Регистрация

Как се пише автобиография

Все повече обяви, в които фирми предлагат работа, завършват с познатото: "Кандидатите да изпратят CV и актуална снимка". Латинското Curriculum Vitae (CV) - кръг на живота или животоописание - стана синоним на познатото автобиография. Как се пише такъв документ - надве-натри или досадно подробно? Кои факти трябва да се откроят, кое е излишно? Често от отговора на тези въпроси зависи изборът на работодателя.

Назад във времето

Трудно е да се каже коя е най-добрата стратегия при писане на автобиография. Добре е да имате стандартно CV, което да променяте според конкретните изисквания на работодателя, съветват консултанти. Ако кандидатствате за търговска длъжност, предоставяте една информация, ако се борите за финансов отдел - ударението трябва да е насочено другаде.

Типичната автобиография започва с изброяване на събития и факти от по-далечната към по-близката година. "Това е най-разпространеният, но не най-добрият начин да представиш себе си. Възможно е данните да се групират тематично и тогава CV се доближава до резюме. Бих препоръчала тази форма, при която информацията се подрежда от най-близката към по-далечната година, т.е. започваш с най-актуалното и се връщаш назад във времето", коментира Мария Шишкова, президент на българския офис на "Снелинг" - консултантска фирма, която се занимава с подбор на кадри. Подобен подход е оправдан, защото работодателят, който получава автобиографията, иска да се ориентира бързо кой я изпраща. Ако информацията започва с вашето основно образование или с първата ви месторабота, четящият може да не стигне до най-важното, което е най-накрая. Затова първото правило при писане на CV е - основните данни да бъдат изнесени в началото на текста, а останалото да бъде като допълнение и доказателство към него.

Автобиографията започва с пълното име на кандидата. Спори се дали трябва да посочите датата и годината на раждане. Според американските стандарти отбелязването на рождения ден е вид дискриминация. Практиката показва обаче, че за българските условия това е необходимо, защото рано или късно се стига до отговора на въпроса на колко години сте.

В тази въвеждаща част на документа трябва да напишете адреса си и телефоните за контакт. "Ние искаме да се посочват поне три телефона. Представете си, че участвате в конкурс с много кандидати. Секретарката започва да звъни, за да ви покани за интервю, но на записания от вас домашен телефон не отговаря никой. В крайна сметка тя ще покани тези, с които успее да се свърже. След като работодателят се види с няколко кандидата, може да намери подходящия. Така че посочилият само един телефон, може да остане извън класирането по твърде тривиална причина. Затова е добре кандидатите да отбелязват дори служебния си телефон, без да се притесняват, че ще изтече информация", обобщава опита на "Снелинг" Мария Шишкова. В уводната част на документа се описва и семейното положение на кандидата. Американците не искат тази информация, но европейците държат да се посочи дори броят на децата.

Във втората част от автобиографията трябва да отбележите своята професионална цел. Понякога кандидати със символичен трудов стаж записват като професионална цел желанието си да бъдат мениджъри в дадена фирма. "Човек трябва да прецени добре своя опит. В противен случай работодателят може да се обърка и дори да бъде отблъснат от посочената нереално висока професионална цел. В този случай кандидатът изобщо няма да бъде поканен на интервю", категорична е Мария Шишкова.

Идва ред на образованието. Започвате с най-актуалното. Отбелязвате следдипломната си квалификация, ако тя надгражда образованието ви, а не е просто курс. Посочвате годините на обучение, учебното заведение, специалността. Описвате допълнителните специализации, изброявате всички значими образователни курсове, които невинаги дават степен, но са важни за работодателя. Да се посочва завършеното средно образование има смисъл само тогава, когато става въпрос за езикова гимназия или за техникум със специализиран профил (който има отношение към длъжността, за която кандидатствате). Не е добре да се връщате по-назад във времето - към прогимназия или към начално училище.
Следва описание на трудовия опит. Правилото е същото - започва се с последната месторабота и се връщате назад. Трябва да отбележите не само годините, в които сте заемали дадена длъжност, но и месеците. Защото не е все едно дали сте започнали определена работа през декември 1995 или през март 1995 г. Трябва да отбележите длъжността и фирмата и да опишете в едно изречение нейния предмет на дейност (например търговия, туризъм, производство и т. н.). "Може да се окаже, че работата в малко неизвестно дружество приближава кандидата до дейността на компанията, за която кандидатства. Затова той не трябва да се лишава от този шанс", препоръчва Мария Шишкова.

Описвате в конспектиран вид задълженията, които сте имали, функциите, които сте изпълнявали. "Ако се напише само: "Изпълнявах секретарски функции", това нищо не говори на работодателя. Има секретарки, натоварени повече със счетоводство, други - с преводи, трети са типични офис мениджъри", отбелязва Мария Шишкова. Не бива да пропускате за колко хора сте отговаряли, на каква длъжност са били те. Описвате и постиженията, които сте постигнали на определената длъжност.

Трябва да решите сам дали да опишете всички заемани от вас длъжности. Ако имате малък трудов опит и най-краткотрайният ангажимент придобива значение. Ако имате по-продължителен стаж, шефът на компанията едва ли ще се интересува какво сте работили през ваканциите. Понякога има залитане в подробни описания, от което не се печели, защото разводнява информацията. Ако млад човек сменя често фирмите, работодателят може да не погледне с добро око на това.

След това трябва да опишете другите професионални умения, които притежавате. Посочвате езиците, които владеете. Трябва да напишете не просто, че владеете английски например, но и на какво равнище. Например: "Ползвам добре езика говоримо" или "Разбирам добре езика", или "Справям се с техническата литература" и т.н. Езиците се подреждат според степента на владеенето им.

След това отбелязвате какви компютърни умения притежавате. Добре е, преди да напишете, че владеете WORD, EXСEL и т.н., да знаете, че кандидатите обикновено се подлагат на тест. Ако не го издържите, и останалата част от информацията в CV се подлага на съмнение.

Накрая написвате имате ли шофьорска книжка и посочвате някои други допълнителни професионални умения. Ако кандидатствате за програмист например, можете да отбележите в каква степен владеете компютърните езици - дали сте само потребител, или можете да програмирате сам и т.н.

Автобиографията завършва със стандартното изречение, че можете да представите препоръки при поискване от работодателя. И е добре да имате в главата си имената на тези, към които бихте се обърнали за подобна услуга.

Видът на CV

CV не трябва да надхвърля една страница. Ако имате дълъг трудов стаж, ако сте работили по различни важни проекти, автобиографията ви може да достигне две страници. Житиеописанието трябва да бъде написано на машина или на компютър. В днешно време няма извинение за документ, писан на ръка. Ако не се изисква изрично, не бива да изпращате снимки. Когато става въпрос за фотографии, те трябва да бъдат портретни, в стандартен размер като за паспорт, а не с книга в ръка и сред купчина бумаги, или как разхождате кучето си.

При писането на автобиографията датите се отделят в лявата страна на страницата, останалата част от информацията - вдясно. Пише се: дата на раждане, адрес, телефони и т. н. и се попълват съответните данни. Целта е документът да бъде лесен за използване, да се борави без затруднение с информацията и работодателят от пръв поглед да се насочи към това, което го интересува.

Ако автобиографията се носи лично, листът не трябва да се сгъва. Ако се изпраща, пликът трябва да е голям, да не е розов, син, на цветенца и т. н. Не бива да използвате пликове от сегашната си месторабота с фирмения знак на компанията, в която продължавате да работите.

Придружителното писмо

Когато се кандидатства за работа по обява, СV винаги се придружава с писмо. Обикновено то е много кратко. В него посочвате по какъв повод изпращате автобиографията си, заради коя обява, в кой вестник, за каква длъжност кандидатствате. С две-три изречения трябва да опишете защо смятате, че може да искате назначаване на тази длъжност.

"Добре е в кратък параграф с умерен тон да се опише желанието на кандидата да работи в тази компания, на тази длъжност. Всеки работодател иска да работиш точно за него, а не да му правиш услуга, когато се трудиш в неговата компания", съветва Мария Шишкова. Писмото завършва традиционно: С уважение, име и подпис.

Препоръките

Ако работодателят поиска, трябва да можете да представите препоръки. Писането им е деликатна работа. И най-блестящата препоръка понякога може да даде информация между редовете, която не говори добре за вас. Подходът е личен, трудно е да се посочи най-добрата стратегия. Но все пак има няколко общи правила. Ласкавите слова за вас да бъдат от по-висшестоящ в организацията, препоръчват консултантите от "Снелинг". Документът трябва да започва с името на автора, длъжността му, по какъв повод познава човека, когото препоръчва, времето, през което са работили заедно.

Следват същинските оценки за кандидата. Често пишещите имат някакви "сламки" за основа. В този случай четящият препоръката (например мениджърът за подбор на кадри) веднага ще открие, че пред него е поредният типов текст. И документът ще загуби от стойността си. Трябва това, което се казва в препоръката, да бъде подкрепено с факти. Необходимо е да се отбележи за какви длъжности е подходящ кандидатът. Следват името и подписът на пишещия, неговият телефон и адрес за контакт.

Препоръките не трябва да са твърде дълги. Нерядко четящият остава с подозрение, че са писани от този, за когото се отнасят. Добре е да се отбележи защо кандидатът не работи вече във фирмата (ако това е така) - например заради прекратяване на проекта. Телеграфните документи също не носят кой знае каква полза. Стандартната препоръка е от половин страница, казват консултантите от "Снелинг". "Българските работодатели нямат практика да дават препоръки. Типично човешка черта е да се говори лошо за тези, които са ни напуснали и не работят вече при нас. Поради тази причина много шефове на фирми не дават ласкави оценки за своите подчинени. Други подценяват професионалните качества на някой кандидат заради влошени лични отношения", коментира Мария Шишкова. Препоръките придават "плътност" на кандидатурата. Понякога те се оказват решаващи при избора, припомнят консултантите.

  • Печат
  • Изпращане
  • Споделяне
  • Twitter
  • Споделяне във Facebook Facebook
  • LinkedIn
още от тази рубрика:

Реклама

Подбрани позиции

© 2003-2014 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2014 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: SofiaEcho.com