряването на отпуска, пренебрежение и незачитане на мнението ми по служебни въпроси, дори когато то е в интерес на улесняването или подобряването на работния процес, отказ на възможности за допълнителна професионална квалификация, повишение, служебни пътувания извън страната и участие в различни инициативи с представителен характер - "екстри", които обикновено са предназначени за по-гласовитите и напористи колеги от близкото обкръжение на пряката ми ръководителка и решенията, за които се вземат еднолично и без особена прозрачност.

Бих си потърсила нова работа, но поради специфичния характер на професионалните ми задължения това вероятно ще наложи преместване в друг град и дълъг период на адаптация и привикване към новата среда и колеги. Освен това би било жалко за положените до момента усилия.

Много бих се радвала да получа съвет каква стратегия да следвам, за да изляза от тази ситуация. Къде греша?

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly