Фотограф: Надежда Чипева

Дългосрочното свободно движение на български и румънски работници има положителен ефект за Европейския съюз. За няколко години то е повишило брутния вътрешен продукт на организацията с 0.3% и е запълнило няколко ниши на пазарите на труда. Освен това, противно на митовете за "социален дъмпинг", трудовите мигранти от България и Румъния имат пренебрежимо малък ефект върху заетостта и размерите на възнагражденията на местното население.

Това показва доклад на Европейската комисия, публикуван в края на миналата година. Данните бяха цитирани днес по време на форума "Мобилност на българските граждани на европейския трудов пазар и признаване на дипломи и квалификации в държавите членки на ЕС". Организатор на събитието беше Информационното бюро на Европейския парламент (ЕП) в България, а в дискусията се включиха български членове на ЕП, представители на социалното министерство и на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България.

Към края на 2010 г. хората, родом от България и Румъния, които живеят и работят в останалите държави от ЕС, са с близо три милиона повече, отколкото през 2006 г. Това е дял от 0.6% от общия брой на населението в 25-е "стари" членки, сочат данните от доклада. Процентът на безработните българи и румънци в чужбина обаче се е вдигнал почти двойно от началото на икономическата криза. През 2010 г. без работа са били 16 на сто от тях. За сравнение, непосредствено след присъединяването през 2007 г. - по-малко от 10% са били безработни.

Най-голям дял на български и румънски мобилни работници има в Кипър – около 4% от общото население на страната. Следващите най-популярни дестинации са Испания, където живеят близо 173 хил. българи и заедно с румънците формират 2.2% от населението на държавата, както и Италия с дял от 1.8% на мигрантите. Там те са заети предимно в сферите на строителството, услугите и ресторантьорството.

Други предпочитани трудови пазари са тези на Великобритания, Германия и Гърция. В южната ни съседка сезонните работници от България всяка година са в порядъка между 50 и 60 хиляди, а дългосрочните имигранти са около 200 хиляди.

Австрия пък е пример за страна, в която има сравнително малко българи - около 15 хил. души. Там, както и в Германия, Великобритания, Холандия, Ирландия, Малта, Люксембург, Белгия и Франция все още е в сила преходният период от присъединяването ни към съюза и има ограничения в достъпа до трудовите им пазари. Неотдавна всички те решиха да удължат ограничителния период за още една година – до 1 януари 2014 г. Облекчени са условията единствено за висококвалифицираните кадри.