Днес започнаха преговорите за минималните осигурителни прагове по браншове за следващата година. В тях работодатели и синдикати ще се опитат да постигнат споразумение за стойностите в различните групи професии и икономически дейности. Там, където не се стигне до консенсус, ще се намеси държавата, която ще определи праговете административно.
 
"Надявам се да се договорят значително по-високи стойности на минималния осигурителен доход от сега съществуващите", каза по този повод социалният министър Емилия Масларова. Тя смята, че лимитите трябва да бъдат увеличени с минимум 30%, а в някои отрасли като строителството скокът трябва да бъде в пъти.  През миналата година работодателите и синдикатите се споразумяха за рекордния среден ръст от 25 на сто. 
 
Според Масларова повишаването на осигурителните прагове е "дисциплинираща стъпка за спазване на трудовото законодателство". Над 90 на сто от проверените миналия месец компании осигуряват служителите си на най-ниския възможен минимален доход за съответната група, сочат данните на Главна инспекция по труда.
 
"Очаквах по-малък процент, определено. При тези ниски осигурителни вноски, при тези ниски данъци, при намаления, при тези реверанси, които са направени за работодателите, не е нормално главен готвач, който получава няколко хиляди лева, и всички знаем, че е така, да се осигурява на 240 лева. Не е нормално в строителството, където минималната дневна ставка вече е над 40 лева, когато един квадратен метър струва 1200 – 1330 евро... Това е взаимно лъжене, ние се лъжем един друг", коментира министър Масларова.