"В България виното е като футбола - всеки разбира от него", обича да казва Цанко Станчев. От 30 години той се занимава единствено и само с производство на вино. Има пръст в създаването на някои от най-добрите марки български вина. Експертът в него личи още от първия разговор - управителят на "Винарска изба - Варна" може да ви каже такива неща за виното, за които не сте си и помисляли. Като например, че в него има над 3000 съставки, от които зависи качеството му...

"Винарска изба - Варна" е най-новият проект на Цанко Станчев. Отворена е през 2007 г., а инвестицията е за около 2 млн. лв. От нея излизат марките "СМС" (сира, мерло, санджовезе), "Sublima" (каберне совиньон, каберне франс, мерло), както и "Шардоне", "Совиньон блан", "Розов траминер", "Немски ризлинг", "Варненски мискет", "Пино гри", "Каберне совиньон", "Мерло" и "Шираз". Отскоро в избата се произвеждат и нискоалкохолни газирани вина.

През 2008 и 2009 г. са първите реколти за "Винарска изба - Варна", затова и избата все още не работи на пълни обороти. При капацитет от 150 хил. бутилки засега от винарната излизат по 80 хил. на година - бели и червени вина.

Преди няколко години, недоволен от развитието на лозарството в България, което продължава в голямата си част да се упражнява по стари стандарти, Цанко Станчев започва да вижда бъдещето си във винарството като самостоятелен производител - само така ще може да прави нещата, както той намира за добре. Решава да създаде малки компании за производство на вино в различни региони, следвайки работещата формула, която прилагат във Франция - няколко големи производители и множество по-малки с регионално значение. Така възникват "Винарска къща Русе", "Витис" - Шумен и накрая - "Винарска изба - Варна".

По думите на Станчев малката изба е по-лесна за управление, "а и в такава ситуация, ако нещата тръгнат много надолу, завърташ ключа и чакаш по-добро време." Работил е достатъчно дълго време и за големи винопроизводители и може да направи разликата - "в голямата компания винаги се взимат половинчати решения, много рядко може да се действа драстично."

Сега най-големият му проблем като че ли е силният отлив на специалисти от бранша: "Наложи се освен технолог да стана и агроном, за да мога да си гледам лозята", вдига рамене мениджърът.

Компанията -    брой служители - 10 -    оборот за 2008 г. - 1.2 млн. лв. -    ръст спрямо 2007 г. - 70%

Твърдите, че създадената от вас марка "Динеа" е качествено вино на много достъпна цена - 6-7 лв. Как е възможна такава комбинация?

Възможна е много трудно. Едно качествено червено вино трябва да лежи в бъчва. А една добра бъчва струва около 600 евро. Преди това обаче съответно ти трябва и качествено грозде, за което по правило добивът от един декар е много нисък - около 300 кг , а разходите са около 4-5 хил. лв. на година. Когато виното узрява в добра бъчва, то развива съвсем други качества, които много трудно могат да бъдат постигнати, ако гоним цена 5-6 лв. за бутилка. Конкретно при "Динеа" целият процес протича в добри, но стари рециклирани бъчви. Една такава струва 100 лв., а рециклирането е още 20. Аз съм разработил специална машина, може би единствената в България, която рециклира бъчви. Това е тънкостта - ако нямаш стари бъчви, ако не знаеш как да ги съхраняваш и рециклираш, няма как да се получи качествено вино на достъпна цена.

За колко време се връща една инвестиция в производство на вино?

Ако работата потръгне много добре, след петата или шестата година може да има някаква възвращаемост. Нормалният срок е около десет години.

Това прави ли винопроизводството примамлив бизнес?

Не, защото инвестицията е сериозна, а възвращаемостта е чак след години. А и сега покрай кризата бъдещето е още по-неясно. Заради това повечето хора, които се занимават с вино, имат и друг бизнес.

Трябва ли човек да има специално образование, за да произвежда вино?

В България всеки си мисли, че може да прави вино. Винарството обаче е доста сложна материя и изисква специално образование. То съчетава много дисциплини като биохимия, физикохимия, неорганична химия, необходими са сериозни познания за процеси, апарати и механика. Виното има 3000 съставки. Едва 700 - 800 от тях могат да бъдат извлечени и анализирани. Процесът на създаване на останалите няма как да бъде контролиран. Ето защо е необходим и опит, придобит по метода проба - грешка, понякога и чрез налучкване.

Как осигурявате гроздето за вашето вино?

Бялото грозде произвеждаме сами, а червеното купуваме от Харманли - там то става много качествено. Не можем да бъдем конкурентни с червени вина, правени с грозде от района на Варна. Даже за русенската изба смятаме да купим 100 дка лозя около Харманли. Там има едно огромно плато - 15 - 20 хил. дка лозя и доста изби. Те са наши конкуренти и с тях делим едно и също грозде. Няма как да е иначе - за да оцелееш в момента в България, трябва да правиш и червено, и бяло вино, тъй като сезонът на потребление на двата вида е много силно разграничен. За да разпределим правилно финансите и работата си през цялата година, трябва да произвеждаме и продаваме и бяло, и червено вино, вместо да стоим и да чакаме да дойде сезонът само на единия вид.

Като производител повече на традициите ли залагате или сте отворен към експерименти?

Аз предпочитам експериментите. В България почти няма традиции в производството на вино. Тоест, ако има някакви традиции, те са лоши. Преди 9 септември 1944 г. е имало няколко изби, които след това веднага са национализирани. Правело се е по-голямо количество домашно вино, което тогава се е използвало и за разменна стока. Тук, в Североизточна България, и в Пазарджишко се е произвеждало много грозде, което е било за консумация в прясно състояние. Тоест лозарството има традиции, но винарството - почти никакви.

Чак в началото на 80-те години винопроизводството в България стана по-съвременно и технологично. Тогава за пръв път започнахме да изнасяме вино за САЩ срещу "Пепси". Тогава "Кока-Кола" вече беше дошла на българския пазар, но "Пепси" - не. Това беше начинът партийните ръководители с по-съвременно мислене да вкарат и "Пепси" в България - чрез размяна за вино. Почерпихме опит от Румъния и Унгария, които бяха възприели същия принцип преди нас и бяха създали специални експортни фирми за износ на такива вина за Америка. Специалисти от тези страни дойдоха в България и ни научиха на много неща.

След това започнахме да изнасяме и за Англия. Точно тогава правителството им провеждаше държавна политика, която поощряваше консумацията на вино за сметка на концентратите. Дори махнаха акциза и започнаха да внасят много вина, включително български. Интересът на потребителите там беше огромен - износът ни за Англия стигна до 80 млн. бутилки.

Какви са възможностите за износ на български вина днес?

Според мен са много малки. През последните седем-осем години България загуби имиджа си на винарска държава. Причината е, че предприятията започнаха да се приватизират и управлението им попадна в ръцете на случайни хора. Това доведе до появата на некачествени вина. А виното е продукт, който се влияе от имиджа на страната си. Ако този имидж бъде развален, изграждането му трябва да започне от самото начало. В момента в Англия се продават едва около 3 млн. бутилки български вина годишно.

Подобен беше провалът ни и в Германия, която е най-големият вносител на вина в света. Там се опитахме да шмекеруваме - търсенето на наливни вина на германския пазар беше голямо, но гроздето и съответно виното в България започнаха да намаляват. Тогава първо започнахме да продаваме вина от Македония като български, а после да слагаме вода и захар и да ги представяме за вино. Германците обаче ни усетиха и в момента почти не присъстваме там.

Какви са шансовете ни в Русия?

В момента в Русия максималната цена, на която могат да бъдат продавани наши вина, е 160 рубли. Това означава, че виното трябва да излиза от България на цена 70 евроцента за бутилка, защото разходите за маркетинг и складове в Русия са доста високи, особено в Москва. Което прави руския пазар също много трудно достъпен. Няма как в България да се произведе на тази цена истинско вино от грозде. Аз се опитах да продавам там доста скъпи вина, като прескочихме дистрибуцията и започнахме директно да зареждаме специализирани ресторанти. В края на краищата се оказа, че интересът е малък - за половин година продадохме около три-четири палета, което прави по-нататъшните опити безсмислени.

Как може да се върне старият имидж?

За да възстановим по някакъв начин имиджа си на винарска държава, на първо място лозята, особено новите, трябва да се гледат както трябва. Второ, на всички европейски и световни винарски форуми да се явяваме заедно - в рамките на камарата държавата да организира тези общи участия. Разбира се, тези две мерки биха имали ефект, ако се спрат от участие производителите на лошо качество, защото негативът се пренася и върху другите. Когато на подобни форуми един чужденец опита виното само на една от примерно 50-те представени български винарни, и то не му хареса, той веднага започва да се съмнява в производството на цялата държава и спира да се интересува от български вина. По този начин България губи като винарска държава, отделните фирми също губят.

Пие ли се повече в кризата?

Ако има някакво увеличение на потреблението, то е при концентратите. Това е свързано с такива производни на демокрацията като беднотията, несигурността и безработицата.

При виното има спад в консумацията, особено извън големите градове като София и Варна. Според мен много изби в такъв момент минават в другия сектор и започват да продават нерегламентирано. Освен това се увеличава производството на вино от стафиди и други материали, но не и от грозде. Става въпрос за вина, които струват 2 или 3 лв. за два литра. Тоест говорим за спад в потреблението на качествено вино, не за спад в общото количество. Хората не са спрели да пият вино.

Визитка Житейски факти -    Роден на 14 февруари 1953 г. -    Женен, с две деца Образование -    Висш институт по хранително-вкусова промишленост - Пловдив, "Технология на виното и високоалкохолните напитки" (1974 - 1979) Професионален опит -    Винпром "Преслав", технолог (1979 - 1981) -    Винпром "Шумен", производствен директор (1981 - 1989) -    Изба "Хан Крум", директор (1989 - 1991) -    "Винекс Преслав", управител (1991 - 1998) -    "Домейн Бойяр" - клон Шумен, управител (1998 - 2007) -    Винпром "Русе", прокурист (2000 - 2003) -    "Винарска къща Русе", управляващ съдружник (2005 - ) -    "Витис" - Шумен, управител (2006 -) -    "Винарска изба - Варна", управляващ съдружник (2007 - ) -    "Домейн Бойар интернешънъл", член на съвета на директорите (2008 - )