Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Кой се страхува да стане кранист

Преглед на няколко нежелани и непопулярни професии, които не само не са на изчезване, но ще стават все по-търсени, а в някои случаи и добре платени през следващите десетилетия
Share Tweet Share
Снимка

[freepik] 

Кранист, заварчик, стругар, международен шофьор на камион, зидар... Колко от нас са искали да работят някоя от тези професии, като пораснат? Вероятно биха се преброили на пръстите на едната ръка. Особено ако тръгнем да ги сравняваме с доста по-популярните детски мечти като "архитект", "космонавт" или "балерина".

Да си го кажем право - рядко ще видим по медиите някой да се хвали, че се чувства щастлив да управлява машини в завод или да прави замазки на строеж. Кога за последно сте чували родител да препоръчва на детето си работата с кран или пък учител да възхвалява предимствата на карането на камион пред тези на работата с компютър? Първата асоциация е за дейности, свързани с тежък физически труд, излагане на неблагоприятни климатични условия, боравене с мръсни материали или инструменти. Освен това мнозина си представят ниско платени професии, без перспектива и възможност за развитие, които така или иначе ще бъдат колонизирани от роботите.

Действителността обаче рядко е само в черно или бяло. Според много кариерни специалисти и международни изследвания търсенето на подобни специалисти не само няма да бъде изместено от машините, но ще се засили. Все някой трябва да може да управлява и поддържа тези съоръжения, нали? Затова и освен чисто техничарските функции тези експерти ще трябва да притежават и смесица от инженерни, компютърни и комуникационни умения, за да бъдат в крак с нововъведенията. Не само в чужбина, но вече и у нас поради специфичния характер на работата им, а и недостига на подготвени кадри, те често пъти са по-добре платени от колегите, които стоят по цял ден зад бюро.

Целта ни обаче не е да делим професиите на добри и лоши - в крайна сметка срамна работа няма и всяка си има своите предимства и недостатъци. Добре е обаче младежите, които обмислят своето професионално бъдеще, да имат предвид, че освен да се реализират като програмисти, икономисти или поп звезди, разполагат пред себе си и с други опции – може би не толкова популярни и престижни, но не по-малко перспективни, а и, защо не, интересни.

В омагьосания кръг
През последните няколко години редиците на т.нар. средно ниво квалифицирани работници – т.е. всички, които имат специфични умения в различни отдели на производството, като например заварчици или оператори на машини - постепенно оредяват. Според скорошно проучване на "Менпауър България" за недостига на таланти у нас през 2016 г. най-търсени от българските работодатели за първи път не са вече инженерите и програмистите, а именно този вид специалисти. Причините са няколко – намаляващият прираст на населението, ръждивата образователна система, неспособна да вади кадри, адекватно подготвени за изискванията на пазара на труда, и нестихващият поток от български емигранти, които напускат родината си в търсене на по-високо заплащане за себе си и по-добри условия на живот за семействата си.

Така бизнесът се озовава в омагьосан кръг, от който лесен и бърз изход няма. От една страна, българската икономика поне от 2015 г. насам бележи стабилен растеж, но, от друга, липсата на достатъчно квалифицирани професионалисти може да се окаже най-голямото препятствие този ръст да продължи. И ако тенденцията остане непроменена, фирмите ще трябва или да прибягнат до нови технологии, които да компенсират загубата на производителност от човешкия елемент, или да се изместят някъде другаде, където проблемът с работната ръка все още не е толкова осезателен.

Образование в минало време
В проучването на "Меппауър" като основна причина да не намират подходящи кадри работодателите посочват липсата на технически умения сред кандидатите. За никого не е тайна, че младите хора излизат от техникумите и полувисшите учебни заведения с непълни или остарели познания, които не отговарят на изискванията на пазара. А тези нужди непрекъснато се менят под тласъка на новите технологии, автоматизацията и дигитализацията. И тук не говорим чисто и просто за технически знания, но и за целия набор от т.нар. меки умения (т.е. професионализъм, ентусиазъм, управление на времето, междуличностно общуване, гъвкавост), които изобщо не са застъпени в образователната система, но в повечето случаи са определящи при подбора на талантите и последващото им кариерно развитие.

Да, точно така - това, че през по-голямата част от работното време си затворен в кабинката на крана, не означава, че не трябва да знаеш как да съставиш имейл, да отговориш на обаждане или да водиш преговори. От един международен шофьор на камион например се очаква не само да може да управлява МПС, но и да притежава сравнително висока компютърна грамотност, способност да организира сам времето си, както и да общува в междукултурна среда (виж карето). Ако в миналото работният ден на заварчиците е бил по-скоро предсказуем, днес от тези професионалисти се очаква непрекъснато да опресняват знанията си, за да бъдат в крак с иновациите и да боравят и поддържат различни видове сложна техника (виж карето).

Макроикономическата картина придобива още по-тъмни краски, когато към нея прибавим и твърде високите нива на младежка безработица у нас. Според доклада "Заетост и социално развитие в Европа", който се изготвя всяка година от Европейската комисия, по-голямата част от българските младежи не проявяват интерес нито към работа, нито към образование или професионално обучение. Броят на неактивните младежи във възрастовата група 15-24 г. през 2016 г. е 18.2%, което ни нарежда на второ място в Европа след Италия (19.9%) и далече след страни като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%). Тези тревожни резултати говорят, че е настъпило времето образователната система да се преосмисли изоснови, така че да се доближи не само до нуждите на бизнеса, но и да проговори на езика на тези млади хора, които към момента не виждат смисъл в нея. В противен случай те ще продължават да бездействат тук или - в по-добрия случай, ще отидат да търсят късмета си някъде другаде.

На плещите на бизнеса
На фона на задъхващото се образование и отсъстваща подкрепа от страна на държавата бремето с подготовката на кадрите в сегмента на средното ниво квалифицирани работници пада върху бизнеса. Така и в това отношение се оказва, че изоставаме от страни със сходни на нашите проблеми като Полша, Унгария и Естония, където от известно време насам се прилагат успешни политики за увеличаване на работната ръка и редовно опресняване на уменията й. С други думи, фирмите у нас са оставени да се оправят както могат, запълвайки самостоятелно парченцата на пъзела.

Подходите, които мнозинството от тях използват, са по-скоро "изстрели в тъмното" и имат краткосрочен ефект. Подобно на това, което се случва в IT сектора, голяма част от производствените компании вече предоставят допълнителни обучения и развитие на настоящия си персонал или учредяват вътрешнофирмени академии за подготовка на практиканти и млади специалисти. От транспортната и логистична компания "Дискордия" например съобщават, че имат собствена тренинг програма, при която по-опитните шофьори обучават начинаещите. А по време на курсовете фирмата се нагърбва с разходите, като заплаща допълнително както на обучителя, така и на учениците, споделя Димитър Секулов, мениджър в "Дискордия".

Има вече и случаи, в които бизнесът поема инициативата да търси по-тясно сътрудничество с училищата и общините, за да отгледа специалистите, от които се нуждае. Пример за такава практика е стартиралият наскоро проект на медодобивното предприятие "Аурубис България" за дуално обучение, който компанията провежда съвместно с Аграрно-техническата професионална гимназия в гр. Златица. Дебютната паралелка за подготовка на средно ниво специалисти се очаква да започне през есента, като в нея вече са се записали повече от 20 ученици, споделя Анелия Димова, директор "Човешки ресурси" за Югоизточна Европа в дружеството.

Компаниите се опитват да привличат търсените кадри и като предлагат по-високи възнаграждения. В някои сектори липсата на кадри означава и ожесточена битка за малкото работещи специалисти, останали на пазара. "Днес международните шофьори получават европейски заплати, без значение дали работят в българска или друга компания", коментира Димитър Секулов от "Дискордия". По думите на Николай Пеев, който работи на такава позиция във фирмата, заплащането на международните шофьори може да надхвърли и 2 хил. евро на месец (виж карето). В "Стомана индъстри" пък, където изпитват затруднения с намирането на специалисти в областта на електроподдръжката, предоставят заплата от 1400 лв. брутно на кандидатите с подобен профил, коментира Георги Вакареев, HR супервайзър в стоманодобивното предприятие.

Всички тези решения обаче, съгласни са експертите, няма как да бъдат устойчиви при отсъствие на дългосрочна визия и стратегически мерки за увеличаване на работната ръка - коренно преосмисляне и осъвременяване на образователната система, въвеждане на олекотени процедури за наемане на специалисти от чужбина и прокарване на по-гъвкави форми на заетост като лизинг на персонал и работа на сезонен или временен принцип. Така бъдещето не само на бизнеса, но и на хилядите млади хора по нашите ширини, които не знаят накъде да поемат професионално, ще стане, ако не розово, поне малко по-ясно.

Снимка

[Капитал] Фотограф: Надежда Чипева

Николай Пеев
Международен шофьор на камион в транспортната и логистична компания "Дискордия"

Моето образование
Завършил съм Тракийския университет. Не съм бил шофьор преди, реших да се захвана с тази дейност, защото заплащането ми се стори добро. От самото начало постъпих в "Дискордия" и от 9 години вече работя тук. Останах, защото политиката и принципът на работа на фирмата ми допадат. Започнах пробно, бях пътувал много преди и имах представа какво означава да си непрекъснато на път. За мен важното беше да не работя в офис.

Какво образование и умения са необходими
Според мен трябва да имаш интелект. Налага ти се да попълваш документи, да знаеш езици. Разбира се, трябва да можеш и да шофираш тежкотоварен камион на дълги разстояния. Изискват се смелост, решителност, поемане на риск. Ти си на пътя, където всичко се случва. Срещам се постоянно с нови хора. Ритъмът е много динамичен. Човек трябва да обича да пътешества, да се движи.

Моята работа
Превозвам различни видове товари (машини, техника, дрехи и пр.) из Европа - Германия, Холандия, Англия и др. Почти винаги работим с предварително зададен срок за доставка, който трябва да спазваме. По този начин и самият спедитор може да предвиди кога да направи следващия товар. Освен това фирмата понякога дължи неустойки, в случай че не достави товара навреме.

Кабината на шофьора е снабдена с всички удобства като каравана. Вътре има маси, хладилник, климатик, шкафове, легло с матрак. Пространството е доста голямо. Разполагам и с компютър, на който получавам адресите и всякаква информация за забрани, предупреждения, трафик и пр.

Важно е да си направиш сметка и да знаеш къде се намират паркингите, за да има къде да спреш, когато ти свърши работното време и дойде време за почивка. В неделите не работим, а понякога и в събота. Така, ако паркираш на хубаво място, можеш да оползотвориш по интересен начин свободното си време. Аз например обичам да си нося колело и да спортувам, независимо къде се намирам. Имам време и да чета книги, да гледам телевизия.

Ако камионът се развали на пътя, нямам право да пипам по него. Има един бутон в кабината, чрез който мога да извикам технически екип. Те ме откриват с GPS системата и идват обикновено до 2 часа, без значение в коя част на Европа се намирам. Ако не успеят да оправят аварията на място, ме карат в сервиз. Или ми изпращат координатите на най-близкия сервиз и аз отивам дотам.

Защо бих препоръчал професията
Плюсовете на професията зависят от човека и ценностната му система. Аз си бях къмпингар по начало, обичам да пътувам. Случвало ми се е да събудя и първата ми гледка да е вулканът Везувий или да спя в подножието на Монблан, където има много хубав паркинг за камиони. Спал съм и на Френската ривиера, будил съм се срещу Монако. Освен това заплащането понякога може да стигне до европейски нива. Професията е подходяща и за студенти задочници, в свободното време, което ти остава, винаги можеш да четеш.

Има и минуси, разбира се, като откъсване от семейството. Също така човек не може да се храни здравословно, колкото и да се старае. След това е падането на личната хигиена – опитваме се да поддържаме някакво ниво, но не навсякъде има душове. Има и немалко рискове – често се случва да возя стока за няколкостотин хиляди. Нямам охрана, нямам СОТ, много лесно се реже един брезент, а моят живот няма никаква стойност за крадците. Да не говорим за напрежението и стреса по пътищата. Понякога самотата тежи – не на всеки паркинг, докато почиваш, можеш да намериш човек, с когото да си поговориш. С тази професия един млад човек трудно ще създаде семейство, понеже си в непрекъснато движение.

Заплащане
При нас, ако караме на европейски тур, заплатите са си направо европейски – може да надхвърлиш 2000 евро на месец. Ако караш в България, излиза по-малко, но пак можеш да стигнеш до 3000-4000 лв. на месец.
Снимка

 

Бенко Иванов
Старши монтьор на машини и съоръжения в медодобивния завод на "Аурубис България" в Пирдоп

Моето образование
На 31 години съм, от Карлово, живея в Пирдоп. Завърших средното си образование в Аграрно-техническата професионална гимназия в гр. Златица и започнах работа в завода на "Аурубис". Сега следвам в Химикотехнологичния и металургичен университет.

Моята работа
Производственият процес при нас е непрекъснат - 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. И през цялото време съоръженията трябва да са в изправност, като най-важното правило е дейността да е безопасна за всички. Преди да започна работа с преместваемия конвертор в металургията, времето за един цикъл - по зидането, охлаждането, подгряването - отнемаше между 13 и 16 дни. Сега е четири дни, което повишава производствения капацитет. Дейностите по цялата поддръжка трябва да са много добре съгласувани, така че да не пречат на нормалния процес. Затова и работата, която извършваме, иска голяма прецизност.

Защо избрах тази професия
Работя в най-големия металургичен завод в България и в едно от най-големите производства изобщо. За мен това беше важно решение - гарантирана е дългосрочна заетост, а работата е специфична и иска от теб да поддържаш и повишаваш уменията си.

Какво образование и умения са необходими
Уменията за тази професия са специфични. Работя със съоръжения, които са уникални в България. Отговарям за единствения у нас преместваем конвертор в металургичното производство. Независимо какво и къде си завършил, след това са необходими допълнителни технически обучения. Но най-важното във всяка професия е желанието за работа, след това всичко се научава, стига да има условия за това. В завода в Пирдоп ги има.

Допълнителни квалификации
Имам квалификации за заварчик на ъглови шевове, газокислородно рязане, машинист на кран и работа със съоръжения под налягане. За работата ми по поддръжката трябват и допълнителни умения. Постоянно се налага да режа и заварявам. Звучи еднообразно, но не е. Поддържаме конверторите в металургията и всички прилежащи съоръжения като вентилатори, електрофилтри, газоходна система, които трябва да работят постоянно. Всеки ден научаваш нещо ново.
Снимка

 

Златан Златанов
Кранист бригадир в производителя на течна стомана "Стомана индъстри"

Моята професия
Кранист съм от 1984 г. Взех това решение, защото тогава пред мен стоеше въпросът да отида войник или да стана кранист. Разбира се, аз избрах да бъда кранист. Не съжалявам и до днес за този си избор. Това е деликатна професия, изискват се много усет и финес, а пък и никога не съм си представял да изкарвам хляба си с тежка физическа работа, предпочитам да работя с мисълта си.

Какво образование и умения са необходими
Формалните изисквания не са високи, необходимо е основно образование. За да станеш добър кранист, трябват много отдаденост и практика.

Плюсове и минуси
В професията ми харесва това, че си едно с машината. За да си добър в моята професия, трябва да работиш с мисълта си, а не с мускулите. Карал съм всевъзможни видове кран, няма нищо по-хубаво от това да седиш там горе в кабината и да наблюдаваш от птичи поглед и фактически да участваш в производството или в създаването на кораб, сграда или някаква друга конструкция. За съжаление останахме малко специалистите в тази професия, няма млади хора, които да поемат щафетата. Аз се пенсионирам след 2 години, на голяма част от колегите също им предстои пенсиониране.

Защо бих препоръчал професията
Това е една сигурна и отговорна професия. За младите бих казал, че управлението на крана е като играенето на компютърна игра - седиш в климатизирана кабина, "играейки" си с джойстик.

*Статията е част от специалното издание на "Кариери" - "Моята кариера (септември 2017): Непознатите перспективни професии".


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly