Автор: Моис Мошев

"Благородно завиждам на колегите, които следват сега в Техническия университет в София", призна бивша възпитаничка на вуза на откриването на поредната супермодерна лаборатория там. Тя е завършила само преди шест години. От времето на своето следване пази спомени за архаично оборудвани учебни зали и кабинети и обидно отношение от страна на работодатели. "Колко ще платите, за да дойдете на стаж при нас" е въпросът, с който "бизнесмени" в края на 90-те години успяваха да убият ентусиазма на бъдещите висшисти.

Техническият университет и другите

Днес Техническият университет (ТУ) в София е едно от най-ухажваните висши училища в страната с десетки изградени от бизнеса лаборатории, в които се обучават стотици студенти. Само в рамките на една седмица през месец май там бяха отворени три нови учебни центъра. Данните, предоставени от главния секретар на вуза инж. Валентин Димитров, показват, че първите корпоративни инвестиции във висшето училище датират от 2003 г., а най-много външно финансиране е насочено към факултета по телекомуникации. Рекордът принадлежи на "Ериксон България", който през 2005 г. инвестира над 1 милион лева в изграждането на GSM контейнер за мобилни комуникации. Сред другите големи бизнес партньори на факултета се нареждат "Глобул", "Сименс", "Шнайдер електрик", "Телелинк", "Хюлет - Пакард", "Интерууд" и др. Пикът на инвестициите се случва в последните две години, когато вложените средства нарастват в пъти. Пример за това е факултетът по енегомашиностроене, където през 2005 г. са инвестирани 50 хил. лв., а през 2008 г. сумата е 600 хил. лв.

ТУ - София, не е единственият атрактивен за бизнеса вуз. Интереса на инвеститорите в образователен продукт привличат още Софийският университет (СУ), Университетът за национално и световно стопанство, техническите университети в Пловдив и Варна, Русенският "Ангел Кънчев", Минно-геоложкият университет, Нов български университет, Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", Колежът по телекомуникации и пощи, Университетът по архитектура, строителство и геодезия и т.н. В последните години специални кабинети и лаборатории се изграждат почти навсякъде, като естествено компаниите подбират учебните заведения според профила и местоположението им. Инициативата обаче почти винаги е от страна на бизнеса.

Ползите, които се измерват трудно

"А като изсипя една камара пари за нови програми и оборудване (което много фирми правят), откъде да съм сигурен, че обучените с моите пари студенти ще дойдат да работят при мен, вместо да отидат при други работодатели, които не са плащали", пита посетител в сайта на "Кариери". Естествено е, че гаранции в тази посока няма. Всъщност онзи, който си задава подобни въпроси, едва ли ще пристъпи към инвестиции. Според Гергана Раковска, изпълнителен директор на "Фондацията на бизнеса за образованието", мисленето на дребно е характерно за голяма част от малките и средните предприятия. Те смятат, че всеки вложен лев трябва да им се върне под формата на студент, твърдо решен да работи в компанията сега и завинаги, или най-малкото на фиксирана бройка стажанти годишно.

Не че моделът "пари срещу бъдещи служители" изобщо не работи. Напротив. Има компании, които постигат завидни резултати. "Глобул" например отчита, че 30% от участниците в стажантските програми остават на работа в компанията. В "Телелинк" пък успехът е стопроцентов: всичките 30 стажанти са станали служители. "Около 90% от тях работят вече две години във фирмата, а поне една четвърт са на високо експертно ниво", отчита Станимир Механджийски, ръководител направление в организацията. Той казва още, че работата с университетите им дава възможност сами да обучат хората, от които имат нужда. И добавя, че в повечето случаи връзката, която се изгражда между работодател и студенти, още от аудиториите, предполага повече лоялност.

Мотивите на сериозните компании, които инвестират в университетското образование, обаче не са свързани с бакалските сметки в стил "лев срещу стажант". Те целят да подобрят качеството на обучението и да създадат по-добра бизнес култура. Липсата на достатъчно подготвени специалисти на пазара подтиква работодателите да ги търсят активно и дори сами да си ги обучат. А най-краткият път към тях минава през университетите. "Студентите нямат възможността да се учат на нови системи, защото материалната база в техническите университети е доста остаряла. Разговарял съм с младежи от ТУ, които ми казват, че не са били в нито една подстанция и дори не знаят как изглеждат тези съоръжения", споделя Христо Христов, директор "Проекти и услуги" в "Шнайдер електрик България", който е бил пряко ангажиран с изграждането на откритите неотдавна учебни центрове по "Сградна автоматизация" и "Енергийна ефективност" в столичния технически университет. В "Шнайдер" виждат

Смисъла на вложените средства

в това, че студентите вече ще имат възможност да работят с модерна техника, каквато се прилага в практиката. Освен това от новата академична година обучението в тези лаборатории ще стане част от учебния план и вузът ще започне да предлага специалисти, които са по-адекватни на потребностите на пазара. Именно това мотивира компанията да оборудва съвсем нови лаборатории, вместо да предоставя на вуза стари апарати, които вече не се използват.

В новия си изследователски център, който физически се намира във Факултета по математика и информатика на СУ, но ще се ползва от студентите по информационни технологии от всички български университети, IBM също предоставя последните си разработки в областта на софтуерната и хардуерната инфраструктура. В секторите, които търпят бурно развитие, това е единственият начин студентите да се обучават адекватно и да бъдат запознати с това, което се търси и ползва от бизнеса тук и сега. Подобен е и мотивът на "Ериксон България", когато преди три години предоставя на ТУ - София, GSM контейнер, снабден с най-новите технологии за онова време.

Обучени по този начин специалисти може и да не работят за компанията, която е инвестирала пряко или косвено в тях, но така или иначе ще допринесат за подобряване на цялостната бизнес среда, а може би ще се превърнат в нейни клиенти. "Част от хората със сигурност ще отидат при конкуренцията. Това са бъдещи мениджъри в индустрията, в сградния сектор, в поддръжката на съоръжения (фасилити мениджмънта) и т.н. Те ще са запознати с нашата техника и ще работят с нея", смята Христо Христов от "Шнайдер".

Запознаването с продуктите на компанията е много важно. Важен е и начинът, по който се прави това. Вместо на презентации някои предпочитат да заложат на обучението. В швейцарската компания Reichle&De-Massari (R&M), която се занимава със структурно окабеляване, отдавна са разбрали това. "Защо инвестираме? Простият отговор е, че инсталирането на такава система винаги е подценявано. Причините са няколко, но основната е, че хората не знаят за какво става дума. А за да знаят, трябва да ги обучим", разсъждава регионалният мениджър на компанията Радостин Чугреев. R&M избра България, за да отвори третата си лаборатория по структурно окабеляване след изградените вече съоръжения в Сингапур и Хелзинки. Мениджър обучителни програми на организацията Гуарна Феличе измества акцента върху креативността: "В индустрията, когато работиш много години, стигаш до момент, когато виждаш само цена, пазар и време, а нестандартното мислене изчезва. Докато в училището то все още съществува. Така че от университетите очакваме добри идеи, младите хора са в състояние да предложат различно мислене и нов подход. Това ще бъде очакваната възвращаемост на нашата инвестиция."

Не става само с пари

Модерно оборудваните кабинети са необходимо, но не достатъчно условие, за да се постигне по-добро ниво на обучение и диалогът бизнес - университети да премине в по-конструктивна фаза. Дори да не очакват възвръщане на инвестицията, измерена в брой студенти и стажанти, компаниите са в правото си да се надяват поне на известна съпричастност от страна на вузовете. Такава обаче не навсякъде е налице. Има случаи, когато изградени лаборатории с модерни съоръжения пустеят, защото професорите не могат да се разберат кой да преподава в тях. От "Шнайдер" признават, че освен на ТУ - София, са предоставяли техника и на други университети, но тя е оставала неизползвана, поради липса на инициатива и интерес. Георги Бучков, мениджър образователни програми в "Майкрософт България", споделя, че те също са срещали трудности в общуването с академичните ръководства. "Малките и частните университети са по-отворени към нови идеи", е неговото категорично мнение.

Друг проблем е липсата на приемственост и традиции в партньорските отношения. "Когато се смени ректорът на вуза или мениджърът "Човешки ресурси" в предприятието, нещата се разсъхват", споделя опита си директорът "Човешки ресурси" в "Теси" Христо Стоянов. Според Гергана Раковска сътрудничеството, базирано само на лични контакти, често компрометира самата идея. "В някои университети не говорят за лабораторията по еди-какво си, а за лабораторията на доцент Х или У", твърди тя. Нейната надежда е в университетските настоятелства. С времето те ще се научат да събират средства, така както го правят колегите им в чужбина, където отделите за привличане на фондове са сред най-многобройните.

Висшите училища по света, без значение дали са държавни или частни, поемат инициативата за събиране на средства в свои ръце. Те разчитат на фондации, корпорации или частни лица - предимно бивши възпитаници. Изследвания за даренията, направени в полза на вузовете в периода 2004 - 2006 г. показват, че в Германия най-активните донори са компаниите, докато в САЩ университетите разчитат най-вече на щедростта на бившите си студенти. Основна предпоставка за привличане на инвестиции си остава ангажираността на университетите към качеството на обучението и реализацията на възпитаниците. Българските университети обаче режат пъпната връв с абсолвентите си веднага след дипломирането. И не могат да предоставят на бизнеса никакви гаранции, че продуктът, който произвеждат, носи ползи за икономиката.