Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Бойко Благоев: Не е сгрешил само този, който не е опитал нещо ново

На гости в рубриката "Пет минути с..." тази седмица е ръководителят на отдел "Комуникации" в Представителството на Европейската комисия в България
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

В поредицата "Пет минути със..." ви срещаме с вдъхновяващи личности и професионалисти в различни области. Тази седмица на гости в рубриката е Бойко Благоев, който ръководи отдел "Комуникации" в Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България. Той е и един от основателите на фонда за стипендии за образование в чужбина "Иди, учи и се върни" на Сдружение "Тук-Там". Тази година във второто си издание фондът връчва 30 хил. лв. стипендии. Сред основателите на "Сдружение 365", което организира проекти като Free Sofia Tour. Пътуванията са една от страстите му, затова през свободно си време пише за любимите си места в столицата в софийския блог на Spotted By Locals. Един от най-новите му "извънкласни" проекти е академия за студенти, по която работи заедно с други възпитаници на един от водещите преподаватели по политически науки в света - проф. Сам Потоликио от Университета Джорджтаун.

В момента се намирам... в самолета за Брюксел. В днешно време полетите останаха едно от малкото места, където човек без особени усилия може да има по-дълъг период от време, в който никой или нищо да не го прекъсва.

Като малък исках да стана... журналист.

В училище бях... прилежен ученик (разбирайте - зубър).

Моята първа работа беше... в един склад за електротехника. Започнах да работя няколко дни, след като ме бяха приели в университета. Подреждах кашони с контактори, докато не видяха, че мога да съм им много по-полезен в офиса.

От нея научих... страшно много, но най-вече - що е то да се трудиш и сам да изкарваш прехраната си. И че усилията и старанието рано или късно биват възнаградени.

Определям себе си като... срамежлив човек, на който това явно все по-малко му личи.

Моята суперсила е... да мога да гледам винаги от другата страна на монетата.

А талантът, който бих искал да имам, е... да карам хората да си казват нещата директно. Светът ще е далеч по-спокойно място.

През последните години се занимавам с... все смислени проекти, които ми носят удоволствие и вярвам допринасят за положителната промяна в България.

Кариерата ми прилича на... пътека от щастливи случайности, между които има доста здраво бачкане.

С мен се работи... много.

Обичам работата си, защото... отговаря на изискванията, които съм си поставил - вижте въпроса за идеалната работа малко по-надолу.

Най-голямото предизвикателство в работата ми е... да не забравям, че не мога да свърша всичко сам.

В свободното си време... най-обичам да откривам нови места.

Радвам се, когато... видя племенницата си. Неподправен и безкраен източник на обич. Трябва по-често да я виждам, че расте страшно бързо.

Ядосвам се, когато... някой започне да те напада, въпреки че обективно не е прав и той/тя го знае.

Качеството, което най-много харесвам в себе си, е... откровеността.

А това, което не харесвам... е откровеността. Казвали са ми, че понякога съм откровен до болка.

Качеството, което най-много ценя у другите, е... лоялността. Почти никога не се сърдя, но когато някой предаде доверието ми, няма връщане назад.

А това, което не харесвам, е... лицемерието. Мразя да се говори зад гърба на хората.

Принципът (или мотото), което неотменно прилагам в работата си, е... "Бъди лидер чрез личен пример" (Lead by example).

Ако можех да се върна назад, бих... се върнал доста назад във времето, любопитно ми е примерно как е изглеждала София след Освобождението.

Трите места, без които не мога, са... България, седалката на самолет и вкъщи.

Трите неща, без които не мога, са... приятелите, хубава книга и 10-те сезона на "Приятели".

Най-голямата жертва, която съм правил заради работата си, е... да не обръщам достатъчно внимание на важните неща в живота – приятелите, близките ми и здравето си. Старая се да не го правя, но пък знам, че те оценяват отдадеността, с която посвещавам времето си на всичко, което ме пали.

На моето първо интервю за работа... нямах особени притеснения, защото ми се обадиха няколко месеца, след като бях приключил двуседмичен стаж. Става въпрос за Българска телеграфна агенция (БТА), където прекарах близо 2 години. Това е може би единствената работа, от която не съм си "носил" нищо вкъщи. Шестчасова смяна, след която забравяш.

Мечтая да... успея да накарам баща ми да реализира идеята си за околосветско пътешествие. Цял живот си е мечтал да обиколи света (на стоп) и в момента има възможност да го стори, но първата крачка е най-трудна, особено на тези години.

Колегата (или шефът), когото никога няма да забравя, е... много са. Имам щастието да съм работил и да работя със страхотни хора. Това е и една от водещите причини да съм още в България. Спомням си обаче един колега, който ми повтаряше "абе, момче, нали знаеш, че магарето колкото повече носи, толкова повече му дават, но до един момент".

Възхищавам се на... хората, които могат да заспиват бързо навсякъде. Аз мога само легнал и само в една поза. И изобщо на спокойните хора. Моята глава нонстоп е кълбо от мисли и нерви.

Любимият проект, по който съм работил, е... "Сдружение 365" (Free Sofia Tour). Оставих сърцето си там.

Последната книга, която прочетох, е... Against Democracy на Jason Brennan. В нея авторът излага тезата, че демокрацията, която дава равен глас на всички, не работи. Той твърди, че така, както обвиняемите имат право на справедлив процес, гражданите имат право на компетентно управление, но сегашният модел на демокрация често не води до това.

А трите книги, без които не мога, са... по-скоро категории, защото рядко препрочитам книги и обичам да ги предавам нататък. Не мога обаче без туристически пътеводители, неизмислена проза (или нонфикшън) и детски приказки. Като малък майка ми ми купуваше абсолютно всяко ново издание с приказки от цял свят, което излизаше на пазара. Не излизах от стаята, без да съм го изчел от кора до кора. Може би от там са голямото ми любопитство към света и срамежливостта.

Нещото, с което не съм успял да се справя досега, е... да мога да оставам за по-дълго време сам със себе си.

Уча се от... грешките си и от грешките на другите.

Първото нещо, което правя, когато се събудя, е... да видя колко е часът.

А последното нещо преди да си легна... да видя колко е часът. Наскоро си купих един старовремски будилник. Правя някакви жалки опити да не си лягам и да не се будя с телефона си.

Ако можех да направя света съвършен, бих... умрял от скука.

Ако можех да взема само едно нещо на пустинен остров, то би било... самолет, с който да си тръгна. Защо ми е да ходя на пустинен остров? Нали ви казах, че не обичам да седя сам.

Моята най-голяма екстравагантност е... че от над 10 години имам един изветрял ароматизатор на Мечо Пух на таблото на колата си. Подарък ми е и ме съпровожда във всички пътувания.

Вярвам в... това, че нещата се нареждат по някакъв невидим начин, но не и без нашата помощ.

Не вярвам в... религиите.

Успехът е... да се събуждаш с желание незабавно да се захванеш с нещата, които ти предстоят през деня.

Моята кауза е... България. Сякаш с всичко, което правя, се опитвам да покажа на хората, че тук човек може да води щастлив и смислен живот.

Проблемът, който се опитвам да разреша в момента, е... как да завърша това интервю. Може би най-трудното досега, измъчихте ме! Иначе заедно с няколко приятели се опитваме да намерим подкрепа, за да създадем ежегодна студентска програма в България с един от водещите преподаватели в САЩ (от Университета Джорджтаун) – д-р Сам Потоликио.

Ако трябва да обясня на един марсианец с какво се занимавам,... ще се чувствам по същия начин, по който се чувствам, когато трябва да обясня и на някои приятели с какво се занимавам. Понякога ми се ще да мога да отговоря просто "адвокат съм".

Искам да променя... твърде много неща и много често се разфокусирам.

В България може да се прави кариера, защото... човек може бързо да расте и да се учи на нови неща. Единственото, което ме притеснява е, че летвата ни понякога е много ниска.

Попаднах на настоящата си работа след като... кандидатствах пет поредни години в общия конкурс за работа в европейските институции. След това попаднах на двама шефа, които повярваха в мен и ми дадоха шанс да се докажа и развивам, за което съм им изключително благодарен.

Работата в евроинституциите... може да бъде много интересна и предизвикателна. Щастлив съм, че съм на позиция, която не отговаря на стереотипа за пълна бюрокрация и бумащина.

Ако мечтаете за кариера в евроинституциите... помислете добре дали това е за вас. В институциите има достатъчно нещастни хора, които са там само заради добрите условия, които се предлагат.

Обичам да работя с хора, които... са креативни, проактивни и самостоятелни. Задаваш им крайната точка и те ще намерят пътя, независимо от препятствията, без да се отказват.

Ако можех да бъда някоя известна личност от миналото, бих бил... човекът, който ще откаже тази възможност. В момента живеем в най-добрите времена за човечеството. По-скоро ми е интересно да съм някоя личност от бъдещето.

Моята представа за идеалната работа е... не е конкретно място или позиция, а са няколко условия, които съм дефинирал за себе си през годините: да е смислена и да има положително въздействие върху света; да работя с хора, които са по-умни/опитни от мен; да мога да уча непрекъснато; да пътувам; да работя върху разнообразни проекти в добра среда; да бъде гъвкава и да ми позволява да съчетавам различните си интереси; да бъде в международна среда; да бъда самостоятелен и да има възможност за креативност; условията да са добри и да има възможност за развитие в кариерата.

Моята представа за идеалния офис е,... че той не съществува. Обичам динамиката – в един момент мога да работя на една маса с няколко човека, в друг да съм в коуъркинг пространство или просто кафене. Често работя и от дивана вкъщи. По-голямата част от деня си обаче все пак прекарвам в самостоятелен офис в Дома на Европа, но рядко оставам за дълго сам в него.

Когато някой от екипа ми направи грешка... се опитвам да дам обратна връзка. Много ми е трудно да обяснявам, без да остава усещането, че се карам на някого, но се уча. Не е сгрешил обаче само този, който не е опитал нещо ново, затова се опитвам да не заклеймявам грешките.

Ако можех да сменя професията си... вероятно ще го направя в някакъв момент. Когато бях в един от най-интересните градове в Еквадор - Куенка, приятел на приятел ми каза, че се търси управител на хостел, та сериозно се замислих. Интересно ми е да карам хората да се чувстват добре дошли, малко ми липсва да съм екскурзовод например.

Плановете ми за бъдещето са... да продължа да се занимавам със смислени проекти, които ми позволяват да пътувам и да работя с хора от цял свят. В някакъв момент мисля да се чупя за по-дълъг период и да пообикалям света. Крушата не пада по-далеч от дървото, нали знаете.

Моят съвет към младите хора в България е... да не спират да търсят възможности и още докато са студенти да се захванат с работа или стаж в някоя неправителствена организация. Ще натрупат безценен опит и контакти в различни сфери на дейност и по-лесно ще се ориентират с какво искат да се занимават в бъдеще. Десетте години в ЕС отвориха изключително много възможности за младите в България и ми се ще все повече хора да се възползват максимално от тях.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly