Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

"Добруване" в офиса

Управляващият партньор на компания за устойчиво бизнес-развитие denkstatt Климентина Рашева разказва за подхода, към който се придържат при организирането на работното време и пространство в рубриката HR лаборатория
Share Tweet Share
Снимка

Екипът на denkstatt в Пирин.

 

В рубриката HR лаборатория на блога на karieri.bg ви представяме опита на различни компании в управлението на хора и процеси, в това да създават приятно работно място за служителите си, да се грижат за тяхната мотивация и ангажираност с работните им задължения. Тази седмица ви запознаваме с подхода на консултантската компания за устойчиво бизнес развитие denkstatt в организирането на работното време и жизненото пространство за работа. Разказът от първо лице е на управляващия партньор на denkstatt Климентина Рашева.

Ако и вие имате какво да споделите по тази или друга тема или имате иновативен подход в управлението и ангажирането на служителите си или пък в начина, по който се грижите за приятната работна среда, пишете ни на karieri@karieri.bg.

denkstatt е консултантска фирма за устойчиво бизнес-развитие. Тоест, ние сме група хора, които раздават акъл предимно в седнало положение и обикновено от общ офис. Заради това "вързано за стол" ежедневие, пробваме начини как да ни е добре, за да си вършим и работата добре.

Нашият опит в офисното добруване се състои основно от експерименти, примесени с желания, търсения и намерения. Свободното организиране на работното време е естествено и важно за нашия екип, заради културата, която установяваме: култура на доверие, с основа желанието за функционално свършване на работата, а не на йерархична структура. За нас това означава да търсим общата ценност, оттам и смислените начини за постигането й. Разбира се, гледаме и да ни е добре: да съчетаваме ценността, която виждаме на работата си, с това, което е ценно в личния ни живот; тогава сме в състояние на баланс "работа-личен" живот. Това разбиране отговаря и на съвременните концепции за баланса "работа-личен живот", които го разглеждат не като модели на организирането на присъствие-отсъствие и работа от разстояние, а като даването на възможност за личен интегритет на всеки един от членовете на екипа. Свободата в определянето на работните часове, присъствия и места е просто един от аспектите.

Снимка

Екипът на denkstatt

 



Как го правим в denkstatt? Преди всичко сме искрени в това кой как разбира добруването си във връзка с работното място – говорим по темата в екипа и често проверяваме мисията, визията и ценностите, които ни свързват. Оттам вземаме решения, като гледаме да спазим тези разбирания, защото те са специфични за всеки човек и за всеки екип. Няма универсален подход в постигането на баланса между работата и личния живот.

Преди да разкажа как се стремим и успяваме да организираме работното си време, ми се иска да погледнем отстрани живота в офиса ни. Разбира се, имаме офис-пространство, защото ни е нужно място, където да работим и общуваме заедно. Предполагаемото плътното физическо присъствие на едно място 8 часа на ден и седенето на един стол практически по цял ден са си зор, обаче. Най-малкото всички други лични задачи стават наистина трудни за управление преди 9 или след 18 или в дните за почивка. От друга страна това "уседнало" трудолюбие е просто прелюдия към болести. Връзването за офис може да е досадно и да създава стрес (който може да бъде открит като причина за почти всяко заболяване). Да, седенето по цял ден, в офис или извън него, практически разболява. Ето какво правим, за да посрещнем тези предизвикателства:

Свободно организиране на времето
Стана ясно, че разбирането ни за свободното организиране на работното време не е механично. За нас работното време не е въпрос само на физическо присъствие или отсъствие, или на някакъв общ сбор работни часове, генерирани от различни точки на земното кълбо. Това, за което ние мислим най-често, е интегритетът - тоест, как се свързваш с работата си и не изпитваш трудност от това да се пренасяш от работния свят в личния и обратно. Тоест, вярваме, че ако участието в нашите стремежи като бизнес не кара човек да се чувства пълноценен и в резултат ефективен, то няма значение кога той ще излезе и влезе на място, което няма нужната атмосфера за добра работа. Даже не-фиксираното работно време може да донесе проблеми, като пренасяне на още повече работа към времето за почивка. Затова е добре да се прилага в организация със специфична култура на включване и вътрешна мотивация на хората; на място, където те ценят. На нас ни е трудно да постигаме винаги всичко това. Но сме имали и звездни мигове, заради които се кълнем в това разбиране.

Какво показва опитът ни конкретно: хората се възползват по различен начин от предоставената свобода за определяне на работното време - има такива, които добре ги устройва, има такива, които не чувстват нищо особено към идеята да не са в интензивен контакт с колегите си. Ние не контролираме кой къде е бил, кога е влязъл и излязъл (страшно много и глупаво употребен ресурс е този контрол), разчитаме на общите отработени часове, които така или иначе са един от индикаторите за работата ни, и най-вече на резултатите от самата работата. Проектите ни имат срок и определение за качество. Ако по тези два критерия резултатите са добри, то дали някой от колегите е работил от плажа или от някой планински връх, не е тема, която ни е интересна за контрол. А тези от нас, с децата, често имаме доста по-прозаични причини за свободно организиране на времето. Формално въпросът е уреден с политиката ни за Отчитане на времето и извънредните часове. Тя създава още една граница по оста "навреме и качествено" за всеки от проектите ни. Така може да видим и за колко време в крайна сметка е изпълнена задачата, с определеното качество и дали това не е в ущърб на личното време на някой колега.

Приятното живеене в офиса
Другото, с което свързваме темата за добруването ни на работа е как тя импонира на жизнените ни нужди. Нашият офис е мястото ни за живеене: там се храним, почиваме си, излизаме навън да спортуваме, или ходим боси. А, да, и работим. Това е доста различна среда от необходимостта, която припознават в някои бизнеси да си в определено облекло, което невинаги е удобно или да си в "стерилна" офис-обстановка (честно, понякога е дразнещо разхвърляно при нас). Когато въведеш по-лесен начин на живот, вместо този, който сковава и ограничава, било то дори само физическото движение, вече си по-спокоен и предразположен за работа. Нямаме някакви невероятни неща, тип пързалка от втория към първия етаж като в централата на Google. Имаме си дребни работи, които работят за нас - място за преобличане, лост и шведска стена (важни придобивки за претоварените консултантски гърбове, които се използват от малцина), машина за хляб, буркани от лютеница, шарена сол, гараж за складиране на умалели бебешки дрешки и инвентар за размяна, Южен парк буквално под терасата (много важно!), служебен велосипед и май това е. В политиката ни за социални придобивки също пише разни странни неща - например, че осигуряваме душ, пространство за преобличане, достъп до един маратон годишно, плодове и напитки. Но те са важни, защото в превод означават: "Пешо, можеш ли да направиш това сега?" – "Не ме пипай, отивам да бягам, като се върна". Това са реални диалози. Достъпът до маратон изхожда от презумпцията, че ако това събитие е интересно за хората, то те ще се ангажират да се подготвят за него и съответно ще имат цел да са здрави и да имат достъп до приятно преживяване. В момента търсим разнообразяваме предложението за ежедневни спортове, защото се оказа, че се е установила "бегаческа диктатура" във фирматa.

Снимка

Климентина Рашева, Йоахим Кирхер, консултант от австрийския офис на denksattt, Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt България.

 



Цялостното ни разбиране за добруване
Свободата за избор на работно време е само една от практиките в дългия списък от възможности за създаването на по-добра работна среда и по-ефективни служители. Тези практики са свързани с физическата цялост на човека, идентифицирането на рискове и тяхното лекуване, т.е. грижа за тялото, сърцето, ума и духа на човека.
Ето и няколко примера за нещата, които смятаме, че са важни за "добруването" на служителите (с искрената ни оценка за това доколко смятаме, че самите ние ги покриваме):

- спокойна работна атмосфера, където човек може свободно да разгърне талантите (още не сме се разбрали какво точно е това за нас;)
етично отношения и взаимоотношения, гарантирани не само с политики и кодекси, но с реално внедрени практики (вечна задача)
право на развитие и учене (определено се справяме)
възможност за удовлетворяване на дълбоки, лични нужди - като се включва в различни инициативи като доброволец; да развива собствени проекти, които компанията да подкрепя (има ни, без да можем да дадем примери обаче;)
- да се създават условия, в които хората могат да отделят достатъчно време на семейните или личните си ангажименти, редом с изпълнението на професионалните задачи (да)
да се изгражда офис пространство, което подпомага социалното общуване/ раждането на идеи - например специален дизайн на кафетерии, специални стаи за срещи, за креативни дейности, за почивка (амииии, един пуф и един лост;)
възможност за срещи със специалисти на работното място, които да дават знания или развиват умения, които не са толкова тясно свързани с професионалния живот на хората (обучавали сме се единствено на Тай масаж за хора, седящи по цял ден)
възможност за спортни дейности, за да се поддържа висок тонус (задължително)
оказване на психологическа подкрепа в трудни моменти (общуваме пълноценно помежду си, но не сме ползвали формално професионална помощ)
коучинг - за постигане на професионални цели, както и лични цели (работим по това)

Малко теория за накрая, защото свършихме важните лични примери: този дълъг списък е в основата на концепцията за Environment, Human Health and Well-Being, която все по-ясно ще бъде прилагана в управлението на фирмите и в институционалната политика на Европа като цяло. Тя очертава логичната връзка между политиките по околна среда и тези, свързани със здравето на хората, които до момента се развиваха по-скоро независимо една от друга. Качеството на околната среда влияе директно върху здравето на хората. Очакванията ни са, че ще се развиват все повече политики за устойчиво взаимодействие между тези две направления. Добре се очертава свързването на всички важни теми, които някак се асоциират с устойчиво развитие, в една цялост, която е сведена реално до човека и неговото добруване. Ние от бизнеса сме там. Няма да казвам защо?
 
Снимка

[Личен архив] 


Климентина Рашева е управляващ партньор в консултантската компания за устойчиво бизнес-развитие denkstatt България. Преди да създаде компанията преди 8 години е работила и като мениджър "Връзки с обществеността" в PR Media (понастоящем Activе Group), ръководител проекти в M3 Communications Group, Inc. и меркетинг асистент в "Данон Сердика". Има магистърска степен по 'Връзки с обществеността" от СУ "Св. Климент Охридски". 
 
За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, мениджмънта и кариерното развитие, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly