Автор: Михаил Вълканов

"Пушиш ли? Не? В такъв случай ще ти е по-трудно да се впишеш в екипа." С тези думи специалист по човешки ресурси на средноголяма компания посреща Л.М. в първия й работен ден. Наистина запознанството с колегите се улеснява значително, ако споделяш с тях по цигара на балкона. И така няколко пъти на ден... Общуването е по-естествено и непринудено и някак, без да се усетиш, вече си станал част от колектива.

Примерите, които подкрепят представата за цигарата като инструмент за осъществяване на близки контакти с колеги и началници, са толкова, колкото и пушачите, готови да ги споделят. И някак си не може да е иначе в страна, където всеки втори признава, че е пристрастен към никотина.

"Използвала съм пушенето за свои комуникационни цели. Колегите ми също. Не че не знаят къде да ме намерят, но предпочитат да ми кажат, каквото имат да ми казват, на по цигара", признава Нели Бенова, управляващ директор на Apeiron Communication, на една от традиционните срещи между експерти по вътрешнофирмени комуникации. Може би, съзнателно или не, така постъпвате и самите вие. Спомнете си (или попитайте колегата пушач) кога за последен път използвахте този претекст, за да се доберете до заветните пет минути на четири очи с финансовия директор например, да затвърдите позициите си пред прекия началник или да научите последните офисни клюки. Тактиката в повечето случаи работи, защото е (или поне изглежда) непринудена и създава своеобразно чувство за съпричастност между участниците в процеса на базата на споделената зависимост.

Звучи почти идилично, но не е. Всъщност заплахата дебне пушачите отвсякъде - от страна на непушачите, които постоянно мърморят и защитават правото си на чист въздух; на работодателите, които виждат в пушенето повод за "кражба на работно време" и причина за ниска производителност; на законодателите, твърдо решени да ограничат още повече възможностите за практикуване на вредния навик. Преди обаче да обявим пушачите за застрашен вид, интересно е да се запитаме ще се промени ли социалното общуване в работни условия след 1 юни 2010 г. и задължително ли е новият закон да ни обрече на никотинов глад и комуникационен вакуум? Заедно с няколко специалисти по трудова психология - настоящи и бивши пушачи, разсъждаваме върху митовете, свързани с цигарите на работното място.

1. За цигарите и производителността

или който пуши, работи по-малко.

Пушенето често се смята за враг №1 на производителността. Това е и основната причина някои работодатели да гледат на пушачите с лошо око, дори самите те да са пристрастени към тютюна.

Специалистите не са съвсем съгласни с това. "Пушачите си губят времето с цигарите, непушачите намират други начини - например във Facebook. Смятам, че е много по-смислено за компанията да прекараш пет минути, пушейки с колеги, отколкото да клечиш във виртуалната ферма и да си храниш овцете", коментира по този повод психологът Слави Стоев.

Всъщност въпросът дали пушенето пречи или помага на работата има един отговор и той е: зависи. "Ако работата е рутинна или чисто техническа, тогава има смисъл да забраниш или поне силно да регламентираш времето, което служителите прекарват в пушене", смята Светослав Богатинов, също психолог и специалист по човешки ресурси. В подобни случаи работодателят има избор между различни инструменти. В някои компании в САЩ например поставят електронни устройства за контрол на входа на "пушалните" - устройството засича колко време си прекарал там, след което си длъжен да го отработваш или пък го приспадат от отпуската. Друг начин е съзнателно да превърнеш помещението за пушене в отблъскващо и неприятно място. "В Скотланд ярд например залата, в която се пуши, е изключително тясна. Едната стена е стъклена, така че всеки може да те види и това те кара да се чувстваш зле. За капак липсата на каквато и да било вентилация позволява на дима да попие навсякъде, включително в дрехите ти. Като излезеш, миришеш така ужасно, че хората те заглеждат с неодобрение", разказва специалист по вътрешни комуникации, натрупал лични впечатления от драконовските мерки срещу пушачите в институцията. Разбира се, има и по-миролюбиви подходи - обвързване на бонусите с отказването от тютюна или "осиновяването" на офисен домашен любимец, който да запълва паузите за цигара с емоционално по-обогатяващи занимания.

Не е същото обаче в компаниите, където процесът на работа е творчески. Ако там въведеш ограничения или стимули от този род, по-скоро ще сринеш производителността, убедени са психолозите. Това важи в пълна сила за сфери като рекламата, връзките с обществеността, медиите, информационните технологии.

2. За цигарите и интригите

или пушенето като начин за разпространяване на слухове.

Много специалисти по човешки ресурси и вътрешни комуникации изглеждат притеснени от факта, че цигарите "обсебват" общуването в компаниите. Някои стигат дотам, че подозират пушачите в създаване на интриги и разпространяване на слухове. И са си поставили за цел да се борят с порока.

"Това е подмяна на проблема", категорична е Юлияна Добрева, организационен психолог. "Причина за интригантстването не е пушенето, а наличието на комуникационен проблем в организацията. Когато липсва официална информация и хората са в мъгла, се създават условия за слухове, мълви, интриги, изобщо за фирмен фолклор. Това, че едни пушат, а други ядат, докато участват в този обмен, всъщност е без значение", добавя тя.

Според Светослав Богатинов при наличие на проблеми от подобен характер решението не е да забраниш тютюнопушенето, а да идентифицираш лидерите на неформалните групи и да работиш с тях.

3. За приобщаването на непушачите

или трябва ли да пропушим, за да ни приемат колегите.

Психолозите са единодушни: "Само ако си тинейджър." Човек, който е изграден като личност, не би трябвало да има нужда от това допълнение, за да бъде ефективен в общуването или в работата си. "Ако такова нещо се случи с възрастен човек, това е симптом за личностен проблем", категорична е Юлияна Добрева. В такъв случай според нея е важно да се разбере причината на индивидуално психологическо ниво - може би човекът изпитва някаква непълноценност, не се чувства на мястото си, преодолява някаква стеснителност или има конкретна цел и се стреми да я постигне, като се присъедини към определена група в организацията.
От друга страна, погрешно е да се мисли за пушачите и непушачите като за различни видове хора. "Просто едните извършват едно действие повече", твърдят специалистите. Затова според тях социалната роля на цигарите не бива нито да се подценява, нито да се преувеличава. "В чистия случай при пушенето става дума не за някаква стратегия, а за обикновена зависимост", категоричен е Слави Стоев.

4. Незаменими ли са цигарите

или как ще общуваме неформално след 1 юни 2010 г.

Цигарата не е универсалното социализиращо средство, а просто едно оправдание хората да се събират заедно. Когато говори за алтернативите на социалното пушене, Юлияна Добрева мисли за дребните и понякога банални "неща от живота" - ходене на кино, в планината, спортни занимания, празнуване на рождени дни и т.н. "Чувала съм за международни компании, в които всеки последен петък на месеца например е посветен на честването на някоя от националностите, с кулинарни и други елементи. Каквото и да се прави обаче, важно е да се създаде ритуал, в който всички да се чувстват въвлечени", убедена е Добрева. Идеята на такива инициативи е хората да вършат заедно някакви неща, които не са директно свързани със съвместната им работа, но помагат за "спойката" на екипа.

Колкото до по-неформалните почивки, за тях също съществуват варианти, които не включват задължително цигарен дим. Превръщането на "пушалнята" в помещение за релакс, където колегите могат да се съберат на кафе, да хапнат плодове, да поговорят, да погледат телевизия или да си прочетат вестника, е добър вариант. Психолозите обаче се страхуват, че служителите няма да отстояват тези пространства и с лека ръка ще позволят след 1 юни 2010 г. те да бъдат превърнати в обикновени офиси.

Игрите също могат да бъдат успешен заместител на "социалното пушене" в офиса. В някои компании играят дартс, в други предпочитат джаги или компютърни игри. Има и такива, които отделят по няколко минути на ден да редят пъзел. Скайп и интранет също биха могли да предложат платформа за неформално общуване между колеги, свободно от тютюнев дим. Възможностите са много, стига да ги потърсим.

В крайна сметка, дори и животът ни в офиса да не се промени чувствително след 1 юни, добре е да се успокояваме с мисълта, че тютюнът не е единственият и неизбежен начин да общуваме с колегите. И че в крайна сметка всичко зависи от нас самите.