Университетите и бизнесът в България често си отправят взаимни обвинения в неразбиране и липса на топли чувства, съвсем като съпрузи, които се развеждат, още преди да са се опознали. Нещата тъкмо бяха започнали плахо да се променят и ни сполетя кризата. Компаниите продължават публично да се кълнат във вярност на образователните си партньори, но в същото време доста от тях вече тайничко орязват разходите за обучения от бюджетите си за следващата година. Какви поражения ще донесе тази политика тепърва предстои да се види.

В криза или не обаче въпросите за сътрудничеството между университетите и работодателите продължава да е актуален. В България и извън нея. Различни модели за партньорство бяха обсъдени в рамките на семинар по въпросите на образованието и студентската мобилност, който се проведе наскоро в Международния център за педагогически науки в Севр (до Париж). Представители на висши училища, медии и европейски институции разказаха за предизвикателствата и възможностите, и споделиха добри практики от техните страни.

Съфинансиране във Великобритания

Великобритания е страна, която трудно бихме заподозрели в нездравословна склонност към държавна намеса. Въпреки това обаче много от въпросите, свързани с образованието там, не са оставени само и единствено на свободната инициатива на партньорите от бизнеса и висшите училища. По думите на Джилиън Никълс от университета в Салфорд мерките, предложени от правителството напоследък, имат за цел да насърчат ангажираността на работодателите. Една от идеите в този смисъл е да се създаде схема, по която държавата и компаниите да си поделят университетските такси, за да облекчат студентите. "3000 паунда на година не са по силите на много хора. Ако бизнесът участва в разходите заедно с държавата, повече младежи ще имат възможност да придобият университетска степен и съответно да бъдат по-конкурентни на пазара на труда", обясни Никълс логиката на стратегията.

Оказва се, че във Великобритания едва 40% от служителите имат висше образование, и то не на ниво магистър, което създава сериозен проблем за икономиката. Актулният дебат на Острова в момента е как да се създадат условия за по-широк прием в унивреситетите, гъвкавост на програмите и адекватност към нуждите на пазара.

Централизация във Франция

Франция върви по пътя на мащабна реформа във висшето образование. Най-общо целта е да се прегрупират институциите, които предлагат висше образование, за да се отговори по-добре на потребностите на икономиката. Университетите в страната доскоро имаха предимно академична и педгогическа насоченост, а по-специализираното образование беше поверено на елитарните висши институти (Grandes Ecoles). Към днешна дата много от тези учебни завeдeния обединяват усилията си и създават мащабни изследователски центрове с цел да предложат по-конкурентен продукт, да оптимизират разходите и да усвояват по-успешно отпусканите от държавата средства. Пример в това отношение е Центърът за изследвания и висше образование към университета Paris Est. "Сега в Paris Est 15% от студентите получават стипендии от работодатели", споделя президентът на новата структура Ив Лихтенбергер. Освен това от няколко години вече в центъра функционира звено, чията задача е да проследява професионалната реализация на студентите. Сред задълженията на тримата служители в т.нар. "обсерватория за професионална интеграция" е установяване на контакт с възпитаниците на висшето училище две години и половина след завършването им. Те провеждат с тях интервюта по телефона и търсят отговори на различни въпроси, свързани с кариера, заплата, обучения и пр.

Друга интересна практика на ниво Европейски съюз, която обаче засега се прилага само във Франция и Великобритания, е възможността за приравняване на професионалния опит към университетска диплома или т.нар. assessment of prior experimental learning. По думите на Пат Дейвис, директор на проект към Европейската асоциация за учене през целия живот, това би дало възможност на много хора с дълъг стаж да получат формално признание за знанията и уменията си.

Широко отворени врати

Към момента едва 23% от работещите в Европейския съюз имат завършено висше образование. За сравнение в САЩ с подобна квалификация могат да се похвалят 40% от заетите. Прогнозите са, че проблемите с липсата на подготвени хора на Стария континент ще стават все по-сериозни. Според Петер Бауер, началник отдел в Генерална дирекция образование и култура към ЕК, част от решението е в създаване на условия за по-лесен прием във висшите училища, както и въвеждане на разнообразни програми, които да отговарят на тъсенето и нуждите на пазара. Друг проблем на европейското образование според Бауер е, че не развива в достатъчна степен предприемаческите умения на студентите.

На ниво Европейски съюз от миналата година се провеждат форуми, чиято цел е да се установи какви модели и форми на партньорство между бизнеса и университетите се прилагат в различните страни-членки, както и да се поощрява обмена на опит и добри практики. "Предизвикателството на този етап е да стимулираме работодателите да се включат в процеса. Това важи особено много за малките и средни предприятия", обобщава Бауер.