Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Как да изберете професията си

И как да не губите вдъхновение в работата, с която се занимавате
Share Tweet Share
Снимка

[freepik] 

Когато аз избирах бъдещата си професия, направих това, което много други правят на тези години. Слушах очакванията на средата, съобразявах се с модата и всичко друго освен това, което ме влече. Чувствах се неуверена, не можех да си представя какво прави човек на работа и в какво аз самата съм добра. Плахо проявих желание към социология, философия, право и икономика, но поех по линията на най-малкото съпротивление и стартирах като инженер по автоматизация. Веднага разбрах, че това не е за мен, но не знаех кое е. Когато години по-късно станах регионален оперативен директор за Югоизточна Европа, отговарящ за дейности като човешки ресурси, маркетинг, право и финанси, с усмивка се сетих за желанието си да уча социология, философия, право и икономика. Всъщност аз подсъзнателно съм се насочвала именно към тези си интереси. Затова и съветът, който давам на всички на прага на кариерен избор, е да се вслушват в сърцето и душата си и да не се влияят от външните шумове. И за да направите това, ще ви дам няколко насоки, които да ви служат като ориентири по пътя напред.

Икигай, или как да бъдем пълноценни
Всеки от нас дълбоко в себе си знае за какво гори, какво би го карало сутрин да става и с удоволствие да тръгва за работа. Всеки от нас има призвание. Многото шум наоколо обаче (общество, родители, учители, квоти, моди, престиж, пари) и нашата собствена неувереност и страх заглушават вътрешните ни сигнали.

Японците имат дума за това, което би ни дало професионално удовлетворение и усещане, че живеем пълноценно - икигай. Всъщност става въпрос за пресечната точка между отговорите на въпросите:



- Какво обичате да правите?

- От какво се нуждае света?

- За какво ще ви бъде платено?

- В какво сте много добри?

Често избираме "препитание" - пресечна точка на това, за което плащат добре и за което има търсене от страна на работодателите. И обикновено забравяме да оценим в какво сме добри и какво обичаме да правим. Ако съвършенството е в баланса между отговорите на четирите въпроса, опитайте се да намерите истината за себе си. Опишете вашите собствени отговори на отделен лист и сами, с родител, приятел или човек, на когото имате доверие, се опитайте да идентифицирате тази професия, която да съчетава и четирите кръга, повече от тях или просто да е разумният компромис, на който сте съгласни.

Етапите на кариерно развитие, през които преминаваме
Ако вече избрали професия и сте на фаза "искам да правя кариера", хубаво е да имате предвид и етапите, през които може да преминете. Както за да оцените къде се намирате в момента, така и за да знаете накъде да се стремите.

Тези етапи са най-добре описани в модела за личностно и организационно развитие на консултантската компания Barrett Values Centre. Той предвижда общо 7 нива, всяко със своите специфики от житейска и професионална гледна точка (виж графиката):



#1 Много хора цял живот остават на първото ниво. На него работата е нещо, за което ни плащат. Тя ни осигурява препитание и сигурност да посрещнем житейските си нужди.

#2 Едно ниво по-горе е, когато искаме да бъдем в среда с добри взаимоотношения с колегите си, с хора, които ни харесват и приемат. Факт е, че прекарваме 1/3 от денонощието си в работна среда. И най-малкото само поради тази причина е добре да се стремим към този втори етап от кариерното си развитие.

#3 Третият етап достигаме тогава, когато искаме работа, която ни дава възможност за професионално развитие и перспектива за кариера.

Всъщност тези три етапа дотук отразяват базови нужди, които са свързани с нашето оцеляване, нуждата да принадлежим и да сме приети и изграждането на чувство за самоуважение. Когато те не са задоволени, ние сме притеснени за бъдещето, мислим, че не сме достатъчно добри, не ни приемат и не ни харесват. Тогава действаме от позиции на страхове, които са най-лошите съветници.

#4 Четвъртият етап е свързан с личностното ни развитие и трансформацията, която е необходима, за да намерим удовлетворение от работата и щастие като цяло.

#5 На петото ниво вече настъпва времето, в което намираме себе си, знаем в какво вярваме, знаем накъде отиваме и търсим работна среда, която споделя ценностите и визията ни, среда, в която можем да бъдем себе си.

#6 Шести етап е свързан с удовлетворението, когато истински допринасяме, когато усещаме, че трудът ни не отива напразно, а прави света около нас малко по-добър.

#7 Най-високото ниво е свързано с дълбокото удовлетворение и щастие, когато сме реализирали пълния си потенциал и с него служим на нещо много по-голямо от нас самите.

Думата за щастието, което изпитваме, след като преминем пето ниво, е евдемония. Ние намираме своя икигай и своята евдемония, когато имаме пълноспектърно отношение към кариерата си и търсим работа, която удовлетворява всички нужди на даден етап от живота ни. Някои казват, че когато това стане, "няма да имаме усещане, че работим нито един повече в живота си".

Важно е да знаем, че нуждите ни са различни в различни периоди от кариерата ни. Невинаги в началото й можем да намерим удовлетворение по всички нива. Понякога започваме нещо, защото ни трябват средства и сигурност, и това е важно. Друг път правим конкретна стъпка, защото ще научим много и това ще помогне на кариерата ни. Това също е важно и може да ни даде опит и да ни отвори врати. Идва един момент, когато обаче ще бъдем дълбоко неудовлетворени, ако продължим да правим нещата само защото заплатата е добра или длъжността престижна.

Това, което помага да се ориентирате по този път, е да си отговаряте на въпросите: защо правя това, което правя в момента; намирам ли смисъл в него; вдъхновен ли съм; щастлив ли съм. Ако отговорът е "не" на три от въпросите, определено е дошло време да преосмислите пътя, по който вървите.

С това е свързана една история от Джон Ленън: "Учителката ме попита какъв искам да бъда, когато порасна. Аз отговорих, че искам да бъда щастлив. Тя отговори, че не разбирам задачата. Аз отговорих, че тя не разбира живота."

Към нея ще добавя и цитата на Хауърд Търман: "Не се питайте какво е необходимо на света. Задайте си въпроса какво ви кара да се чувствате истински жив. И след това го направете. Защото това, от което светът се нуждае, са хора, които са истински живи."

С мисъл за бъдещето
Никога думите на Джон Ленън и Хауърд Търман не са били по-важни, отколкото днес. С бърза скорост светът около нас се променя и много традиционни професии изчезват с навлизането на технологиите и изкуствения интелект. Някой ще каже: "Какъв изкуствен интелект. Все пак сме в България..." Истината е друга. Асоциацията на водещите фирми в сферата на изкуствения интелект включва Google, Facebook, Microsoft, Apple, IBM, Amazon - все компании, с поне няколко от които имаме взаимодействие всеки ден.

Днес живеем във времето на четвъртата индустриална революция и това променя изцяло професиите, които ще съществуват в съвсем близко бъдеще. Според университета "Оксфорд" 47% от днешните професии ще изчезнат до 25 години. Между тях са счетоводители, лекари, адвокати, учители, държавни служители и финансови анализатори - всички те са престижни и осигуряващи препитание на много хора професии.

За да бъде успешна кариерата ни в бъдеще, трябва да правим не просто нещата, които ни харесват и ни правят щастливи, но да се ориентираме и към тези, които никоя машина няма да може да върши скоро. Според автора Даниел Пинк професиите с бъдеще включват умения в следните шест области:

1. Дизайн - и по-конкретно умението да отиваме отвъд функционалността, за да ангажираме всички сетива

2. История - умението да разказваме истории, а не само да се аргументираме

3. Симфония - способността да създаваме иновации и да осмисляме цялата картина, а не само детайлите

4. Емпатия - умението ни да отидем отвъд логиката и да ангажираме човешките емоции и интуиция

5. Игра - уменията ни да внасяме хумор, игривост и лекота

6. Значение - умението ни да знаем защо правим дадено нещо и да осмисляме всичко, което правим, отвътре навън.

На първи поглед този списък може да ни уплаши, защото не е изпълнен с неща, които се учат по учебник. Добрата новина е, че това са качества, с които се раждаме, и от нас се иска само да ги оставим свободно да се проявят и реализират напълно. Както и Хауърд Търман казва, от нас се иска да сме истински живи, да проявим всичко онова, което разкрива пълния ни човешки потенциал, и да преследваме това, което истински ни вдъхновява.
Снимка

 

Наталия Благоева е основател на Eudaimonia Solutions и съосновател на Unleash Leadership - организации, фокусирани върху лидерското и организационното развитие и работещи с организации в Европа от София, Цюрих, Лондон и Берлин. Тя е съосновател на няколко стартъпа, била е последователно директор на Colliers International за България, Сърбия и Хърватия, както и регионален оперативен директор и партньор за Югоизточна Европа, след което регионален директор за Service Excellence за Европа.
Сертифициран мениджмънт консултант (CMC към ICMCI), сертифициран консултант по методологията за културна трансформация на Barrett Values Centre и сертифициран консултант по учене и развитие към най-голямата в света асоциация за развитие на таланта (ATD). Завършила е ВМЕИ - София, има магистратура по бизнес администрация (Executive MBA) към City University, САЩ, както и допълнителни квалификации по лидерство, корпоративна отговорност, бизнес етика и управление на промяната към Thunderbird School of Global Management (САЩ), Copenhagen Business School (Дания) и Massachusetts Institute of Technology (САЩ).

*Статията е част от специалното издание на "Кариери" - "Моята кариера (септември 2017): Непознатите перспективни професии".


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly