Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Kога да напуснете работното си място?

Няколко сигнала, които ще ви покажат, че е време за ново предизвикателство
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

Всеки е попадал в ситуацията да обмисля дали не е време да смени работата си. Понякога е трудно и емоционално, а понякога е лесно и отново... емоционално. Малцина споделят, че имат очакванията да се пенсионират на сегашната си работа и позиция или поне такива са посланията на представители от моето поколение, което според проучване, цитирано от Forbes, очаква да работи на една позиция по-малко от три години. Отдавна зад клишето "липсата на развитие" прозира нещо друго, което е много по-значимо и влияе върху ангажираност, мотивация и удовлетвореност.

Ето и няколко сигнала, че наближава времето, или вече е дошъл моментът да потърсите друга професионална алтернатива.

#1 Липса на обратна връзка за представянето
Хората сме социални животни (така твърди Елиът Арънсън в едноименната си книга) и когато не общуваме, губим ефективността си. Именно в подобни ситуации можем да разберем дали на някого му пука за нас и нашата роля, дали сме само физически там и приноса ни към отдел/екип/организация е видим и разпознаваем. Отсъствието на обратна връзка предопределя последваща демотивация, което кара служителя да се замисли дали това е мястото, на което иска да се развива. Тези мисли не само, че не могат да се игнорират, а веднъж тръгнали по тази плоскост, нивата на ангажираност чувствително падат.

#2 Омаловажаване на усилията и приноса
Непризнаването на вашите усилия и резултати са в разрез с много мотивационни теории – тази на Маслоу за потребностите, ERG теория на Клайтън Алдерфер и Двуфакторна теория на Херцберг. Ако никой в настоящата ви организация не знае за тях, това не е ваш проблем, но той рефлектира върху вас директно. И на практика липсата на признание не води до нищо градивно, а в краткосрочен аспект предизвиква текучество, независимо от нивото във фирмата. Доста често няколко добри думи в правилния момент вършат добра работа.

#3 Отсъствие на подкрепа, породена от демотивация в самия мениджърски състав
Липсата на подкрепа не влияе мотивиращо на никого, но когато тя се допълва с отсъствие на ангажираност от страна на мениджмънта, ситуацията става безнадеждна. Човек трудно би реализирал идеите и проектите си в такава среда. Обикновено силите и енергията, които се инвестират да убедиш хората над теб не заслужават цената, която се плаща при отсъствието на удовлетвореност и ниско ниво на професионално благополучие.

#4 Незачитане на свободното време
Срещи извън работно време, по време на обедна почивка или конферентни разговори по нощите. Звучи ли ви познато? Ако това се е превърнало в тенденция и се приема нормално от другите, но не и от вас, грешката не сте вие. Винаги има изключения и обстоятелства, но не за тях става дума. Говоря за другите ситуации, които уж са инцидентни, а впоследствие се оказват норма, а даже и критерий за ангажираност. Ако прецените, че за работодателят ви те са такива, но не и за вас, довършете процеса с вашето напускане докрай.

#5 Неразбиране на желанието за споделяне на идеи
"Сега нямам време", "Имам нещо по-важно", "Това не сред приоритетите ни" са все реплики, които всеки е чувал в различен контекст. Те сами по себе си почти нищо не значат, но казват доста, когато отидете с идея, която искате да представите или проект, в който да участвате. Подобна реакция е част от преломния момент, в който осъзнавате, че мястото за реализиране на вашите предложения не е там.

Анкета

Какво би ви накарало да напуснете работата си?



#6 Работа с роднини и връзкари
Никой не обича подобни хора в страна, където шуробаджанащината си е кариерен подход, но ги има почти навсякъде. Всеки в екипа знае кои са, а мнозина се стараят да са в добри отношения с тях, поради страх да не станат "врагове" и да им бъдат "намазани ските". Реално подобни хора не създават стойност, защото те са там не поради своята експертиза, която в много случаи отсъства, а защото имат родствена връзка с някой мениджър на високо ниво, управител, собственик Преценете кое е по-важно за вас - да се фокусирате в работата си или постоянно да живеете под стрес кой какво ще чуе, разбере и на кого ще го каже от "ваше име". Или както споделя английският банкер Джон Лъбък: "Един ден в безпокойство е много по-изтощителен от един ден, прекаран в работа".

#7 Отсъствие на комуникация
Слухове, клюки и превес на "коридорния мениджмънт" е трудно управляем контекст на работа. Липсата на официална информация и регулярна, открита комуникация поражда създаването на паралелна, защото където има хора, има и разговори (и интерпретации). Основните топоси на зараждането на тази паралелна реалност са споделените пространства като места за пушене, стаите за отдих и скритите кътчета по коридорите, а понякога и социални активности и задруги извън работното място. Липсата на комуникация води до напрежение от различно естество. Едва ли бихте искали да бъдете замесени в някоя случка, среща или решение, което да се основава на измислени факти и основен източник ЕЖК ("една жена каза").

#8 Неспазване на корпоративните ценности
Класика. Толкова голяма, колкото пушещ родител да учи детето си, че цигарите са вредни. Липсата на добър пример и убеденост в казаното и написаното от страна на директор, мениджър или собственик се усеща и се коментира надолу по нивата. Ако някой ви кара да правите неща, в които той самият не вярва, помислете дали си заслужава да бъдете част от това.

#9 Неизпълнени ангажименти
Липсата на доверие и излъганите очаквания разрушават най-бързо и най-мотивирания човек. Доверието е общовалидна ценност, чието отсъствие не вещае нищо градивно за вас в професионален контекст. Един път изчезнало, то понякога не се завръща. Ако се чувствате подведени и излъгани, някой е пропуснал да изпълни ангажимент към вас, а ако "не си спомня такова нещо", несъмнено там не са вашите хора.

#10 Мениджърски модел "само с тоягата"
Подобен похват поражда стрес, внушава вина у служителите и управляват екипи и хора чрез страх и заплахи за уволнение. Този "древен" похват не работи отдавна, а напротив – вреди и съсипва имиджа на организацията. Този тип ръководители трудно се променят, но винаги можете да изберете дали да сте част от техните екипи и да допуснете да се упражняват върху психиката ви и нивата ви на търпимост. Все пак магарето носи, колкото го натовариш! Не съм чул за организация с подобен подход вече да я има на пазара и някой да я помни, но съм убеден, че определени ръководители, възпитаници на едни други поколения и времена, съществуват и го правят, убедени, че "тоягата" помага за всичко, без да са чули, че има и морков.

#11 Отсъствие на понятието "Ние"
Несподелянето на общи ценности, стил на работа и професионален мироглед са друга важна разлика, която показва дали мястото ви е в тази организация. Тук не става въпрос за това дали трябва да се харесваме или обичаме, а да гледаме в една посока и да споделяме общ професионален стандарт и етика. Ако това отсъства или контрастът е толкова голям, че не допуска работа в екип, потърсете вашето развитие извън настоящата организация.

#12 Проформа изпълнение на процеси и практики, в които никой не вярва
Да се криеш зад проформа правила и процеси е мъчение и бягане от отговорност. Дисонансът е виден, когато осъзнаеш, че те или не работят, или са просто там, защото е необходимо да си част от покриването на определен стандарт, ISO или друга добра практика, необходима на тази организация да доставя стоки или услуги, без да вярва в него, да има нужда, или да го спазва. Недоверието и пренебрежението към тези процеси е лампичката, която свети, замислен дали да си част от този фалш или не.

Когато са налице поне три от по-горните ситуации, дори и с различен интензитет, е нормално да не сте ангажирани и удовлетворени на сегашната си позиция. Ситуацията е още по-лоша, ако се измъчвате допълнително от допълнителни аспекти, заради които не бихте искали да си смените работата точно в този момент - жилищен кредит, високи лични разходи, раждането на дете, сравнително скоро сме там или просто някой ви е обещал нещо, а вие сте в положение да чакате то да бъде изпълнено.

Няма нищо страшно в това да напуснете настоящата си работа, ако не сте щастливи и приети на нея. Напротив, даже е здравословно да потърсите друга среда и компания, в която да реализирате своя потенциал. Естествено, че нищо не е гарантирано, но средата се променя, компаниите, мениджърските подходи, а и вие самите търпите прогрес. Във всяка една промяна има повече положителни неща, въпреки първоначалните съпротиви от нея. След нея човек израства личностно и професионално, за да бъде това, което иска и за да докаже на себе си и останалите, че може. Просто трябва да смените гледната точка!
Снимка

 


Милен Великов е HR специалист с опит в компаниите "Екофарм", Societe Generale и "Актавис". През 2015 г. беше отличен с приза "HR изгряваща звезда" в ежегодния конкурс за HR професионалисти на Българската асоциация за управление на хора, на която е и пълноправен член. В момента е докторант в Българската академия на науките. Има три магистърски степени - "Управление на човешките ресурси" в УНСС, "Организационно поведение и консултиране" от СУ "Св. Климент Охридски", както и "Социална и организационна психология" в Нов български университет (семестриално завършена). Бакалавър е по "Икономика и организация на труда" от УНСС.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly