Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Професия: Геоморфолог

За професията разказва д-р Ахинора Балтакова, главен асистент в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" към Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и носител на националната стипендия "За жените в науката" през 2016 г.
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Климатът и климатичните промени са една от горещите теми на съвременния свят. Затова и специалистите, които се занимават с тях, особено от научна гледна точка, не само имат интересна работа, но са и доста търсени. Една от непознатите професии в тази сфера е тази на геоморфолога. С какво точно се занимават тези специалисти разказва д-р Ахинора Балтакова.

Тя е главен асистент в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" към Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". През юли 2011 г. защитава дисертация на тема "Палеогеографски реконструкции на археологически обекти в Западна Горна Тракия". От тогава досега изследванията й са свързани с влиянието на климатичните промени върху геоморфоложките процеси в най-уязвимите природни системи – високите планини и конкретно Пирин. Тези нейни научни интереси особено се засилват по време на работата й като част от международен екип на българската антарктическа база на о. Ливингстън (Антарктика). Екипът изучава на влиянието на климатичните изменения върху вечната замръзналост. От 2011 г. тя е назначена за асистент, а от 2012 г. за главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски", където преподава в бакалавърско ниво общи и регионални геоморфоложки курсове, кватернерна палеогеография и др., а на магистърско – теоретична геоморфология, лабораторни и теренни методи и др.

Д-р Балтакова е и сред миналогодишните носителки на националната стипендия "За жените в науката" - програма на L’Oreal и ЮНЕСКО за промотиране и подпомагане на жените, които имат високи постижения в областта на науката. Новите финалистки ще бъдат официално обявени на 10 ноември от 11:00 ч. пред Аулата на СУ "Св. Климент Охридски". "Кариери"е медиен партньор на инициативата, така че очаквайте и техните разкази за професиите им и професионалния им път.

Моята професия
Аз работя като преподавател и учен в Софийския университет. Моята наука, Геоморфологията, изучава формите на земната повърхност, които са с различни размери – от огромни планински вериги до части от склоновете, напр. свлачища. Всички те са създадени от сложно съчетание от вътрешни земни процеси – земетресения, магматизъм и др. и процеси, протичащи на земната повърхност, свързани най-вече с атмосферните условия – температура, валежи, вятър, както и повърхностните и подземни води, ледниците и т.н. В този смисъл, геоморфологията се явава част от Науките за Земята и се разглежда от различни аспекти в географията, геологията, картографията, хидрологията, инженерните науки и др. сродни научни специалности. Съвременната геоморфология има множество приложения в практиката – при инженерно-строителните дейности, при проучването и добива на полезни изкопаеми, при оценката на риска, при устройственото планиране, дори и при реконструкциите на палеосредата в археологическите обекти. Тя е изключително перспективна съвременна наука, а специалистът – геоморфолог е най-ефективен когато работи в екип. Така неговата дейност от една страна допълва и разширява обзора на изследването, но и другите научни дисциплини поясняват геоморфоложките резултати.

Моята професия е свързана както с подготовката на специалисти по геоморфология, така и с научна дейност. Намирам я за вдъхновяваща, защото работя с млади хора, пълни с ентусиазъм и обичащи природата. Още повече, че работното ми място е в една интелигентна и културна атмосфера, позволяваща широта на мисленето отвъд злободневието. Смятам, че такава среда е прекрасна за израстването на един млад, интелигентен човек.
До голяма степен научната дейност в геоморфологията е свързана и с живот на открито, което беше един от главните ми аргументи да избера тази професия. За мен, да бъда затворена по цял ден в офис, е равносилно на бавна и мъчителна смърт. Бих препоръчала моята професия на такива млади хора, които обичат да са на открито, но не през цялото време, и все пак да вършат интелектуален труд. В същото време е необходимо те да са комуникативни, да обичат да споделят наученото, да са самоуверени, но да не се притесняват да научат нещо ново.

Моето образование
Завършила съм специалност География в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", 4 години в бакалавърския курс, а след това още 2 г. в магистърския курс по Геоморфология. След това реших да продължа да се занимавам с Геоморфология и кандидатствах за докторант в катедра Климатология, хидрология и геоморфология към същия факултет и бях приета в докторската програма по Геоморфология и палеогеография. Защитих докторска степен и кандидатствах за асистентска позиция по Геоморфология в катедрата. След една година отново се явих на конкурс и бях назначена за главен асистент, каквато длъжност изпълнявам и досега. Сега ми предстои да се явя на конкурс за доцент. Върхът в кариерното ни развитие е длъжността професор, която отново е конкурсна.

Моят път до тук
Моят живот досега винаги е бил свързан повече или по-малко с професията ми. Сякаш следвайки способностите, които най-много са ми се удавали, пътят ми постоянно е сочил отначало към Географията, а по-късно и към Геоморфологията. Средното ми образование беше в областта на икономиката и впоследствие то ми беше много полезно за това да кандидатствам за научни проекти. По време на следването си съм работила на административна длъжност, което ми помага понастоящем да водя кореспонденция, документация, дори да водя борба с администрацията. Не смятам стъпките си до тук за някакъв еталон, който всички, стремящи се към моята професия трябва да повторят. Все пак, мисля, че всичко, което съм вършила или научила през живота си, съм успяла да впрегна за своя успех.

Моите задачи и отговорности
Заплатата си в унивеситета получавам за своята преподавателска дейност. Имам 360 часа годишен норматив за аудиторна и извънаудиторна заетост, от които 270 часа са за аудиторната. В останалото време извършвам научна дейност – ходя на терен, където правя измервания със специализирана апаратура и взимам проби за лабораторни анализи. Някои от лабораторните анализи извършваме самостоятелно в наша лаборатория, а други даваме на други специализирани лаборатории. След това обработваме резултатите от полевите и лабораторни измервания, анализираме готовите данни и пишем научи публикации в специализирани издания, сборници и книги. От количеството и качеството на научната ни дейност се формира 50% от оценката ни, която дава отражение и на оценката на научната институция, в която работим. До голяма степен двете ни основни задължения – преподавателската и научната дейност, се припокриват, защото в научната си работа често работим със студенти и докторанти, обучаваме ги практически и така подпомагаме тяхната специализация.

Нужни умения и опит
В моята професия, както и при всички останали, изискванията за умения и опит се повишават при израстване в кариерата. При постъпване на моята позиция не се изисква умения и опит, по-високи от тези, придобити в процеса на обучение в бакалавърска, магистърска и докторска степен, който сборно (ако приемем, че няма закъснения) продължава 9-10 години. Те са свързани с инструментална работа на терен, работа със специализиран софуер в Географски информационни системи (ГИС), умения в лабораторната обработка на проби, специализирани аналитични умения, умения за подготовка на научен текст. Най-вече, успешната и продуктивна научна работа е свързана с умения за работа в екип, като това е свързано с индивидуален принос към общия резултат.
Преподавателските, както и презентационните умения се подобряват с течение на времето. Те са свързани най-вече с подбор на информация, подходяща за аудиторията, както и с умения да се синтезира и обяснява сложна материя на достъпен език.

При повишаване в длъжност обаче, напр. доцент (тези изисквания са различни в различните научни институти и университети), се изискват определен брой публикации с научна стойност, определен брой години преподавателска дейност, ръководство на дипломанти, написване на учебни пособия и т.н.

Моите предизвикателства
Предизвикателствата са свързани на първо място с работата ми с хора, независимо дали са студенти, колеги или администрация. Всеки от тях си има специфичен характер, и човек трябва да бъде добър психолог, ако иска да постигне това, към което се стреми. При студентите - да учат, при колегите - да се поддържат добрите отношения и отборния дух, при администрацията - да съдейства, а не да пречи.

На второ място, комбинирането на научната работа с преподавателската изисква допълнителни средства, които ние си осигуряваме чрез научни проекти. Това е разход на време и енергия, за които няма компенсация, ако те не бъдат финансирани по една или друга причина.

Предизвикателство е и комбинирането на професионалното развитие с личния живот, като основната трудност е постигането на оптимален баланс, така че нито едното, нито другото да страдат прекомерно.

Моето удовлетворение
Много харесвам работата си - всичките й аспекти: и работата със студентите, и писането на научни трудове, и пътуванията, и общуването с други учени, и постоянния напредък в познанието. Смятам, че човек не получава удовлетворение само когато не се справя със задачите си. Преодолените препятствия ми носят най-големите радости в моята професия.

Заплатата
За съжаление заплащането за тази професия не е справедливо. Млад асистент в нашия университет започва с основна заплата 600 лв. Оттам нататък при защитена дисертация се получава допълнително ежемесечна премия, с трупането на стаж също се получават допълнителни, съгласно българското законодателство. С израстването в кариерата заплатата "скача" с около 100-150 лв. Другият вариант за допълнителни приходи е от граждански договори за изпълнение на специализирана работа, експертни становища, хонорари по проекти, стипендиантски програми като "За жените в науката". Така при добра активност, заплатата достига до по-нормални размери, но тези допълнителни средства са епизодични и обикновено служат за "закърпване на положението".

Моите източници на информация
С науката са свързани основно специализираните списания, научни журнали, монографии и учебници, като вече почти всички са в електронен вариант. Също така всеки научен институт издава сборници от трудове; организаторите на научни конференции също издават сборници. Случвало ми се е да намеря много ценни издания сканирани в Google Books. За съжаление обаче от България те са с ограничен достъп и когато отида в чужбина първата ми работа е да чета научна литература, която там е достъпна. В нашата област, за съжаление, библиотеките не предлагат достатъчно специализирана съвременна западна литература.
Търсени умения

-
умения за набавяне на собствени научни резултати: теренни измервания със специализирана апаратура; работа с географски информационни системи (ГИС); седиментоложки лабораторни анализи и др.
- умения за анализ и синтез на научна литература;
- писане на научен текст;
- работа в екип;
- комуникативни и презентационни умения в различна среда - от студентска аудитория, до висококвалифицирани специалисти.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly