Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Въпроси и отговори за образованието в Германия и Австрия

Или как български студенти създадоха сайт, през който дават съвети на ученици и кандидат-сруденти за възможностите за обучение и живот в двете държави.
Share Tweet Share
Снимка

Само за две години проектът на двете студентки в Германия Калина Дренска и Татяна Миткова успя да създаде общност от хиляди млади хора.

[faq4uni.com] 

Ако се интересувате от възможностите за образование в Германия и Австрия, вероятността да сте попадали на сайта http://faq4uni.com/ или едноименната Facebook група, е доста голяма. Ако не сте – препоръчваме ви да ги посетите.

Само за две години проектът на двете студентки в Германия Калина Дренска и Татяна Миткова успя да създаде общност от хиляди млади хора, които търсят полезна и практична информация за обучението или начина на живот в някоя от двете немскоговорящи държави.

С доброволчески труд момичетата, а вече и не малко съмишленици, се опитват да поддържат платформата, в която предоставят подробна информация за различните университети и специалности, събират истории и препоръки за самото кандидатстване, съветват какво да правите, когато вече пристигнете на новото място или откъде да започнете, ако вече сте се завърнал в България.

А през
Facebook страницата можете да достигнете и до добронамерени хора, които да ви помогнат с информация или съвет на база собствения си опит. А ето какво още споделиха с нас двете създателки на проекта:

Как се появи идеята за сайта, в който с доброволчески труд предлагате информация за възможностите за висше и средно образование в Германия и Австрия?

Татяна: Когато дойде моментът самите ние да кандидатстваме през последната година в гимназията, много от съучениците ни избраха да изпратят документите си към чужбина с фирма. Забелязваше се липсата на информация за следването и процеса на кандидатстване в Германия и Австрия, което направи много от кандидат-студентите несигурни. Станахме свидетели на случаи, в които фирми дори объркваха документите на наши познати, което попречи на успешното им кандидатстване.

По време на първата си година като студентки решихме да изнесем презентация в столичната 91 Немска езикова гимназия, в която да разкажем повече за въпросните теми. Подари големия интерес създадохме Facebook група, която бързо започна да се разраства, без дори да се опитваме да я рекламираме. Скоро дойде и моментът, в който всички събрани мнения и споделяне на опит и впечатления трябваше да бъдат запазвани и публикувани някъде – тогава създадохме сайта.

Колко души са включени активно в поддръжката му в момента?

Татяна: През първата година и половина от създаването си, сайтът беше поддържан основно от нас двете. Съдържанията на него са изцяло плод на доброволчески труд: от студенти, които пишат статии за собственото си следване или за градовете, в които живеят, както и от доброволци, които превеждат полезни материали от немски на български. Последната ни доброволческа акция, осъществена с подкрепата на TimeHeroes, беше ръководена от Боян Аршинков, който се справи с около 25 доброволци на различни възрасти, които преведоха над 40 текста.

От малко повече от месец можем да се похвалим и с новите попълнения в екипа – три стажантки, които активно се включват в проекта. Ани Василева, Кристина Борисова и Йоана Димова се занимават с маркетинг на сайта в социалните мрежи, поддържане на фен-страницата ни, публикуване на нови съдържания в сайта и с месечните ни бюлетини.

Какво успяхте да постигнете за тези две години откакто съществува проекта?

Калина: На първо място фейсбук групата за кандидатстване се разрастна неочаквано много дори за нас самите – в момента в нея има над 5000 членове: ученици от цяла България, студенти от най-разнообразни университети и градове в Германия и Австрия, а и много родители, които се вълнуват от бъдещото следване на децата си.

Сайтът пък разполага с над 200 различни съдържания, в месеците около кандидатстудентската кампания средно на ден имаме по 800 гледания, по наши изчисления сме достигнали около 30% от хората, които следват или се интересуват от следване в Германия. Мрежата ни продължава да се разраства – факт е първото ни "офлайн" събитие. Това беше среща между студенти в Германия и Австрия и интересуващи се от следването и живота в двете страни с цел обмян на информация. Организирахме го през април в betahaus в София съвместно с нашите добри приятели и партньори от "Тук-Там".

В момента пък експериментираме с една сравнително нова за България концепция – уебинари. Идеята е да правим онлайн срещи (например през Google Hangout) между студенти-ментори и хора, заинтересовани от следването в Германия и Австрия. Ако идеята е успешна, това ще направи комуникацията между двете страни далеч по-интерактивна, директна, бърза и удобна.

Понеже вие самите вие все още сте студентки в Германия, разкажете какви са вашите собствени впечатления от висшето образование там? Какво ви харесва, но и с какво ви разочарова?

Татяна: Следвам право в Свободния Университет в Берлин и съм изключително доволна от образованието, което получавам. Макар следването на тази специалност в Германия да се смята за едно от най-трудните в Европа, повечето ми преподаватели, материалната база на факултета и множеството извънкласни проекти ме мотивират да се подготвя успешно за държавните си изпити. Една от изненадите, с които се сблъсках по време на следването ми, е, че дори и тук студентите са принудени да посещават частни уроци, за да увеличат шансовете си за добра оценка на държавните изпити.

Калина: Следвам публицистика и комуникации и политология в Свободния университет в Берлин. Впечатление прави, че се разчита изключително много на самоинициативата от страна на студентите – да търсиш активно информация и контакт с преподавателите, да четеш и да се интересуваш сам от специалността си. Не ми харесва цялостно липсата на по-директна комуникация между професори и студенти: отиваш на лекция, слушаш, можеш да задаваш въпорси и да дискутираш, разбира се, но групите често са прекалено големи, за да се осъществи по-близък контакт както с преподвателите, така и между самите студенти. Това, разбира се, важи за конкретния университет и специалност – в други университети и специалности е съвсем различно, не трябва да се генерализира.

По ваши наблюдения кои са най-големите трудности, пред които се изправят българите, които биха искали да учат, учат или вече са завършили образованието си в Германия или Австрия?

Татяна: Първата трудност е изборът на специалност, университет и самото кандидатстване. При повечето абитуриенти процедурата е най-сложното бюрократично нещо, което им се е случвало до дадения момент. Следващите предизвикателства са ориентирането в новата страна, свикването с обстановката в града, намирането на общежитие или частна квартира, първите стъпки в университета, интеграцията сред други чужденци и местни студенти.

Калина: Ще добавя само – отърваването от "училищното" мислене и привикването с идеята, че оттук насетне никой няма да те контролира и да те кара да правиш каквото и да било, а от теб и от собствената ти организация зависи дали и как ще си вземаш изпитите и ще си движиш следването.

Какво бихте посъветвали някой, който обмисля дали да не продължи образованието си в чужбина, евентуално в Германия или Австрия?

Татяна: За да направиш правилния избор, трябва да си максимално добре информиран. Освен това трябва да си сигурен, че следването в чужбина е за теб – немалко са случаите на млади хора, които не се чувстват щастливи и пълноценни като студенти извън България.

Как всъщност ще продължи да се разива проекта ви в бъдеще? Какво ще се случи с него, когато вие вече завършите образованието си?

Татяна: Идеите и целите ни за бъдещето на faq4uni включват организиране на повече нетуъркинг събития извън мрежата; свързване на българи, които живеят в един и същи град в чужбина; споделяне на повече причини, защо връщането в България си струва; както и насърчаване на менторството между българските студенти. Предаването на актуален опит и мрежата от контакти са централни фактори за хората, които поддържат подобен сайт – затова се стремим да предадем проекта на следващите поколения студенти.

В сайта си разказвате и за неща от живота в Германия, които са ви впечатлили. Разкажете любимата си история/случка/нещо, което ви се е сторило много различно от живота в България?

Татяна: Все пак и двете сме студентки в Берлин, който е известен със своята уникалност и странност, отличаващи го не само от останалите европейски столици, а и от всички останали провинции на Германия. Голяма част от най-забавните ни истории и впечатления публикуваме в рубриката "Германия за напреднали" - една от любимите ми истории е за студентите по право, които превръщат библиотеката в своя крепост.

Калина: Културният шок има безкрайно много измерения – трудно е да се избере една история. Все пак ми се иска да наблегна на нещо, в което ние сме много по-напред от немците: интернет връзката. На моменти имам чувството, че ще стане по-бързо и с по-малко нерви, ако просто си прекарам един кабел от България до Берлин, отколкото да разчитам на немските оператори, за които трябва да се регистрираш в точно определени дни и часове, да чакаш седмици наред и с много късмет след месец-два да имаш интернет в новото си жилище. Който нерядко е бавен и забива жестоко дори при ползване на YouTube, какво остава за теглене на музика и филми (което е и забранено от закона) или стриймването им.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly