Фотограф: Живко Ангелов

Създаването на образователни клъстери - партньорства между фирми и професионални училища на браншово или регионално равнище, е добър начин за модернизиране на професионалното обучение в България. Прякото участие на бизнеса в изработването на гъвкави учебни програми и в провеждането на практическите занятия в гимназиите е задължително условие за качествена професионална подготовка. Часовете по практика трябва да имат сериозен превес над часовете по теория в професионалното образование.

Около тези основни изводи се обединиха днес представители на големи германски компании и браншови организации. Те обсъждаха начини за повишаване на ефективността на професионалното образование в нашата страна заедно с експерти от просветното министерство и от средни училища.

Не сме доволни от качеството на обучението в професионалните гимназии. Няма връзка между училището и потребностите на икономиката. Образователната система в България не създава така необходимите за бизнеса квалифицирани работници, заявиха работодателите в един глас.

"Имаме нужда от хора със специфични технически и професионални умения, училището обаче не ни ги предлага. Ето защо ние се опитваме да се справяме сами, като обогатяваме българската образователна система с елементи от немската дуална система за професионално обучение", обясни Бертрам Ролман, управител на "Пирин текс" и президент на Германо-българската индустриално-търговска камара. "Не можем да изискваме от държавата да направи професионален център за всяка отделна професия. Бизнесът трябва да е готов сам да инвестира в професионалното обучение. От държавата обаче искаме да ни подкрепя нормативно - да направи така, че да няма конфликт между нашите инициативи и наредбите, които регулират трудовите отношения, например", добави Ролман.

Компаниите непрекъснато обновяват и модернизират оборудването си, но с него няма кой да работи, оплакаха се работодателите. Абитуриентите нямат никакви практически умения - младежите завършват с диплома за шивачи, а не могат да шият, възмути се Мариана Манолова, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил.

Манфред Мултц от "Балкан Стар Аутомотив" и Димитрия Узунова от Casting Technology в Панагюрище настояха за обновяване на базата за практическо обучение в професионалните гимназии. "Оборудването там е от миналия век", каза Мултц. "Дори професори и доценти от техническите университети не познават модерните технологии и не са виждали съвременната техника", допълни Узунова.

Работодателите са единодушни, че за да се реформира професионалното образование най-напред трябва да се обучат преподавателите. В тази връзка представители на немския бизнес предлагат просветното министерство да изисква от учителите и преподавателите във висшите училища да търсят контакт с фирмите и по време на ваканциите да се запознават с новостите в съответния бранш.

Като начало професионалните гимназии вече няма да бъдат държавни, а общински, обеща просветният министър Сергей Игнатов на участниците в дискусията. "Това ще даде възможност за по-тясна връзка между училищата и бизнеса на съответната територия, ще позволи на гимназиите да бъдат по-гъвкави в удовлетворяването на нуждите на работодателите", каза министърът.

Весела Бахчеванова от КРИБ разшири тази идея, като предложи в това сътрудничество да се прилагат формите на публично-частното партньорство и да се използват средства от структурните фондове на ЕС.