Регистрация

МОТ предупреждава за масова трудова демотивация сред младежите

Снимка

 Фотограф: Красимир Юскеселиев

Поколенията, които сега навлизат на пазара на труда, са застрашени от дългосрочен лош късмет. За тях в момента няма достатъчно работни места и условия, които да им осигурят добър стандарт на живот. Напротив, обречени са дълго да бъдат демотивирани и неактивни, а това крие опасност за перманентно социално и професионално "осакатяване". Сегашната им ситуация може да се отрази на портфолиото им, да се превърне в основание за по-ниски заплати и в повод за недоверие от тяхна страна към политиката и икономиката на съответната страна.

Такива са изводите на Международната организация по труда (МОТ) след анализ на резултатите от глобално проучване на тенденциите при наемането на млади хора през 2011 г. Изследването доказва, че този колективен проблем сред 15-24 годишните е най-вероятната причина за масовите протести от началото на 2011 г.

Пикът на безработицата сред младите е бил през 2009 г., когато общо 75.8 милиона от тях (12.7%) не са били заети. Тогава рекорден брой млади хора са загубили работата си само за една година – около 4.5 милиона. Това се дължи на общовалидната нагласа най-младите да са първи в списъците за съкращения и последни в тези за назначения.

През 2010 г. процентът на безработица в тази възрастова група е намалял пренебрежително малко – с около 0.1 процентни пункта. Това обаче не означава, че младите хора са започнали по-лесно да намират работа, а че са вече твърде демотивирани и са спрели да търсят, смятат анализаторите от МОТ. Според тях тази теория е особено валидна за развиващите се страни и в рамките на Европейския съюз.

В България делът на незаетите млади хора през 2010 г. - 23.2%, е почти два пъти по-висок в сравнение със средния световен процент. Това е увеличение с повече от 50% спрямо нивата отпреди кризата, които сами по себе си също са били твърде високи (15.1%).

Дългосрочно незаетите младежи в страната ни също са се увеличили драстично за последните три години – с около една трета до 9.7%. За сметка на това почасовите позиции, на които работят млади хора, са се удвоили. Сега заетите по този начин са вече 5%.

Впрочем това е една от световните тенденции, уловени от анализаторите на МОТ. Заетите хора все по-често работят на непълен работен ден или почасово и все по-малко - с дългосрочни трудови договори.  

  • Печат
  • Изпращане
  • Споделяне
  • Twitter
  • Споделяне във Facebook Facebook

форум кариери

Избор на тип:
Първите отгоре | Новите отгоре
  • 12:01 на 27.10.2011
    Мнението е на повече от 6 месеца. Възможно е вече да не е актуално.
    Преглед на профил

    Рейтинг: 586

    1
    Картинка Картинка
    оценка +10

    МОТ предупреждава за масова трудова демотивация сред младежите

    А, усетиха се и стигнаха до правилни изводи. Да си припомним:
    ДО скоро критикуваха от СБ/МВФ младите българи - не си търсили активно работа...

  • 14:51 на 03.11.2011
    Мнението е на повече от 6 месеца. Възможно е вече да не е актуално.
    Преглед на профил

    Рейтинг: 347

    2
    Картинка Картинка
    оценка +11

    МОТ предупреждава за масова трудова демотивация сред младежите

    Две мутри си говорят:
    - Може ли да вземеш сина ми на работа?
    - Ок, ще идва веднъж месечно на работа и ще получава 10 000 лв.
    - Иска ми се някак си да разбере какво е това работа.
    - Добре, тогава ще идва пет пъти месечно на работа и ще получава 2000 лв. - Абе, иска ми се да разбере как се вадят парите, не може ли да идва
    пет дни седмично, четири седмици в месеца, да работи по осем часа и да
    получава по 400 лв заплата?
    - Ееееее, за такава работа хората учат по 5 години...

За да гласувате или коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Подбрани позиции

© 2003-2012 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2012 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.