Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Надежда Данабашева: Промяната е здравословна и мотивираща

Тази седмица на гости в рубриката "Пет минути със..." e един от най-изявените геймъри в България
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

В поредицата "Пет минути със..." ви срещаме с вдъхновяващи личности и професионалисти в различни области. Тази седмица на гости в рубриката е един от най-изявените геймъри в България - Надежда Данабашева. Тя участва в създаването на първата масова браузърна игра, направена у нас - Bulfleet, както и в международния проект "Хановете". Автор е и на играта за момичета Ladypopular.

В момента работи като Chief Gaming Officer в гейминг компанията Fury. Последният й проект е мултиплатформената стратегия Ragewar. През 2011 г. получава наградата "Служител на годината" на "Форбс България" за работата си като директор "Управление и поддръжка на игри" в "Ексес софтуер". Занимава се и с граждански активизъм и повишаване на информираността на обществото относно аутизма и интеграцията на страдащите от тази болест - тема, по която говори и по време на TEDxMladostWomen 2015. Заедно със Светлана Вълева е отличена с наградата за "HR консултантски проект/инструмент" на Българската асоциация за управление на хора за 2015 г.

Данабашева има бакалавърска степен по управление на туризма от Университета "Проф. д-р
Асен Златаров" в Бургас. По-късно обаче се насочва към своята страст компютрите и завършва магистърската програма "Управление на проекти по информационни технологии" в Нов български университет. Пред "Кариери" тя споделя за своите малки и големи битки и стимулите, които я карат да се развива в една не толкова популярна в България професия.

Като малка исках да стана... като Роня (от "Роня, дъщерята на разбойника") или Румцайс (от едноименната книга). Ама повече като Роня. Общото и при двамата е, че не се справят добре с авторитети, и са бунтари.

В училище бях... посредствена. И рошава. Осъзнах силата на ученето, след като навърших 25.

Моята първа работа беше... на бостан, заедно с трима татуирани младежи с голи глави. Трябваше да хвърляме дините на човек в движещо се ремарке. Плащаха ми 500 лв. на ден и беше една от най-забавните работи, които съм имала.

От нея научих..., че земята не прави разлика между хората и че стереотипите пречат. Работата с тези момчета (с леко смущаващ външен вид) беше епична заради компанията и майтапите. Не се усещаше като работа. И забавлението ни дразнеше "шефа", което ме научи, че каквото и да правиш, винаги някой ще ти се дразни и винаги ще пречиш.

На моето първо интервю за работа... интервюто се водеше на руски език и по-скоро си го проведох сама. Беше във фирма за туристически услуги и мисля, че бях най-адекватният човек с руски и затова ме наеха.

Кариерата ми прилича на... калейдоскоп - много шарена и красива и с едно завъртане картината се променя в нещо съвсем различно.

Колегата (или шефът), когото никога няма да забравя, е... Иван Тодоров - защото ме направи по-добър човек и ме научи, че трябва да се грижа за себе си. Светлана Вълева - защото ме направи по-добър мениджър и ме научи, че границите, които си поставям, са само в главата ми.

Ако трябва да обясня на един марсианец с какво се занимавам... - правя игри, създавам преживявания. Всякакви и по всяко време. И съм една от най-добрите в това, което правя.

Идеалната работа е... работата не може да е идеална, скучно става. Екипът, с който работиш, може.

А идеалният офис е... най-вече чист и проветрен. И с бърз и постоянен интернет.

Обичам сегашната си работата, защото... създавам - светове, истории, емоции, с възможно най-правилните хора за целта.

Най-голямото предизвикателство в нея е... да съм адекватна в знанията си за пазара. Динамиката, с която се променя и развива пазара на игри, е огромна и един играч може да промени цялата картинка. Пример - Pokemon Go.

Ако можех да сменя професията си, бих била... сценарист и да работя за драматичен сериал, предполагаемо медицински.

Първото нещо, което правя, когато си включа компютъра, е... не го спирам, освен ако не инсталира ъпдейти. Но при сядане отварям играта, по която работя, пощата си, всички месинджъри (хубаво би било, ако светът се обедини около един; в момента в зависимост от колеги, партньори и клиенти използвам WhatsApp, Viber, FB Messenger, Skype, Telegram) и накрая браузъра, който ми зарежда 20 таба, където ме чакат 18 различни неща за четене или правене.

Моята суперсила е... не е постоянна, което е жалко. Жонглирането с 12 топки. Понякога стигам до 14-15, но нататък почвам да ги изпускам и представлението бързо пропада.

А талантът, който бих искала да имам, е... всичко свързано с изкуствата. Да пея, да свиря, да рисувам.

Радвам се, когато... видя случаен акт на доброта, когато хората са добри едни с други. Ако са добри с мен и ако ме провокират аз да съм добра с тях. Изобщо в последните години добротата много се пренебрегва. И не говоря за тая насилената доброта, за да се направи филмче за социалните мрежи или да се публикува някъде колко е яко. Говоря за тази доброта, която идва от правилното място, от сърцето. И като я видя, ми е топло.

Ядосвам се, когато... хората ги мързи или се оправдават и респективно като лъжат.

Трите неща, без които не мога, са... обич, семейството ми, работни обеди не по работа. Ако говорим за предмети - телефон, таблет и кафе.

В свободното си време... играя "Диабло 3". Смея се, колкото мога повече. И спя, наистина много обичам да спя.

Възхищавам се на... смелите. С годините все по-трудно съм смела, от ежедневните решения до дългосрочните планове. А да си смел за мен е равносилно на свобода.

Мечтая... Борис да ми каже, че ме обича. И наистина да го мисли. (Борис е моят 7-годишен син, аутист)

Уча се от... децата си - да гледам на света различно, да оставам любопитна и да се забавлявам. От родителите си, защото силата, която имат, е безгранична, защото са имали смелостта да отгледат три деца с любов и равнопоставеност. Никога не са ми казвали, че мястото ми е боса и бременна в кухнята, а ме оставиха да търся своя път, да падам и да ставам, но накрая винаги да имам на какво да се облегна - морална система, увереност и сърце. И на финала от колегите си - на упоритост, на лоялност, на спокойствието да се облегнеш на някого с доверие.

Ако можех да направя света съвършен, бих...

"
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал познайте какво?
- Надежда. Надежда за всички...

...А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда."
Джани Родари

Вярвам в... себе си, приятелите, екипа, работата, доброто – в локален и глобален аспект.

Не вярвам в... хората-балони. Какво са хора балони? Хора без стойност, опитват се да налагат мнение, да са влиятелни и в светлините на прожекторите. Хора, които само градят имидж, но реално нямат стойност. Успешен си? С кое? Колко деца си отгледал? Колко животни си осиновил? Колко дървета си посадил? Колко домове си построил? Колко проекта си завършил и са видели бял свят? Колко приходи си спечелил за компанията си? Колко професионалисти си изградил? С какво си променил света? С какво си бил полезен на себе си, хората около теб, обществото, държавата може би? Докато няма реален резултат от всичко, което правиш, може да публикуваш, говориш, показваш милиони снимки, презентации и публикации, за мен си оставаш човек-балон.

Успехът е... в края на деня, когато сложиш главата си на възглавницата, да затвориш очи с мисълта "Днес направих най-доброто, на което бях способен. Утре ще бъда по-добра".

Моята кауза е... да променя начина, по който родителите възприемат игрите. Игрите са начин да учиш, да споделяш, да носиш отговорност (особено като играеш healer или support), да се забавляваш и да контролираш, да се научиш да губиш и да продължаваш. И ако детето ви иска да стане стриймър (от англ. game streamer - хора, които изкарват прехраната си с играене на видео игри - бел. ред.) или професионален играч на CS Go (от англ. Counter-Strike: Global Offensive - вид видео игра - бел. ред.), това не значи, че ще свърши бездомен и нещастен в канавката.

Искам да променя...начина, по който хората възприемат аутистите. На хартия всички са много толерантни, но в реалността, когато трябва да се съобразиш, пак поставяш твоята нужда пред тази на дете или човек, който няма същия избор. Пример от миналата седмица - с Борис сме на концерт, свири класическа музика, детето ми си подпява, понеже знае всички произведения. Гледат ни обвиняващо, макар че не пречим особено на общото изживяване, обаче погледите за "невъзпитаното дете" ме убиват. След 15 минути и още 8 на "ш-ш-шт Боби, моля те" след всеки обвинителен поглед, просто си тръгнахме. Интересно ми е дали някой се замисли дали детето е способно да млъкне и да седи на едно място или дали, ако са осъзнали, че е аутист, са се замислили колко класически концерта има за аутисти? Понеже в повечето случаи толерантността ни опира до "позволявам им да съществуват в моята реалност, но САМО ако не ми пречат".

Моят съвет към младите хора в България е... стандартен - никой не е длъжен да ви търпи, да ви носи на гръб или да ви помага, независимо дали говорим за приятели, родители или семейство. Намерете своето място под слънцето и се опитайте да не пречите на никого. Няма никакво значение дали сте различни, дебели, слаби, гейове, геймъри, руси или плешиви, вегани или пушачи - докато живеете в хармония и не налагате на никого вашия лайфстайл, всичко ще бъде много по-лесно. И не съдете никога. Дори когато си мислите, че имате цялата картинка за нечий живот, грешки и решения, не съдете, защото никога не знаете всички фактори. Никога. Работете здраво и с желание. Ако усетите, че не сте на правилното място, не се страхувайте да го промените. Промяната е здравословна и мотивираща.

Предстои ми... да науча за кореноножките, за да помогна на детето по биология. Пък нищо не помня за тия пусти кореноножки. И да видя как светът се променя.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly