Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Отговор на казус: Колегата-гадняр

Няколко съвета какво да правим, когато имаме вземане-даване с конфликтен колега
Share Tweet Share
Снимка

[pixabay] 

Почти във всеки офис има поне по един такъв - необщителен, нарцистичен и агресивен тип, който има влудяващото умение да държи на нокти колегите си по всяко време и всеки повод. В резултат всички наоколо са изнервени, работният процес протича мъчително, а мотивацията и ангажираността достигат точката на замръзване. Разбира се, конфликтите са част от ежедневието на служителите, но какво да правим, когато един от колегите ни е особено труден за общуване и не можем да намерим общ език с него, какъвто е случаят на нашия читател Д.Р. от Бургас? Помолихме двама експерти в лицето на Ивета Бургаджиева, мениджър "Човешки ресурси" в PR агенцията "Юнайтед Партнърс", и Христина Митовска, сертифициран коуч, да дадат възможни стъпки и решения, които можем да предприемем, когато сме изправени очи в очи с колегата-гадняр. 

Открийте причините за поведението на проблемния колега
Ивета Бургаджиева, мениджър "Човешки ресурси" в PR агенцията "Юнайтед Партнърс" 

Снимка

 

 
Една немалка част от проблемите на работното място се провокират именно от недобра комуникация в екипа и между отделните звена. В големите международни компании се обръща значително внимание на формалната и неформалната комуникация чрез процедури, вътрешни правила, обучения и др. За съжаление в не малко от българските компании не съществуват подобни традиции, които са важно условие за развитие на благоприятна организационна среда, а оттам и за успеха на самата компания.  

Във връзка с вашия казус бих препоръчала първо да се опитате да разберете дали няма конкретна причина за такова поведение от страна на вашия колега. Подобна причина може да е личностова особеност – например, ако човек има нужда да доминира над останалите и не може по друг адекватен начин да удовлетвори тази потребност, може да го прави спрямо новите членове на екипа, пред които да се прави на "шеф". Възможно е също така нещо във вашето поведение, за което вие не си давате сметка, да провокира колегата ви.  

Опитайте се да разговаряте с него най-добре в среда, която е различна от офисната. Дори колегата ви да се държи предизвикателно, старайте се да не реагирате емоционално, а също да не използвате оценки и осъждания. Споделете какво наблюдавате като поведение от негова страна и как това възпрепятства работата ви, но не преди да разберете как той самият вижда ситуацията. Много често този подход предразполага другия човек да бъде по-отворен и искрен, тъй като чувства, че неговото мнение е зачетено, което може да доведе до промяна в отношенията или поне до нов начин, по който вие самият да гледате на ситуацията.  

Ако колегата ви отхвърли категорично идеята да обсъдите ситуацията, отнесете проблема до мениджмънта или човешки ресурси. Липсата на екипна работа, лошата комуникация и вследствие понижената мотивация и ефективност са сериозен проблем, на който всеки отговорен мениджър би обърнал внимание. Много често служителите се притесняват да отправят подобни въпроси до мениджърите, защото се страхуват, че ще ги помислят за клеветници или интриганти. Като HR съм наблюдавала често такива притеснения и мога да ви успокоя, че това е единственият начин, по който може да бъде решен подобен проблем, в случай че двамата служители не успеят да го решат сами. Един проблем не може да се реши, ако не се сложи открито на масата. За мен също така е важна нагласата, с която идва служителят –  дали той е загрижен за доброто протичане на работата и добрата среда в компанията, дали е готов да съдейства и, ако се наложи, самият той да поеме отговорност  да  промени нещо, помислил ли е предварително за решение и т.н. Всичко това е знак, че служителят идва с ясно намерение и желание нещо да се подобри, което ще е от полза за всички.  
 
Всеки има право да се чувства комфртно на работното място
Христина Митовска, сертифициран коуч и НЛП практик  

Снимка

[Личен архив] 



Казусът, който описвате, е много интересен и съм сигурна, че доста хора се сблъскват с подобни на вашата ситуации. Моето лично вярване е, че тези ситуации съдържат голям потенциал за развитието ни преди всичко като личности – от една страна, можем да опознаем по-добре себе си, а от друга да развием нови умения за справяне и себеотстояване по конструктивен начин. 

Преди да ви предложа своите три перспективи към казуса, бих искала да изразя съгласието си с твърдението на вашите колеги, че описаното поведение едва ли е насочено лично към вас и вероятно има малко общо с вас. Поведението на хората около нас е показателно и отразява тях самите, нивото им на личностно развитие и осъзнаване, вътрешните конфликти и противоречия, които носят , дали са щастливи и удоволетворени от живота си или не. А ние реагираме и действаме спрямо тях според нивото на нашето собствено личностно развитие и зрялост.

#1 Личностната перспектива 
Като начало бих Ви задала два въпроса, по които да помислите: какво Ви казва тази ситуация за Вас самия, за Вашата личност и какво е новото и ценното, което можете да разберете за себе си? Защото всъщност другите често са огледало на нас самите и нашите вътрешните деликатни зони. 

Едно от съкровищата, скрити тук според мен, е възможността да развиете по-пълноценно начина, чрез който отстоявате себе си и своята вътрешна самоувереност. Вие казвате, че не сте конфликтен човек и избягвате конфликтите, но ми се струва, че тази ситуация е при вас именно, за да Ви помогне да подобрите умението си да се изправите уверено пред другия и да заявите позицията си. Всъщност невъзможността ни да се конфронтираме, дори когато се налага, често е свързана с много дълбокия ни страх от отхвърляне. Част от проявленията на личностната зрялост е умението да заявяваме себе си по един здравословен и конструктивен начин, да показваме несъгласие с чуждото мнение или поведение, когато е необходимо. Когато не сме развили достатъчно добре това умение, много по-лесно е да попаднем на хора като описания колега, които съзнателно или несъзнателно биха се опитали да ни принизят, само за да се покажат и усетят като значими и велики. 

#2 Ситуационната перспектива 
В основата на агресивното поведение и нежеланието за кооперативност много често стоят страх и чувство за застрашеност. Подобно поведение е проява на дълбока вътрешна неувереност и слабост. Това е изкривен начин и опит за внушаване на респект, желание за себедоказване и печелене на авторитет. И тук възможна стъпка е при възникването на следваща подобна ситуация да съберете сили и, вместо да реагирате лично с обида и загуба на мотивация, да запазите спокойствие и да дадете обратна връзка за поведението му, без да засягате неговата личност. Можете да му обърнете внимание, че в този момент се държи ненужно агресивно и много по-продуктивно за работния процес ще е да избягвате атаките или грубостта, защото в крайна сметка сте там, за да работите в полза на фирмата, а не за да си пречите взаимно. Можете да добавите, ако е истина, че се обръщате към него, защото е с повече опит и Вие цените това. Чрез този асертивен подход ще заявите своята позиция не толкова на лична основа или от позиция на обида и засегнатост, а от тази на професионалист и човек, който държи на работната ефективност и добрите резултати. 

#3 Глобалната перспектива 
Ако отстъпим няколко крачки назад и погледнем общата картина, бихме могли да установим, че този казус не е само Ваш, но и на мениджъра на организацията. По мое виждане една от ролите на добрия мениджър е да се намеси адекватно в подобни ситуации, като съдейства за намиране на максимално конструктивно за всички решение. От тази гледна точка, вариант е да потърсите съдействие на по-високо ниво. Идеята не е да изпадате в позиция на жертва, а съвсем откровено да представите ситуацията, като обясните как се чувствате и как се отразява на работния процес. Тук може да подчертаете отношението, което имате към работата си, че държите на нея и желаете да сте максимално ефективен и полезен на работното си място. Насочете фокуса върху това, че поведението на колегата Ви не е от полза за никого и пречи на работния процес, като избявате да го нападате личностно. Защото в крайна сметка нищо не бива да се случва на всяка цена и всеки от нас има правото да се чувства сигурно и комфортно на работното си място.   

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly