Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Професия: Софтуерен архитект

За професията разказва Павел Каназирев, софтуерен архитект във "Вистеон електроникс България"
Share Tweet Share
Снимка

Професионален опит като инженер или програмист, както и добри умения за управление на времето са полезни за професията на софтуерния архитект, казва Павел Каназирев.

 Фотограф: Цветелина Белутова

Програмиране и инженерни науки - това са две от направленията, за които експертите по подбор на кадри са категорични, че ще бъдат перспективни. А когато са в комбинация, какъвто е случаят на софтуерния архитект, специалистът става още по-ценен.
Това е професия, която е тясно свързана с машините и технологиите, но в същото време не може да бъде поверена на робот. Причината е, че този специалист трябва да има творчески подход в решаването на конкретни технически задачи. Професията е особено актуална в сферата на машиностроенето и автомобилостроенето. Подходящо образование е това в областта на програмирането, машиностроенето, математиката, инженерните науки.

Повече за професията разказва Павел Каназирев, софтуерен архитект във "Вистеон електроникс България"
Павел Каназирев има близо 13 години опит в различни области на програмирането в България, Германия и Испания. Занимавал се е със сървърни приложения за интернет и интранет, програмиране на камери за мобилни устройства, а през последните 7 години с разработката на софтуер за автомобилната индустрия. Има бакалавърска степен по математика от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Изкарал е и няколко образователни курса на coursera.org - технически, свързани с програмиране на вградени системи и обектно ориентиран дизайн, и нетехнически, свързани с участие в дискусии и аргументация.

Представете професията си накратко. Защо смятате, че е перспективна?
- Дизайнът на софтуер не е нещо много по-различно от дизайна на другите продукти, които ни заобикалят. Ако се замислим как се е стигнало до сегашния вид на предмети, които ползваме в нашето ежедневие, като например солницата, мелничката за орехи или дозатора в бутилки за алкохол, лесно може да се види аналогията с архитектурата на една компютърна програма. Търсят се отговори на сходни въпроси - как да се използва, как да се изработи, как да се поддържа, как да предпазим клиента си от неправилно използване или използване по начин, който може да навреди.

Софтуерната архитектура е относително нова професия, която е силно зависима от технологията, клиента, индустрията, големината на екипа и много други фактори. Ежедневието на един софтуерен архитект или дизайнер минава в четене на клиентски изисквания и стандарти, събиране на информация за възможните подходи при решаване на определен проблем, търсене на плюсове и минуси при предлагане на определено решение и аргументация на мнението пред всички засегнати страни. Мисля, че този занаят има бъдеще, първо, защото е трудно да бъде извършван от машина и, второ, защото подобрява прозрачността на проекта. Когато се упражнява от опитен специалист, подобрява планируемостта и улеснява комуникацията не само между екипите, но също и между клиента и доставчика. Напълно е възможно да съществуват добри и успешни проекти, без за тях да има обособена длъжност софтуерен архитект, но когато се очаква поддръжка в продължение на години, е добре зад по-сериозните технически решения, касаещи инфраструктурата на продукта, да има човек, отговорен за поддръжката и документирането им.

Какво образование, допълнителни квалификации и умения са нужни за професията ви?
- За напрегнати ситуации, когато искаме да наложим нашия подход за решаване на определен проблем, биха помогнали курсове по бокс или източни бойни изкуства, но преди да се приложат, е добре да се преценят квалифицията и телосложението на опонентите в дискусията. Встрани от шегата, повечето технически специалности, предлагани в университети, колежи и специализирани професионални училища, са добра база за начало. Не съм посещавал курсове, провеждани във фирми, академии или други специализирани в тази област организации, но ми се струва, че там се предлага добра възможност за практическо запознаване с работата. Професионален опит като инженер или програмист, както и добри умения за управление на времето са полезни. Според мен е много важно умението не само да се гледа критично на собствените решения, но също така и да се учи от колегите с по-богат опит.

Реалистичната оценка за възможностите на екипите и технологиите, с които имаме досег, е задължително условие. Не е приемливо при едни и същи условия да оценяваме възможностите за решение един път прекалено оптимистично, а след време прекалено песимистично или обратното.

Какво ви кара да харесвате професията си?
- На мен ми харесват повечето професии, свързани по един или друг начин с програмирането и инженерните науки. Намирам всяка от тях за интересна и обикновено общуването с хора, които са ги избрали съзнателно и работят с желание за самоусъвършенстване, е приятно. В задълженията на софтуерния архитект харесвам това, че се насърчава методичността. За един мащабен проект, в който работят много инженери и програмисти и се използват различни технологии, е изключително трудно да се помни или знае всичко.

Дори и само в една от подсистемите, която би могла да бъде обхваната в детайли от един човек, често е важно да се запази добро описание за този, който ще я поддържа след шест месеца, пет години (при изтичане на гаранцията) или петнайсет години, когато продуктът излезе напълно от поддръжка. Тази подсистема или част от нея биха могли да бъдат ползвани в бъдеще. Умението на добрите архитекти да реагират адекватно в различни ситуации ги прави нещо повече от "софтуерни летописци".

Понякога има нужда от отделяне на повече време за дизайн на добро решение, което не само да отстрани конкретния проблем, но и да помогне за решаването на други. А в най-добрия случай да бъде приложено в други сходни проекти или дори в други продукти. Понякога пък е необходима консултация с клиента относно възможните подходи. Именно в такива моменти интуицията, на която опитните специалисти разчитат, е много полезна. За мен пример в тази професия е немски колега на над 60 години, който е доказателство, че и в тази професия делението не е на възраст, а на знания и умения.


А кои са най-големите предизвикателства, свързани с вашата професия?
- Повечето предизвикателства, свързани с професията, които съм срещал, са технически, организационни или комуникационни. Мога да дам по един пример за всеки от тези типове.

Първо, един пример за техническо предизвикателство:
Много рядко ми се е случвало да се присъединя към определен екип в самото му сформиране, а когато включването е към вече стартирал проект, често се случва следната ситуация - колегите използват множество термини, които не познавам, и не винаги е уместно да ги прекъсвам, за да питам какво означава това или онова. Изградил съм си навик да си отбелязвам подобни употреби с кратко маркиране на израза и на контекста и при първа възможност се опитвам да наваксам, ровейки за повече информация, свързана с въпросните термини. Не знам дали е добър подход, но засега ми върши работа.

Относно организационните предизвикателства мога да посоча нещо, което под една или друга форма се случва не само при мен, но и при повечето ми колеги. Примерно в 16.15 следобед се оказвам с дадено обещание за решения на три проблема до 18.00 часа с ясното съзнание, че за всяко от тях ми е нужен по един час. През това време обсъждам по вътрешнофирмения чат писмено други проблеми с няколко колеги едновременно и някой току-що е дошъл на бюрото ми с въпроси за подготовка относно среща, която му предстои след петнайсет минути, а телефонът ми звъни настойчиво с голям надпис на дисплея "ШЕФА!". Как да се справим с подобни ситуации по най-добрия начин не знам! В критични ситуации се опитвам да си припомня, че ръководителите и клиентите ни също са хора и когато се подхожда открито и с фокус към решаването на проблема, а не към замитането му, обикновено срещам разбиране.

Пример за предизвикателство при общуване за мен е всяка дискусия с колега, който има специфична компетентност, която аз не притежавам. Макар и не винаги да успявам, в повечето случаи се опитвам да погледна през неговите очи, когато се обсъжда нещо наболяло. Умението да се поставя на негово място и да разбера неговата гледна точка намирам за незаменимо в тази професия.

Какъв е вашият съвет към младите хора, които в момента избират образование и професия?
- Да не слушат непоискани съвети. Отговорите на важните въпроси си стоят у самите тях и само чакат да бъдат открити. Според мен изборът на професия е пряко следствие от познанието за себе си. Не бих си позволил да съветвам хора, които не познавам.
Текстът е част от специалното издание на Кариери "Професии с бъдеще", подготвено във връзка с изложението "Професии с бъдеще", на което организатори са Кариери.bg и Orange.bg.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly