Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Хари на раменете на гиганти

Хараламби Хараламбиев от "Мусала Софт" разказва кои са качествата и уменията, необходими за работа с научно-приложни проекти в ИТ индустрията.
Share Tweet Share
Снимка

 

Хараламби Хараламбиев - Хари, на 27 години, е мениджър "Техническо развитие на персонала" и оперативен ръководител на Центъра за приложни изследвания и разработки в софтуерната компания "Мусала Софт".

Хараламби има бакалавърска степен по информатика от Софийския университет и му предстои да завърши магистратурата си по дискретни и алгебрични структури пак в СУ. Носител е на наградата "Джон Атанасов" за 2011 г. за приложни разработки в областта на информационното общество и компютърните технологии в България.


За Кариерен клуб:ИКТ Хари разказва за двете си позиции и за качествата и уменията, необходими за работата му.

и с образованието, и с работата

В гимназията бях състезател по информатика и първата година в университета не научих толкова много, свързано със софтуерната разработка. Някои колеги започнаха да работят още след първия семестър, връщаха се и ми казваха разни думички, които ми бяха неясни, а бяха свързани с основни понятия в професията. Затова реших да опитам и аз какво е да работиш. Започнах в "Мусала Софт" и ми се стори много интересно.

И така, реших, че ще мога да се справя и с образованието, и с работата. Оказа се трудно, но и много полезно. Разбира се, има си "схеми" - някой колега от университета ходи на упражнения, после обяснява на останалите. Освен това в СУ има много свободно избираеми и практически насочени курсове, които са много полезни. От друга страна половината предмети се асимилират много по-лесно от практиката - реално нещата си ги научаваш на работа.

В "Мусала" работят много учащи и е заложено да има гъвкаво работно време, а и хората спокойно могат да ходят на изпитите си, така че и от това съм се възползвал.

Стъпка по стъпка

Преди осем години започнах като младши програмист, след това бях на позиция програмист, постепенно стигнах до "ръководител на екип" и след това до ръководител на Центъра за приложни изследвания на фирмата.

Освен това от 2011 г. съм и ръководител "Техническо развитие на персонала". Как се случи това? През годините давах много предложения на шефовете как да се подобрят процесите по обучения, взаимопомощ, кариерно развитие в компанията и те решиха да ми възможност за изява. Сега заедно с отдела по човешки ресурси имаме много интересни задачи, например, мислим начини за развитието на персонала – как да се развиват знанията и уменията и да се споделят в компанията, какви хора да доведем, за да правят вътрешнофирмени обучения, какъв кариерен план хем е най-подходящ за даден човек, хем пасва на нуждите на фирмата и т.н.

Освен че тези функции са ми много интересни, подходът на компанията много ми хареса - когато човек има жар, му се дава поле за изява, защото така се развива и самата фирма. А и е много приятно, разбира се, да си на позиция, която, най-грубо казано, са направили, специално за теб.

Що е то: научно-приложен проект


Индустриалните научни изследвания, както името подсказва, се фокусират върху проблемите на индустрията и целта им е придобиването на нови знания и умения за разработване на нови продукти, или за съществени подобрения на съществуващи такива. Например, в края на миналата година стартирахме два научно-приложни проекта, които са съфинансирани по програма Конкурентоспособност и от Националния иновационен фонд и ги разработваме заедно с Техническия университет - София.

Първият проект е свързан с представяне на обем информация на малки екрани. Каква е мотивацията ни? Все повече хора използват различни мобилни устройства, например, самртфони и често възниква проблемът за представяне на дадено информационно пространство. Пример за такова информационно пространство е милионите приложения в да кажем App Store. Когато човек си търси конкретно приложение е доста трудно да се ориентира. Най-просто казано целта ни е да намерим начин за представяне на информацията и навигиране, което да е максимално опростено и удобно.

Вторият проект се казва "АТМОСФЕРА" и се фокусира върху автоматизираното тестване на мобилен софтуер. За какво става дума? Една от спецификите на пазара на мобилния софтуер, е че производителите трябва да могат да реагират в рамките на седмици и да подобряват продуктите си или да добавят нови функционалности, за да удовлетворяват потребителя. Затова има много голям натиск бързо да се разработват качествени продукти, а за да е възможно това, едно от условията е тестването на продуктите да се осъществява за кратко време и да е надеждно. Оттук и необходимостта от усъвършенстване на процеса на автоматизираното тестване за мобилни приложения. В този контекст идеята ни е да намерим точния начин за подобряване на процеса на автоматизирано тестване.

Хубавото на научно-приложните проекти е, че имаме възможност да създадем нещо, което много други хора могат да използват впоследствие - ако направиш нещо успешно, го споделяш във вид на публикация и така друг ще може да стъпи на това, което ти си направил.

Свободата – предимство и предизвикателство

Работата по научно-приложни проекти изисква хора с определен профил. Трябва да можеш да мислиш логически и да си креативен, за да измисляш различни подходи за разрешаване на един и същи проблем. И в двата проекта, които споменах, знаем каква е целта ни, но все още не знаем по какъв начин да я постигнем. Ето тук е мястото на креативността.

Изисква се и да имаш голямо желание да четеш, да умееш да извличаш есенцията и да черпиш идеи от другите. Това е нещо, което не ни беше съвсем ясно в началото, когато започнахме да се занимаваме с научни проекти. Подходихме с практическото си мислене за разработка на софтуер, а се оказа, че е ключово да стъпиш върху плещите на някой друг. Като си поставиш проблем, който може вече и да е поставен, трябва първо да видиш какво са помислили другите.

От друга страна, идва въпросът със свободата – в случая тя е и предимство и предизвикателство. За разлика от софтуерния проект или продукт тук го няма клиентът, който има конкретни изисквания. Имаш проблем и трябва да измислиш решението, с други думи не си в ситуацията на програмиста, който трябва да познава добре и да ползва умело инструментите си, за да постигне качество и ефективност, тук ти си този, който трябва да измисли инструментите, на когото да се доверят след това програмистите.

Липсата на конкретен потребител означава и че нямаш обратна връзка - правиш нещо, но невинаги знаеш дали то подобрява статуквото. Така че понякога е трудно да запазиш мотивацията си. Затова трябва често да се експериментира и с краен потребител – за да знаеш, че се движиш в правилната посока. Друго изпитание за мотивацията е липсата на резултати - обикновено постигнатото дава стимул за работа, а при научно-приложните проекти, трябва да свикнеш, че ще сгрешиш много пъти и напредъкът ще е бавен и труден.

Разбира се, освен логическо мислене и креативност, желание да четеш и готовност да грешиш, трябва да имаш и необходимите технологични познания и уменията да се учиш бързо в нови технологии, за да можеш да прототипираш вече изяснената идея.

Търсени качества, умения и познания:
- Креативност
- Логическо мислене
- Търпение и упорство
- Готовност да грешиш
- Любознателност
- Способност да запазваш вътрешната си мотивация
- Специализирани технически познания
- Умение да се учиш бързо

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Работа в: ИКТ

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly