Д-р Ясен Тончев приема първия си пациент в осем сутринта. Често приключва работа към девет-десет вечерта. Рекордът му е 24-часов работен ден. Не са редки случаите, когато, след като си тръгне, го викат обратно, преди още да е стигнал до вкъщи.

Д-р Тончев е семеен лекар и се грижи за повече от 8 хил. регистрирани пациенти и още стотици нерегистрирани. Жителите на квартала, в който работи, го познават от години и при спешен случай звънят най-напред на него. Той оказва първа помощ и заедно с болния чака линейката. Не остава безразличен и към личните проблеми и трагедии на пациентите си. Освен това при него постоянно идват хора с неясни оплаквания. Те носят със себе си негативни чувства и проблеми, които пренасят в кабинета.

Често има трудни случаи, налага се да се взимат тежки решения, да се съобщават скръбни вести. Резултатът: огромно психично напрежение. "Това неминуемо оставя следи и влияе върху емоционалното ми състояние. Изтощава ме", признава лекарят.

Огромният обем и продължителност на работата, голямата отговорност за живота и здравето на други хора и интензивният емоционален контакт с тях е всекидневие, типично за много български медици. Нищо чудно, че тъкмо сред представителите на това съсловие са най-многобройните жертви на професионалното прегаряне (burnout). По данни на д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, повече от половината лични лекари боледуват от синдрома на професионалното изпепеляване, а всеки пети е засегнат от тежката му форма.

Причините

"Нелеките условия, в които българският лекар се налага да работи, предразполагат към появата на синдрома", обяснява д-р Галя Петрова, психиатър и психотерапевт. Тясната зависимост на медиците от Националната здравноосигурителна каса не им позволява пълноценно да упражняват професията си и това логично води до неудовлетвореност: "Пари за медикаменти се отпускат например само за определени диагнози, а за други не се дава и стотинка", недоумява психотерапевтката. А лекарят е човекът, който съобщава това на пациентите. За тях той олицетворява системата и много често е принуден да понася гняв и дори обиди, без да носи вина.

"За да бъдеш лекар, първо трябва да си търговец", споделя с разочарование д-р Петрова. За да може една извънболнична практика да работи като лечебно заведение, тя трябва първо да се регистрира като търговско предприятие. Българското законодателство поставя Хипократовата клетва на второ място. След бизнеса. 

Друг стресов фактор за появата и засилването на синдрома на професионалното изпепеляване е създаденият напоследък негативен публичен образ на лекарското съсловие, смята още д-р Петрова.  Зачестилите нападки срещу него и поставянето под общ знаменател на кадърните и на не толкова способните медици влияе демотивиращо на качествените специалисти. Ниското заплащане, което получават за свръхнатоварения си труд, е не по-малко обезсърчаващо за лекарите. Всичко това води до постепенни промени в нагласите и поведението на тези хора, което вреди и на тях, и на пациентите.

Симптомите

Депресиран, незаинтересован, емоционално и физически изтощен, дистанциран, избухлив, раздразнителен. Такъв е лекарят, поразен от синдрома  на професионално прегаряне. От честото изпадане в такива състояния до злоупотребата с алкохол и психоактивни вещества има само една крачка. Контактите с колеги и с приятели се влошават, страдат и отношенията в семейството.
 
В тежката форма на burnout лекарят става циничен не само към себе си, но и към пациентите. А това е в пълен разрив с Хипократовата клетва и с разбирането за професията като хуманна. Отделно у специалиста може да се появи усещането, че не се справя достатъчно добре в работата си, което да доведе до чувство за вина и непълноценност.
 
Burnout води до непрофесионализъм, некоректност и невнимание. "Една част от лекарските грешки може би се дължат именно на професионалното изпепеляване", казва още д-р Галя Петрова. Което пък от своя страна задълбочава влиянието на синдрома. Така българският лекар се оказва в омагьосан кръг, от който трудно може да се спаси.

Лечението

Хапче няма. Затова пък има метод, основан на взаимопомощ, който дава добри резултати. Това са т.нар. Балинтови групи, наречени на името на техния основател - английския психоаналитик от унгарски произход Майкъл Балинт.
 
"Става дума за срещи на лекари, провеждани веднъж на две седмици", разказва психиатърът и психотерапевт д-р Веселка Христова. Тя е една от общо деветте обучени и сертифицирани ръководители на Балинтови групи в България.  В рамките на около два часа участниците разговарят, споделят и обсъждат конкретни случаи от медицинската им практика, които са ги затруднили, напрегнали, разстроили или са породили много въпроси. Опитват се да си обяснят защо са реагирали по определен начин в конкретен момент.

"Основната задача на Балинтовите семинари е да помогнат на лекаря да разбере, че не е сам в негативните и често пъти обезсърчаващи преживявания с пациенти", споделя още д-р Веселка Христова.  Посещавайки такъв семинар, специалистът се научава да разбира себе си и така да контролира своите взаимоотношения с болните.

Анкети и интервюта с участници в Балинтови семинари от цял свят сочат, че груповите дискусии играят съществена роля за профилактиката и справянето с професионалното прегаряне. "Свободата да се обсъждат и най-болезнените аспекти от медицинската практика в една защитена среда, каквато е групата, са изключително ценни за освобождаване от стреса и засилване на удовлетвореността от практикуването на тази предизвикателна професия", убедена е д-р Христова.

В Германия Балинтови групи съществуват от десетилетия и всички студенти по медицина са задължени да ги посещават. Причината: преди да станат лекари, те трябва да са наясно със собствените си емоционални реакции. "В България такава грижа за емоционалното състояние на лекаря е все още в зародиш", казва д-р Галя Петрова, която също ръководи Балинтови групи.

В нашата страна Балинтови групи има едва от две години. Събират се в София и Пловдив. Модерират ги деветима сертифицирани специалисти, обучени от д-р Вивиан Праматарофф-Хамбургер - гинеколог и психотерапевт, която работи в Мюнхен и има българско потекло.

Психотерапевтите имат огромно желание да популяризират Балинт подхода и да помагат на повече здравни работници. "Това ще насърчи изграждането на добри стандарти за работа в здравеопазването. Все по-малко лекари ще бъдат податливи на синдрома burnout и все повече пациенти ще бъдат доволни от здравното обслужване", убедена е д-р Веселка Христова.