Автор: www.sxc.hu

Пазарът вече се съобразява със служителите. Кандидатите, а не работодателите диктуват условията. Този вече известен факт беше категорично потвърден от второто издание на проучването "Най-добрите работодатели"  в България.

Почти 60% от служителите в България твърдят, че могат да си намерят нова работа без проблем. Други 25% оценяват като високи шансовете си на пазара. Цели 62% изобщо не се притесняват, че могат да загубят работата си, установява проучването. Към това могат да се добавят новите възможности за работа в чужбина, открили се след влизането на България в евросъюза. Тези тревожни за работодателите факти обясняват защо близо 80% от специалистите по човешки ресурси посочват привличането и задържането на таланти сред основните си приоритети. Въпросът е обаче дали успяват да се справят с това предизвикателство.

Проучването установява, че за фирмите е значително по-лесно да привличат качествени кандидати, отколкото да задържат най-добрите си служители. Дори в компаниите, класирани като най-добри работодатели, едва половината служители вярват в способността на фирмата да задържа ценните си хора. В останалите организации дори висшите мениджъри не са оптимисти по този въпрос. Една от причините за това недоверие вероятно е фактът, че служителите не възприемат като справедливи практиките за кариерно повишение в компаниите или просто не ги познават. "Неспособността на компаниите да привличат и най-вече да задържат качествените служители влияе негативно не е само върху конкретния бизнес резултат, но и върху цялата компания. Когато най-добрите ти хора напускат, това се отразява върху останалите служители - те губят мотивация и започват да се оглеждат за други възможности.

Текучеството е заразно

и бързо се разпространява сред най-добрите", посочи Ана Атанасова, ръководител на проучването за България. Тя основава заключенията си не само на конкретните резултати от "Най-добрите работодатели", но и от допълнителната работа на консултантите с фокус групи от компании, които по-лесно от останалите губят качествените си специалисти. "В крайна сметка, ако не можеш да задържиш добрите си хора, защо инвестираш време и средства, за да ги привлечеш", риторично пита Атанасова.

Проучването стига до още един извод, върху който работодателите би трябвало сериозно да се замислят - неудовлетвореността на служителите расте заедно с професионалния стаж във фирмата. "Една от причините вероятно е в това, че на интервютата кандидатите не получават достатъчно информация, самите те не знаят точно какво искат и след това се разочароват. Възможно е също работодателите да дават обещания, които после не могат да изпълнят", обясни Ана Атанасова.

Като най-проблематична се очертава групата на служителите между 25 и 34 години. Това е най-трудоспособната възраст, а и в проучването тези хора са най-много като извадка. Затова е особено тревожна констатацията, че тъкмо те са най-недоволни. "Тези хора са на кръстопът - градят кариера и семейство едновременно. Тоест върху тях има силен натиск и много очаквания. Същевременно са много конкурентни на пазара и в тях се инвестира много - обучения, придобивки... Тази инвестиция обаче не се изплаща обратно", твърди Ана Атанасова.

Едва по-малко от половината от представителите на тази възрастова категория се чувстват ангажирани с бизнес целите на компанията, говорят положително за нея и я препоръчват на познати, които си търсят работа. Повечето не се чувстват мотивирани да дават над това, което нормално се очаква от тях, и не полагат усилия да останат във фирмата. Всичко това води до конкретни загуби за компанията: тя не може да разчита нейните служители да доведат качествени кандидати, има опасност да загуби вътрешнофирмено знание заради текучество, хората й не са достатъчно ориентирани към резултати и постигане на фирмените цели.

Очевидно компаниите не могат да си позволят да не използват потенциала на служителите в най-активната възрастова група и трябва да разработят специални политики за тяхната мотивация. Всъщност

Признанието мотивира най-силно

сочат данните от проучването. Служителите в България искат да се чувстват ценени и да имат възможности за развитие, да виждат ефективно управление от страна на висшия мениджмънт и справедливост в системите за повишение и възнаграждение, да вярват, че компанията им може да привлича и задържа най-добрите на пазара. Тогава те ще бъдат най-силно ангажирани към своята фирма и ще са най-добрите й рекламни агенти.

Най-добрите работодатели си "отглеждат" таланти

установява проучването на Hewitt. Половината от тях избират вътрешен кандидат за мениджърска позиция дори ако външният е малко по-подходящ. Средно за пазара така постъпват само 37% от компаниите. Едва 11% от специалистите по човешки ресурси признават, че предпочитат да наемат вече подготвени служители с опит отвън. Почти две трети твърдят, че развиват хората си в рамките на компанията. Аргументите в подкрепа на по-масовия избор са сериозни - няма гаранция, че изборът на външен кандидат е правилен и че новодошлият ще успее да се адаптира към компанията. Не е сигурно също, че скъпият специалист отвън ще покаже на новото място същите високи резултати и качество на работата, заради които е привлечен. Възможно е също той да бъде посрещнат "на нож" от "старите" служители в офиса, които да виждат в негово лице спирачка за собственото си кариерно израстване. Ето защо консултантите от Hewitt са категорични: въпреки че това не е общовалидна истина, понякога да "отгледаш" е по-малко рисковано, отколкото да "купиш".