[Flickr] Фотограф: smlp.co.uk

"Ще ви разкрия нещо, заради което може да ме намразите. Неотдавна се дипломирах и имам добра работа. Моля, преди да ме съдите, да прочетете историята докрай". Така започва разказа си Шарлот Френчман и бърза да уточни, че щастливият край на дългия път до желаната работа всъщност не е бил никак гладък. Представяме ви цялата история, описана в Guardian.

Работата не ми падна просто така, разказва Шарлот. Нито я спечелих с връзки. Всъщност, попаднах на нея след месеци сълзи, изгубени надежди, чувство на безсилие, тъга и безброй моменти, в които си казвах: "Вече се предавам."

Завърших през 2009 г. с добра диплома по радио журналистика. Единственият проблем беше, че повече не исках да съм журналист. Имах неясен план да проуча PR и маркетинг възможностите, но без конкретната квалификация беше трудно. Бях безработна четири месеца, през които получавах помощи, което беше песен в сравнение с ужасния колцентър. Принудих се да работя там шест месеца, просто за да работя нещо. Шест дълги месеца, в които ме ругаеха по телефона и си мечтаех да бъда съкратена.

Естествено, след известно време нещо трябваше да се направи. След една поредица от сутрини, в които седях в колата си и се чувствах ужасно, че отивам на работа, изготвих план – ще започна работа на половин работен ден, каквато и да е. И ще използвам свободното си време да работя като PR или маркетинг доброволец за някоя благотворителна организация. Извадих късмет и успях да си намеря сравнително лесно работа за 24 часа на седмица. Използвах интернет обяви, за да започна доброволческа работа в местния YMCA (Young Men’s Christian Association) офис като асистент на мениджъра по набиране на средства.

Беше най-доброто нещо, което някога съм правила. И освен това стои много добре в CV-то. Тридневната работна седмица беше нещо прекрасно, а и работата беше интересна и започна да се отплаща. Само след два месеца получих покана за интервю за позиция PR асистент в лондонска компания. Бях убедена, че това е моят шанс. Единственият недостатък беше краткият ми трудов опит.

И така, отидох изпълнена с надежди. Интервюто мина добре, затова през целия следващ ден не отделих поглед от телефона си. В 16 часа мейлът пристигна: "Неприятно ни е да Ви съобщим, но за съжаление на този етап кандидатурата ви е неуспешна..."

Моля?! Лежах на леглото и плачех, убедена, че никога няма да имам друго интервю. Колко само грешах... Защото от този момент нататък потече безкраен поток от CV-та, интервюта, тестове, оценки, втори интервюта, втори тестове и т.н. Докато се стигне до този съдбоносен юлски ден, в който отидох на интервю за първата ми "истинска работа", бях минала през не по-малко от 12 други. Това си имаше и добра страна – поне документите ми бяха изпипани до съвършенство. Но когато се наложи да изхарчиш незначителната си заплата от работа на половин работен ден, за да пътуваш до Лондон, Рединг, Тънбридж, Уелс, Лийдс и Шефилд (за една от обявите трябваше да ходя три пъти), много бързо всичко се превръща в още по-голям кошмар.

Явявах се на тестове по правопис, граматика, математика и психометрия. Трябваше да се изявявам пред камера, да пиша новини, да подготвя кратка PR стратегия и да отговарям на въпроси за това как бих максимизирала приходите на едно кино за ден, на какво животно бих се оприличила и как бих реагирала, ако ми кажат, че не съм се представила според очакванията. В период от три седмици имах седем интервюта. Но всеки път на това последно препятствие избираха някого, който "отговаря в по-голяма степен на изискванията". Вече исках да крещя "Какво повече искате от мен?!"

Плаках безброй пъти. Стигнах дотам да пиша молба за работа с едната ръка, докато приготвям вечеря с другата. До такава степен се бях отегчила да пиша мотивационни писма, че в един момент на цели три реда обяснявах, че няма да намерят по-добър кандидат от мен. Вярвате или не, това проработи.

И тогава се случи. Поканиха ме на интервю за маркетинг позиция в Лийдс. Един ден току що се бях прибрала и лениво търсех в интернет "квартири в Лийдс", когато телефонът ми звънна. Телефонен номер с кода на Лийдс. Стоях в кухнята и гледах през прозореца, докато ми съобщаваха съдбоносната новина: "Бихме искали да ви предложим позицията."

Започнах в понеделник и мисля, че наистина ще е интересно. Така че, моля ви, не се отказвайте, независимо какво се случва. Колкото и пъти да не се получава, колкото и пъти да ви се плаче и да не ви се става от леглото, защото всичко е толкова безсмислено. Работата за вас е там някъде. И един полезен съвет – за всеки случай си намислете какво животно ви описва най-добре.