Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Колежът "Мидълбъри", САЩ

Маги Назер разказва за опита и преживяванията си като студентка по социология в колежа "Мидълбъри" в САЩ
Share Tweet Share
Снимка

 

В рубриката на "Кариери" - "Моят университет", която реализираме в сътрудничество със сдружението на българи с опит в чужбина "Тук-Там", ви представяме различни университети от цял свят през разказите на младежи от България, които учат там. Чрез нея ще можете да се запознаете с опита и преживяванията им и да получите ценни съвети и практична информация за предизвикателствата и необходимите стъпки, свързани с образованието в чужда страна. Днес ви срещаме с Маги Назер, 21-годишна българка от палестински произход. Тя споделя пред "Кариери" какво е да си студент в Middlebury College - един от топ 5 колежите в САЩ, където в момента завършва втора година "Социология".

Ако и вие сте студент извън България и искате да разкажете повече за вашия университет, пишете ни на karieri@karieri.bg.

Моят университет
В момента завършвам втора година в колежа "Мидълбъри" в щата Върмонт - един от топ 5 колежите в САЩ. Той е частна институция за висше образование, основана през 1800 г., което го прави един от най-старите колежи за хуманитарни науки в Щатите. Репутацията му е много висока, завършилите го продължават обучението си в университетите от Бръшляновата лига (Харвард, Принстън, етц.) и намират реализация в редица професионални области - от политика, образование, медицина, наука до финанси и банкерство (немалък брой студенти правят стажове и впоследствие работят на Уол Стрийт).

Самата аз не бях напълно наясно с ценността на това да учиш в колеж, когато кандидатствах. Тъй като завърших Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК), а не Американския колеж например разполагах с доста ограничена информация и професионална подкрепа (от учители или админситратори) по време на кандидатстването ми. Единствените университети, за които бях чувала бяха именно Харвард, Принстън и Станфорд. Както много други българи и аз си мислих, че колежите предлагат само двугодишни, гимназиални програми на обучение. Затова и в началото бях напълно насочена към големите университети, но в последния момент кандидатствах и в Мидълбъри по препоръка на завършил в Щатите настоящ служител на "Заедно в час", който ми помагаше с подготовката на документите ми за канидатстване.

Така впоследствие научих, че всъщност има доста голяма разлика между това да учиш в университет или в колеж - студентите в университет в Америка често наброяват десетки хиляди, докато в моя колеж учат само 2,500 душ
и. Това е от голямо значение, тъй като лекциите в големите университети често помещават 300-500 души, докато най-големите класове в Мидълбъри, например, имат не повече от четиридесет. Компактността на класовете позволява да опознаеш професорите и състудентите си в голяма дълбочина, да получаваш подкрепа и да бъдеш консултиран и напътстван в степен, която е често невъзможна в големите институции. Самата атмсофера на кампуса е много по-различна, тъй като голяма част от студентите се познават, 90% живеят, работят и се хранят на кампуса. Възможностите за общуване, сближаване, споделяне и учене един от друг са незаменими.

Моята специалност
Наскоро смених специалността си от психология на социология. Психологията ми остава подспециалност, също така уча Арабски.

Още от единайсти клас си мечтаех да уча психология, тъй като исках да се занимавам с терапевтична дейност и да допринеса към обществото по този начин. Взимайки няколко курса по психология в "Мидълбъри", установих, че психологията като дисциплина тук е много различна - подходът към нея е много научен и силно повлиян от невронауката. Аз самата съм по-силно привлечена от по-хуманитарни (а не биологични) подходи към разбирането на човека и неговите сложни емоции, поведение, мислене и взаимоотношение с другите. Установих, че социологията по начина, по който се преподава тук, е в много по-голяма степен това, което ме влече.

Снимка

 



Представата ми за социолозите беше изградена на базата на редки изказвания от социолози по националните телевизии в България, изглеждаше ми като скучновата (пък макар и полезна) дейност. Отношението ми към социологията напълно се е променило, благодарение на възможността да се потопя в нея тук. Социологи
ята ми помага да продължавам да развивам критическото си мислене и да го прилагам към релевантни настоящи пролеми, както и да търся техните решения. Социологията ни помага да разберем това, че всичко в обществото е конструкт на самото общество- и като такова е променливо! Предвид това, че искам да се занимавам с международно развитие (international development), образователна политика и социално предприемачество, смятам, че тази специалност в най-голяма степен може да ми помогне да развия мисленето си и способността си да разнищвам социални проблеми и да търся техни разрешения.

Таксата за обучение
Годишната цена за обучение, храна, настаняване и други такси (за участие в клубове, дейности и пр.) е 60 000 щатски долара, без значение каква специалност се изучава. Самата аз получавам пълна стипендия, като единственото, което ще имам да изплащам, е заем от 4 000 долара за четирите години, което се счита за минималнен принос към цената на образованието. Разбира се, предвид това, че всичко ми е покрито, дори и в България не бих могла да изкарам с по-малко на година.

Стипендия
Топ университетите и колежите в Щатите предлагат финансова помощ, а не стипенции - разликата е, че финансовата помощ се дава при финансова нужда, а не по успех. Счита се, че всички, които са били приети в тези университети, заслужават да бъдат там (тъй като процента приети е много нисък - между 10 и 15%). Всяка година се кандидатства за финансова помощ за следващата година, като се представят документи за собствен и семеен доход. Тъй като имам работа на кампуса, вписвам дохода си наред с дохода на майка си, която работи като медицинска сестра на държавна работа в България, което, разбира се, е много ниско платено.

Трудности и предизвикателства
Първата ми година беше изключително тежка. Дълго време се чудих дали съм направила правилния избор да дойда да уча в Америка и смятах, че съм платила прекалено висока цена за възможностите, които иначе ми се дават тук. Вероятно ситуацията ми се различава с това, че езиково и академично от самото начало бях на отлично ниво и не съм имала проблеми, като изключим това, че интензивността на обучението беше шокираща в началото. Най-трудното за мен беше и остава свикването с новата култура - не само националната, но и местната, тази на колежа. Толкова енергия положих в това да изградя дълбоки връзки и приятелства с хората около себе си, а така се разочаровах от това колко условни бяха те, как приоритетите на хората тук не включват любовта, свързването с другите, взаимопомощта.

Бях свикнала на съвсем друг тип общуване с хората от социалния ми кръг в България, както и пътувайки през свободната ми година преди първи курс и тази студена, индивидуалистична култура дълбоко ме нараняваше. Никога не се бях чувствала по-самотна, никога не ми беше било по-трудно да общувам - при все че бях обградена от много образовани и опитни хора. Правеше ми впечатление също така как огромна част от хората около мен бяха диагностицирани с клинична депресия и взимаха лекарства за това. Тези и други аспекти на студентския живот тук дълго много ме тормозеха, но въпреки това се върнах и тази година ми беше много по-спокойна, защото в още по-голяма степен отколкото преди проявявах разбиране към своите собствени нужди и се постарах да не се поставям в ситуации и обкръжение, които предварително си знам, че не са ми по вкуса.

Снимка

 



Поставих си за цел да продължавам да бъда топла, искрена и отворена към хората, но си създадох правилото да изисквам същото и от другата страна. В крайна сметка тази година ми беше много по-спокойна, концентрирах се в още по-голяма степен върху учението си, интересите си, проектите си, свързани със социална промяна и образование и се опитах да бъда по-търпелива, което неминуемо продължава да бъде трудност предвид това, че зрялостта на много от хората тук не е особено развита.


Работа
Като чуждестранен студент, нямам право да работя извън кампуса. Това обаче не е проблем, тъй като в колежа ни има много възможности за работа. Аз самата имам две позиции: още от първата си година започнах да работя в библиотеката, което всъщност е най-леката и приятна работа, тъй като през по-голямата част от времето реално ми се плаща, за да си седя и уча. Когато някой студент иска да вземе книга, му я отдавам през електронна система, която библиотеката притежава, като сканирам баркода на книгата.

Втората ми позиция от тази година е като peer writing tutor. Професор, който ми преподаваше в първи курс, ме нае, за да помагам на студентите му да подобряват писането си и да се развиват като писатели. Преди крайния срок за предаване на есетата си, студентите от класа, на който помагам, си уговарят среща с мен и ми изпращат черновите си. Аз ги чета, отбелязвам нещата, които са ми направили впечатление и за които считам, че е важно да гвоорим, срещаме се и обсъждаме грешки, възможни поправки и пр. Тази работа е много по-ангажираща, но и много по-удовлетворяваща. Нещо повече, самата аз развивам езиковите си способности и е страхотно да знам, че мога да дам ценни предложения за поправки дори и на американци, при все че английският не ми е роден език.

Стандарт на живот
Стандартът е много висок, въпреки че наред с това има и много бедни. Мидълбъри е малко градче, с население колкото половината от моя роден квартал Обеля (Мидълбъри е населен от приблизително 9 000 души, Обеля – от около 20 000 според Уикипедия). Храната не е скъпа. Има висок клас магазин за дрехи втора употреба, които в действителност често биват нови, както и магазин за дрехи и обувки, откъдето често си купувам страхотно издръжливи и модерни обувки за 10-20 долара. Със сигурност би било скъпо да се живее тук, ако човек няма финансова помощ или стипендия, но аз самата нямам кой знае какви проблеми, издържайки се сама чрез работата на кампуса.

Стажове
Миналото лято получих безвъзмездно финансиране от Офиса за кариери и стажове в колежа, за да стажувам за два месеца на Западния бряг в Палестина. Аз сама си избрах да пътувам там, тъй като съм българо-палестинка, но при все това никога не бях посещавала Палестина и започнах да уча Арабски едва в колежа. След като представих детайлен проект, описващ организацията, за която щях да работя, дейностите, които планирах да изпълнявам и как те ще допринесат за академичния и кариерния ми успех, получих пълно финансиране, с което покрих разходите си за транспорт, храна и други.

Снимка

 



Работих за организация, която се казва "Hebron Youth Development Center" - център за младежко развитие в град Хеброн. Преподавах англиийски на няколко групи младежи, а след като започна военният конфликт в Газа и забелязах колко безсилни се чувстваха младите в града, поради това че не знаят как да се противопоставят на окупацията и терора на Израел, създадох едномесечно обучение за млади артисти от окръга, в рамките на който дискутирахме и се обучавахме как да използваме изкуството като инструмент за социална промяна. Описвах случващото се на Западния бряг в блога си, както и пишейки за някои български и чуждестранни онлайн медии.

Също така заедно с местна приятелка правих снимки и интервюта на хора от града, които станаха доста популярни онлайн и които имаха за цел да очовечат представянето на конфликта и покажат различни мнения, преживявания и лица на
палестинците. Времето прекарано в Палестина ми помогна да разбера ролята на историческия конфликт между Палестина и Израел в моя собствен живот, както и да затвърдя желанието си да се занимавам с образование и международно развитие.

Подготовка за изпитите
Може би е по-интересно да уточня, че за разлика от Европа, в САЩ се очаква от студентите да се подготвят, да пишат есета и разработки, и правят тестове през целия семестър. В рамките на един курс има много изисквания - трябва да посетиш определени събития на кампуса, които са свързани с тематиката на курса, да правиш презентации плюс всичко вече изброено, всяко покрито изискване допринася за процент от оценката.

Самата аз в началото бях много изненадана от тази система и първоначално ми беше трудно да свикна. Макар и да завърших елитна гимназия в София, не помня да съм учила повече от 4-5 часа средно на седмица. Сега прекарвам по 4-5 часа в писане на домашни, четене и подготовка за класовете ми всеки ден. Беше огромна промяна. Но и прекрасна такава, наистина усещаш, че се развиваш и напредваш и имаш много възможности да демонстрираш знанията, уменията, както и креативността си.

Обикновенно не се задават предопределени от преподавателя теми - всеки си избира за какво да пише, стига да е свързано с предмета, който се изучава. Това предоставя възможността наистина да персонализираш образованието си и да се потопиш в академичния живот с много голяма интензивност, намирайки огромно удоволствие в това да учиш и да се развиваш.

Нещо, което също е от голямо значение, е това, че има много, много подкрепа, оказвана на студентите. Тъй като сред другите си предмети, уча и Арабски - много труден за овладяване език - имам състудент от по-високо ниво, с който се срещам, за да ми помага, като в същото време на него му се заплаща за това. Подобна помощ съществува за повечето курсове. Наред с това самите професори очакват от студентите си да се свържат с тях, ако имат проблеми и да посещават редовно офис часовете им - времето, когато професорът може да ти отдели време и индивидуално да разясни трудни за разбиране концепции.

Кариерни центрове
Да. Има наети професионалисти, както и студенти, които дават безплатни кариерни консултации, помагат ти да се подготвиш за професионални интервюта, организират различни събития (обучения по презентационни умения, стил на обличнае и пр.). Също така се дават не малък брой пакети с финансиране до 3 000 долара, така че студенти с по-ниски финансови възможности да могат да правят неплатени стажове и да не бъдат ощетени откъм възможности за професионално развитие по време на следването си.

Студентски стол
На кампуса има три стола. Храната е много добра, разбира се, омръзва, но предвид това, че изобщо не ми се налага да готвя (освен ако не искам да сготвя нещо за приятели по време на някоя ваканция), не мога да се оплача. Върмонт е фермерски щат, а студентите в колежа ни като цяло са много съзнателни по отношение на темите, свързани с околната среда и качеството на храната. Държи се много на това храната да е местна, от справедлива търговия. Всеки стол има собствен салатен бар, плодов бар, готвена храна, няколко вида пица или сандвичи и др. Има немалко възможности както за вегетарианци, така и за ядящи месо. Всички спортуват и отделят внимание на здравословното хранене.

Възможности за спортуване
Такси за спортните съоръжения няма, тъй като всичко е включено в цялостната цена на обучението за година. Има фитнес център с многообразие от фитнес уреди, аз самата за пръв път в живота си посетих фитнес едва този семестър, но се опитвам да го направя навик. Тъй като има много атлетически отбори, които се състезават с отбори от други университети, има наистина много добре развита спортна база. Но не е необходимо да си атлет, за да използваш различните кортове или помещения.

Снимка

 



През свободното време
Между академичните задължения и работата в библиотеката или със студентите, които консултирам, свободното ми време в повечето случаи е химера. Повечето студенти тук са в подобна ситуация. Всеки е ангажиран с извънкласни дейности, спорт, стажове и пр. Всъщност тази култура на свръхангажираност има редица негативи - голяма част от студентите са под непрестанен стрес и напрежение, нямат време за приятелства и връзки, чувстват се самотни и изолирани или прекаляват с алкохола, тревата и случайния секс през уикендите. Самата аз съм изпробвала не малко подходи към това да се чувствам добре.

Още през първия си семестър се самопредизвиках да посещавам поне едно културно събитие (театър, концерт, друго) всяка седмица. За щастие, тук има изобилие от подобни събития и нерядко успявам да си намеря безплатни билети. През първата си година, търсейки приятели и сродни души, доста често посещавах кампусните партита, но тази година напълно съм се отдалечила от тях, тъй като предпочитам малки събирания с близки хора и бутилка вино пред големите партита, където повечето хора са пияни и не се интересуват от това да те опознаят.

Друго, което правя от време на време, е да посещавам моето "host family"- семейство, с което колежът ме е свързал с цел културен обмен помежду ни. Моето семейство е особено уникално с това, че два пъти са посещавали България и осиновяват момиче от дом за сираци в Белоградчик, което се казва Мая. С тях се събираме от време на време за разходки, вечери и по празници.

Какво ми харесва
Самата аз бих предпочела да живея в по-голям град, където бих могла да имам възможности за общуване не само с колежани. Първоначално много се страхувах от това, че няма да успея да свикна със студа и отдалечеността от всичко останало на града ни, но се свиква и когато човек знае защо е на определено място и какво иска да постигне, много неща стават второстепенни. Въпреки че миналата година ми беше много трудна и често си мислих да се прехвърля в друг университет, сега осъзнавам предимствата и ценността да уча в малък колеж, където наистина имам възможност да получа както много внимание и грижа, така и дори много допълнително обучение, консултиране, подкрепа и финансиране за разнообразие от проекти, инициативи, посещение на конференции и пр.

Така например тази година бях избрана за един от шестима
студенти, наградени с финанисране в размер на 8 000 долара от центъра ни за Социално предприемачество. Финанисрането има за цел да ни даде възможността да направим стаж в организация, стартъп или компания, който да ни помогне да продължим да развиваме уменията и компетенциите си, като остатъка от финансирането ще бъде използвано за организацията на проект в полза на обществото.

Аз самата имам на идея да организирам лятно езиково училище за гимназисти, което да бъде изцяло водено на английски и да помогне на учениците да развият способността си да използват английски говоримо, както и да бъдат осведомени, критично мислещи личности, ангажирайки ги в разнообразие от дискусии на различни обществено значими теми. Също така вече три пъти получих финансиране, за да участвам в конференции, на които бях приета.

Снимка

 



Миналата година бях в Чикаго за едноседмично обучение за развитие на социални проекти, а тази година участвах в еднодневно събитие, организирано от Световната банка във Вашингтон, както и в Световното събрание на млади лидери, организирано от Бил Клинтън в Маями. Връзките ми, изградени с някои от професорите ми, в чиито офиси съм плакала и с които сме споделяли идеи, преживявания и мечти, са безценни.

Какво не ми харесва
Не ми харесва посредствеността във взаимоотношенията, страхгът на хората да бъдат истински един с друг и да се отаврят един към друг. Това, че всеки си таи в себе си, какво им се случва. Това, че академично обучението е толкова интензивно, че непрекъснато ми се налага да избирам между това да бъда блестяща студентка или пък добра приятелка и въобще човек в добро психично и здравословно състояние.

Тук няма време за дълбоки емоции, за болест, за поемане на дъх и тоав се отразява на всички, непрекъснато. Този семестър най-добрият ми при
ятел тук се самоуби в стаята си, без нито аз, нито семейството му да подозираме. Беше открит след като се бях обадила в полицията, търсейки го няколко дни без успех. Често си мисля какъв би бил шансът подобно нещо да ми се беше случило в България. Изодът ми е, че обучението тук, дори и когато е безплатно, е много скъпо и промените, които човек претърпява са разнообразни.

Моите професионални перспективи
Имам разнообразни идеи, но като цяло не мисля да оставам в Щатите. Интересуват ме Източна Европа и Близкия Изток, образованието и социалната промяна. Имам намерение да опитам много неща с цел да развия богат асортимент от умения, които да използвам за това, което намирам за свое предопределение, а именно да работя с други хора за изграждането на по-съзнателно, човечно и съзидателно общество.
Научете повече и за другите университети, които сме представяли в рубриката, като използвате интерактивната карта "Моят университет". Чрез бутона за навигация, който се намира горе вляво, имате достъп до списък с университетите, филтрирани по държави. Можете да стигнете до всеки един от тях и ако директно изберете "точка" от картата. За всеки университет има снимка и кратко представяне с линк към пълния разказ за него.




Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly