"За да си еколог в България, трябва да бъдеш малко Дон Кихот", разсъждава Николай Сиджимов, изпълнителен директор на Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ). Неговото кратко определение за професията: "Ние трябва да намерим решението на това как да използваме ефективно ресурсите, които имаме, и да се развиваме устойчиво, без да рушим природата."

Той определя себе си като еколог по призвание - приемат го да следва медицина, но се прехвърля да учи "Екология и опазване на околната среда" в Софийския университет. "Знам, че в повечето случаи се случва точно обратното, не знам дали да съжалявам или не, но екологията ми е дала много възможности да се развия, да се срещна с много хора и да науча много неща", споделя той.

Няма екология на бюро

По принцип екологът трябва да разбира по малко от всичко - от води, от въздух и почви, от преработка на отпадъци, от озеленяване. В по-големите общини за различните дейности отговарят различни хора, но в общия случай тежестта пада върху един "универсален" специалист. "Това става само ако имаш много опит. Аз имам 23 години трудов стаж и съм лицензиран експерт по всички аспекти на екологията, но за младите колеги е изключително трудно", пояснява Светлана Василева, еколог на район "Люлин" и зам.-председател на АСЕКОБ.

"Образованието по екология в университетите не е достатъчно, за да даде необходимите познания за работата "на терен", а екология на бюро няма", твърди тя. "Важно е да има хора, които знаят, могат и действат, а не хора с дипломи", съгласява се колегата й Сиджимов. Той смята, че университетското образование по екология в момента е твърде специализирано в една или друга посока и няма комплексна програма, която да предоставя всички необходими знания за практикуване на професията. Ето защо АСЕКОБ разполага с Център за обучение в Сливен и всеки еколог може да се включи в организираните там курсове по различни дисциплини.

Екоасоциацията Идеята за създаването на Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) възниква още през 1992 г., когато по идея на община Бургас се събират няколко общини със сериозни екологични проблеми. Те се опитват да намерят общо разрешение на проблемите си и така през 1994 г. създават АСЕКОБ с цел да подобрят качеството и да подпомогнат работата на хората, които се занимават с околна среда в общините. Една от основните задачи на екоасоциацията е да даде възможност за създаване на професионална общност и за контакти между членовете й. В момента в нея членуват около 60 общини, но на срещите, които се провеждат два пъти годишно, обикновено присъстват представители на 100-120 общини, както и еколози от частни фирми и организации.

Все пак във все повече висши училища вече има екоспециалности, които дават сравнително добра основа за по-нататъшно професионално усъвършенстване. Бакалавърски програма по екология и опазване на околната среда има в почти всички водещи вузове в България, а магистратурите предлагат специфични знания в дадена област като биотехнологии, екохимия, биомениджмънт, обогатяване и рециклиране на суровини, устойчиво развитие.

Работодатели споделят, че нямат предпочитан университет, от който да наемат своите служители, но признават, че получилите образованието си в чужбина обикновено имат по-добра практическа подготовка. Специализираното образование обаче е задължително - в тази професия

Не може да има аматьори

Предишният опит не е задължително условие за кандидатстване за работа, но начинаещите еколози трябва да знаят, че ще им е необходимо доста време, за да навлязат в практическата работа. Радослава Стоянова, еколог в българо-финландската консултантска компания по опазване на околната среда "Поввик", признава, че на един току-що излязъл от университета млад специалист са му необходими около две-три години, докато започне да работи самостоятелно. "Развитието не е бързо, изисква се търпение и постоянство", съветва Стоянова по-младите си колеги. Самата тя работи като еколог вече 10 години. В началото е започнала като технически изпълнител, а сега често й се налага да ръководи екип от специалисти.

Всекидневните задължения на един еколог се различават в зависимост от това дали работи в държавна институция или в частна фирма, но общата мисия на тези професионалисти е да минимизират негативните последствия от човешката дейност, каквато и да е тя. При започването на всяко производство например трябва да бъдат изяснени екологичните последици и по възможност да бъдат предотвратени негативните ефекти за въздуха, водата, почвите. Някои организации вече наемат еколози в своите офиси, които да ги консултират по различни аспекти от дейността им, свързани с околната среда, да организират екоинициативи и да следят за спазването на различните екологични стандарти в производството.

Екологът трябва непрекъснато да актуализира знанията си, да следи законовите промени, да използва специализирана литература, да умее да борави с карти, атласи, чертежи и планове. Често в работата с клиенти ключово се оказва владеенето на чужди езици и познанията в други области като икономика, инженерни науки, земеделие. "Всяко знание е ценно. Например налагало ми се е да правя оценка на производство на вино", разказва Радослава Стоянова. "В проекта участваше и международен екип. Докато се опитвах да превеждам на колегите, научих много неща за виното и за производствения процес."

Най-важното за еколога е да има ентусиазъм и хъс за работа, смята Ася Добруджалиева, началник сектор "Опазване на околната среда" в община Кърджали. "Нерядко съществуват редица пречки пред финансирането на екологичните проекти, но независимо от трудностите професионалистът трябва да запази желанието си за работа", добавя тя.

Битката с климатиците

Екологията е страст, тя трябва "да ти идва отвътре", за да я направиш своя професия. За Петя Христова, съветник по околната среда в британско посолство в София, например тя се е превърнала в лична кауза. След като завършва едноименната специалност в Софийския университет през 1998 г., Христова първоначално започва работа на административна длъжност в британското посолство. Но науката за природата остава нейна страст и при всеки удобен случай тя напомня на началниците си, че нейните умения в тази сфера не се използват. Дългоочакваната възможност да приложи знанията си най-после идва, когато един ден тя получава покана за събитие на хартия, върху която ясно се виждат малки черни точки. "Оказа се рециклирана хартия, впоследствие и ние започнахме да използваме такава, както и сертифицирана хартия - със сертификат, че горите, които се отсичат за производството й, се залесяват отново", разказва тя.

След тази случка Петя Христова започва да отговаря за екологията в посолството и стои в основата на редица еко въведения - подмяната на осветлението с енергоспестяващи крушки, закупуването на кола-хибрид (автомобил с бензиново-електрически двигател) и два компостера*, използването на стъклени и порцеланови чаши вместо пластмасови. "В момента с градинаря на резиденцията обсъждаме мерки как да се пести вода при поливането, проучваме как да се събира и използва дъждовната вода", споделя Христова.

Тя е щастлива, че среща разбиране сред колегите и ръководителите си и мерките, които са въвели в посолството, наистина имат резултат. "Тази година за първи път се опитваме да направим екологичен доклад - да измерим колко точно хартия изхвърляме, колко енергия и вода харчим и какви мерки да вземем, за да ги ограничим," казва Христова. Тя има на своя страна екип от седем-осем души от различни отдели, който условно сa нарекли Green team (зелен екип). Те обсъждат помежду си екомерките, които смятат да въведат, а след това заместник-посланикът ги одобрява. Окуражени са от факта, че много от служителите в посолството са променили поведението си - започнали са да изхвърлят отпадъците разделно, да ходят на работа с велосипед или с градски транспорт вместо с личен автомобил, да пият кафето си в порцеланови чаши. Една от най-големите спечелени "битки" за Христова е тази с климатиците - тя е направила стикери, които да напомнят на служителите на посолството да не пускат климатиците си на температура, по-ниска от 24 градуса през лятото, и да ги изключват, когато нямат нужда от тях.

Екологът трябва наистина да обича професията си, защото в повечето случаи тя

Не е много добре платена

В консултантските компании и частните фирми стартовата заплата е малко по-висока от тази в държавните институции и се движи между 600 и 800 лв. Този факт е едно от доказателствата, че в България опазването на околната среда и важността на експертите в тази сфера все още се подценява. Сиджимов признава, че много пъти е бил изправян пред морални дилеми при практикуването на своята професия. "Трябва да си готов да удържиш на натиска. Това е ролята на контролните органи - да не допускат развитието на бизнеса да пречи на благосъстоянието на хората въобще. Трябва да се инвестира в околна среда, а не да се търси бърза печалба", апелира той.

"Това, което става с климата, ще убеди всички, че така не може да продължава, защото по този начин режем клона, на който седим", коментира Сиджимов. Според него и двете страни - и бизнесът, и еколозите - са заинтересовани, вместо да се налага да се справят с проблемите, да се опитат да ги предотвратят. За него решението се крие в устойчивото развитие - в подобряване на енергийната ефективност, рециклирането, ефективното използване на всички ресурси, хуманното отношение към природата. В постигането на това развитие еколозите виждат бъдещето на своята професия, която със сигурност ще става все по-актуална на фона на нарастващите екологични проблеми.

-----------------------------------

* Контейнери от рециклирана пластмаса, които позволяват преработка на органични отпадъци, превръщайки ги в екологично чист хумус.