Туризмът е сред малкото отрасли, които помагат за изплащането на българския външен дълг. Той носи над осем процента от брутните валутни приходи. В него са ангажирани пряко над 130 хиляди души, а косвено към неговите резултати са съпричастни съдбите на над 15% от българите. Това е и единственият отрасъл, който има трайно тенденция да увеличава работните места.

Въпреки това незнайно защо от официалните списъци и от статистиката липсва цяла група от професии, характерни за този отрасъл. Става дума за професиите в планината. В България са

Популярни само планинските спасители

и хората, които работят в системата на Националното управление по горите и екоминистерството.

Често планинските спасители и планинските водачи погрешно се бъркат. Двете дейности обаче са много различни. Задачата на спасителите е да оказват долекарска помощ при нещастни случаи в трудно достъпни райони. Щатните у нас са само около 15 души. Останалите работят на доброволни начала. Много от тях са хора със стабилна работа в друга област, за които планината е хоби и те й посвещават всеки свободен ден.

Другата професия - на водача в планината, не може да се упражнява между другото.

Гидовете задължително са образовани

над средното равнище и с качества на лидери. От тях се очаква да са едновременно спасители и екскурзоводи, тоест не само да познават планината като петте си пръста, но и историята, културата, религията, етнографията, биоразнообразието на района, в който работят. От планинските водачи се изисква най-малко средно образование, но най-често те имат университетска диплома - на юристи, икономисти, филолози, историци. Повечето от гидовете са млади хора. Около 90% от тях са на възраст между 22 и 30 години.

Хората, които търсят такава професионална изява, трябва да докажат своята мотивация, като сами навъртят доста километри и добият опит в планините, изкарат курс по алпинизъм, първа помощ, а и курс за спасители. Задължителни са съвременните познания за туризма и за очакванията на клиентите към тази професия. А това означава още гидовете да притежават качества като комуникативност, психологическа устойчивост и проницателност. Тяхната задача е да се грижат за сигурността и безопасността на своите клиенти, но също така да ги направят по-знаещи, да ги ориентират в природата, а при чужденците - също в една нова за тях държава и култура. Към това се добавят необходимостта от висока екологична култура и от свободното общуване на чужди езици.

Тази дейност е сериозна алтернатива и би могла да се превърне в източник на доходи за хора между 18 и 35 години с добро образование предимно в икономически по-изостаналите региони с по-висока безработица. Защото заплащането е солидно - те

Взимат от 25 до 60 лв. на ден

в зависимост от квалификацията, техническата трудност на маршрута и сезона (по-скъпо е през зимата). За жалост засега планинските водачи работят без постоянен договор и малко от тях живеят само от това, най-често обаче това е техният основен доход.

До 1989 г. гидовете са минавали само седемдневни курсове в централната планинска школа “Мальовица”. Там са ги учили да водят организирани групи в един планински масив от точка А до точка Б - най-често хижи на Българския туристически съюз (БТС), по маркирани планински пътеки. В онези времена в обучението са били включвани предимно “свои хора” и всички разходи по него са се поемали от обществените фондове чрез БТС. Курсистите не са имали никакъв професионален ангажимент и най-често са прекарвали седмицата в раздумки, ядене и пиене.

У нас

Има традиции в обучението

свързано с масовия туризъм. В по-ново време първият опит за модерен курс принадлежи на екипа на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) и сдружение “Планини и хора”. В рамките на международен проект, подпомогнат от френското министерство на външните работи, те успяха да проведат няколко курса във Франция и България за бъдещи и за вече практикуващи водачи. Преподаваха експерти от най-известните френски училища - Националната школа за ски и алпинизъм в Шамони и Центъра КРЕТ в Бриансон.

През 2000-2001 г. тази все още нерегламентирана професия се появи и в програмите на средни училища в Черни Осъм, Банско и в полувисше в Смолян. Има амбиции тя да влезе и в Националната спортна академия. И тук естествено възниква въпросът за програмите, за преподавателския състав, който трябва да е на “ти” с всички изброени по-горе изисквания, европейската практика и самия туризъм. Също така

Важен е подборът на кандидатите

Това, както и в други сфери, се проверява със серия от тестове, които в България трябва да се сертифицират, както е в други страни. Това в още по голяма степен важи за изпитите за придобиване на дипломи за професионална правоспособност планински водач (guide de haute-montagne) и водач - придружител в планината (accompagnateur en moyenne montagne). Те биха съответствали и на утвърдените в Европа две различни професионални степени. Обучението за всяка от тях е различно по продължителност и съдържание, но задължително след завършено средно образование.

Каква е разликата между двете степени? Планинският водач е човек, който притежава широката компетентност да води туристи срещу заплащане сред природата и в планината без ограничения на видовете практики. При водачите - придружители в планината, сферата на професионална активност е стеснена. Тя би следвало, както е в Европа, да се ограничава само до лятната и зимната планина, но без използване на алпийски съоръжения и специални техники на придвижване и без право на водене по ледници. В Европа

Обучението трае около пет години

за планински водач и две години за водач - придружител в планината. У нас става дума по-скоро за втората степен.

В Европа за някои практики на открито като каньониг, спелеология, спускане по диви води и други се изискват допълнителни специализации. Този модел е напълно приложим и в България, където могат да се организират курсове за водене на турове с планинско колело (т.нар. маунтийн байк), снегоходки, преходи на кон и други, които са класически форми на приключенски и алтернативен туризъм.

Професията на планинския водач става особено актуална в последните години главно поради динамичното развитие на алтернативния туризъм в цял свят, за който тя има ключово значение. Пешеходният, приключенският и другите видове нетрадиционен отдих са много перспективни и за България като туристическа дестинация. Тази дейност тепърва предстои да се включи в официалния регистър на професиите. Необходимо е обаче държавата не само да я признае, но и да я подпомага финансово и институционално чрез различни програми, както и да даде държавна поръчка за обучение на екипи от обучители, които впоследствие да подготвят необходимите специалисти. Тяхната квалификация трябва да се удостоверява с държавна диплома.