:)

Понякога се чудя тези казуси дали сами си ги измисляте или са истински, във всеки случай този бих го окачествила като абсурден.
1) Човешките взаимоотношения стоят на различни плоскости и има граници между тях който е препоръчително да не се бъркат една с друга, от текста " вербувах много от моите най-близки приятели, бивши колеги и дори роднини да дойдат на работа във фирмата" става ясно , че се говори за повече от трима души. Когато лицето е убеждавало другите да се присединят към екипа му, и то напискайки работата си, е трябвало да се замисли за разлчините сценарии как ще се развият отношенията между тях,и да е предвидило , че може да се наложи да освободни някого, или че няма да се сработи с някого , все такива възможни ситуации. Ако е помислил за това предварително би трябвало да си е изградил нагласата и подхода към подобни ситуации, а ако не е помислил, това говори за много други неща и пропуски

Еднозначен отговор = грешен отговор

Тук се преплитат множество фактори, които следва да се отчетат - професионализмът на екипа, обективната необходимост от съкращения, състоятелността на фирмата, перспективите в дългосрочен план...
Колкото по-високо квалифицирани са кадрите, толкова по-дълго време се създават те и не може с лека ръка де съкращават, защото след година ще потрябват отново и какво пак ли ще се молим на познати?
На мен ми се наложи заради човек, който се мести в друг град да правя офис там, само да не го загубя (отиването му при конкуренцията беше абсолютно неприемливо).
Въпросният колега оцени това по достойнство и сега когато обема на работа се сви той се съгласи да му се намали възнаграждението.
Ако една фирма лесно взема решения за раздяла с ценни кадри не е сериозен и отговорен работодател, най-малкото не цени собствените си усилия при формирането на хората като професионалисти.
Всеки отговорен служител би влязъл в положение на работодателя си и би приел...

Прочитане на целия коментар определени неволи и свиване на възнаграждението - въпрос на вътрефирмена организация и атмосфера на взаимоотношенията.

Просто според Кодекса на труда

Бях веднъж в подобна ситуация - собствениците необмислено решиха да увеличат производството, наехме много нови хора (някои от тях бяха мои познати), след време се върнахме към предишния обем на производство.Определен брой хора трябваше да бъдат съкратени.
Опитах се взема мнението на супервайзорите, но не бяха категорични - да останат старите.
Тогава махнах с ръка и освободих по моя преценка излишните хора, като ползвах само два критерия - умения и отношение към работата.Съкратените бяха наполовина "нови" и наполовина "стари".
Изобщо не съм изпитвал кой знае какви душевни терзания, понеже това ми даде възможност да се освободя от хора, които поради факта, че са във фирмата от самото й създаване, гледаха пренебрежително на задълженията си и се чувстваха недосегаеми.Освен това, много от тях отстъпваха на "новите" и по умения, и по образование, и по мотивация.Като резултат - производителността се подобри, а след кратък период - и...

Прочитане на целия коментар атмосферата във фирмата, понеже основните интриганти вече ги нямаше.
Правилността на избора ми се потвърди от факта, че освободените от мен "стари" дълго след това не успяха да си намерят работа.

Не съм бил предубеден в избота си, понеже по принцип не обичам да работя с приятели от живота си извън фабриката - обикновено нещата се влошават и на двете места.
Так че не виждам проблем - просто един безпристрастен подбор измежду всички - "заварени" и "свои".

www.timurcommandos.blogspot.com (или просто напишете "Тимур" в полето за търсене на Гугъл)

Възможност е - да стана Голям Шеф !!!

Съгласен съм с Д.Станев - такива фирми не са сериозни играчи.

От друга страна,каквото и да си говорим - приятелите са разчитали на мен,оставили са се аз да ги водя.
НЕДОПУСТИМО е да предам.
По това се различава медузата,дето се носи по теченията - от акулата.

Всеки от тях,който се е представил на нивото, на което съм очаквал - следва да бъде защитен от мен.
ДО ДУПКА.
В крайна сметка - ако си тръгна заедно с тях - можем да си отворим сами фирма, аз ще я създам,те ще работят с мен - и ще докажем на бившия,че сме По-добри.
Един ден - ще разбия стария работодател.

Dopylnenie

да, да се освободят първо непроизводителните и/или интригантите. А приятелите/роднините ги събираш колкото може по-рано на един голям, хубав банкет с червено вино и агнешко (като за Великден например) и като се напиете и изпеете старите песни, им съобщаваш новината с успокоението, че първи научават, да се спасяват кой как може и че не зависи от теб, но остават само най-нужните (чистката е строга, но справедлива). При подобряване на ситуацията обещаваш, че те пак ще са първи да узнаят и пак ще има банкет (за Никулден например).
Това бих направил аз.

bat Anguel.

Не бива

Ето защо не бива да се работи с приятели и роднини.
Винаги настъпва "неловкият" момент,особенно ако си им началник.
Грешката е била още в момента в който си ги "вербувал".
Виж,ако си готов да си тръгнеш заедно с тях предложението на DumDum е много примамливо...

Когато няма виновни.....те се назначават!

Kire, Kire....

Когато няма виновни - те се уволняват (по-точно биват уволнени).

bat Anguel.

az pyk

Аз съм си решил проблема генерално - нямам приятели :)

az sym ot sykratenite

другата гледна точка:
мен приятел ме нае на работа, но не в неговия отдел, а в друг от който после ме съкратиха. Аз не го обвинявах нито за момент, защото знаех причините за съкращението и знаех, че той нито е виновен, нито може да го предотврати. Но той се самообвиняваше и се чувстваше адски неловко, така че в случая ситуацията се оказа по-натоварваща за него отколкото за мен :)

Както работодателят трябва да внимава като наема познати, така и служителите трябва да си имат едно на ум, че като ги наема приятел, това не ги имунизира до живот :) Ако и двете страни са наясно с това и приемат рисковете - всичко е ОК.

Крайно време е хората да се научат да разграничават личните от професионалните отношения и ако бъдат наети от познат/роднина/приятел да не очакват чудеса!

национален

Всъщност казуса е български, национален. Както пише az, крайно време е да се научим да разграничаваме личните и професионални отношения.Нямаме нагласа и практика да гледаме на трудовият договор /е, където го има /, като на законов документ, подписан при определени условия от ДВЕТЕ страни. Ако това започне да се случва ще намалеят чувствително и такива приятелски казуси.

Оценете ситуацията

Първо искам да кажа, че колкото и да ни се иска да не е така, такива ситуации се случват и по-малко или повече професионални взаимоотношения се случва да се преплетат с приятелски. Хората явно, че са "ПРИЯТЕЛИ"! По-важният акцент тук обаче беше, че те бяха окачествени като "ПРОФЕСИОНАЛИСТИ"!
Ако си убеден, че съкращаването е абсолютно наложително, предложи наистина тези, които е най-добре да си тръгнат - най-ниско ефективните, най-ниско мотивираните, най-дезангажираните, такива които рушат фирмените правила и влияят зле на взаимоотношенита в екипа. Ако някой от твоите хора е такъв, не се колебай да се разделиш с него и му обясни доводите си с реални факти, без "епитетите", с които са ги наричали другите.
Ако обаче твоите хора са истински професионалисти, "печени стари кучета"("робокопи" в професиите си и каквото се сетиш още) и не само ти си мислиш така, се бори със зъби и нокти с Ръководството, постави на масата...

Прочитане на целия коментар сериозни аргументи и доказателства за добрата им работа, като се постараеш да бъдеш максимално обективен.
Ако нещата не стават, пробвай компромисен вариант - преговаряй и с Ръководството и с хората, да ги задържите, макар и с компромиси - намалено заплащане и др. Разговорите ще са тежки и сериозни, но ако хората ти са лоялни и ти си коректен, нещата ще се случат. В момента, в които изгрее Слънцето обаче, те трябва да са първите, които да получат повишение.
Ако прецениш, че фирмата не цени кадрите и просто се презастрахова с някой заделен лев, преди да е опитала да ореже всички други не до там необходими разходи, а ти наистина държиш на тези хора, си тръгни и ти - само така няма да си предал хората които си вербувал.
Няма лошо понякога да смесваме отношенията - то така или иначе се случва, важно е обаче да знаем, че има моменти, когато избираш между ПОЗИЦИИТЕ В РАБОТАТА и ОТНОШЕНИЯТА С ПРИЯТЕЛИТЕ.

Подозирам аз...

"...Фирмата процъфтяваше и се наложи двойно да увелича персонала в моя отдел..." и "...че заради кризата трябва да намаля на половина разходите..." за заплати ли ? Онази първата половина дали изцяло е изградена от приятели и познати ? И ако е така и наистина се цели намаляне на разходите за заплати наполовина, може би човека се е умислил дали да се обрече да си трови живота до края на дните с приятели, роднини и т.н. по домова книжка. "...имаха си работа, но успях да ги убедя..." от друга страна ме кара да гадая какво е използвал когато ги е убеждавал ? Всичко тече - всичко сепроменя. Аз лично съм имал проблем с приятел с който сме приятели от 20 год. до ден днешен. Но 6 месеца след като аз го бях назначил в друг отдел, пак лично аз го освободих, въпреки възраженията на колегите. Виждах че не дава всичко от себе си, макар да се открояваше от останалите. Можеше повече а даваше само колкото се иска.
Според мен обективната оценка винаги трябва да е...

Прочитане на целия коментар базата на която да се вземат решения. Но като съвет бих казал че ако трябва да останат повече от 50% приятели и роднини риска за едно голямо нищо след време е голям.
Ако обаче гузният въпрос "Какво да правя" е резултат от подвеждане на ниво вербуване, или пък е плод на опит да бъде ангел хранител на незаслужаващи (впрофесионален аспект) приятели то...наистина младежа е до шия.

НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА НЕ СЕ ПРОДАВАЙ !

Пропуснах

Забравих да кажа най-същественото. Уволнението, освобождаването, разделянето или както там решите да го дефинирате на приятели не се откроява от това на колеги. Понякога с колегите си прекарваме повече време от колкото със семействата си, а за приятелите да не говоря. Защо разговора със заслужил колега да трябва да се откроява от този с приятел. Само темата е различна в нормални условия. Или греша ?

НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА НЕ СЕ ПРОДАВАЙ !

Ei, ama ti naistina si bil naroden dushmanin

как така ще уволняваш човек, дето давал, колкото се иска, но не и повече? Що пък да дава повече - ако искаш повече да дава - дай повече пари! Аз пък винаги давам по-малко, отколкото ми плащат, независимо колко малка е заплатата - тоя трик можеш ли го? А можеш ли ме уволни - може и да можеш, ама ако знаеш с каква музика ще стане, въобще няма да ме наемеш! Ако не вярваш, питай кака си Сълза Халачева - Юнисис БГ мениджър - да видиш кво стана, кат ме уволни - после пак ме назначи, па Сълза рони сълзи, после пак ме уволни и така.... голям цирк беше!

bat Anguel.

Eto edin interesen aspekt

как да се уволни някой (може и непознат). Забележете, имах същият проблем през 1992 ( Март-Юли), когато работех в ИТ Инститта на БГ арнмията на 4-ти километър. Нещата въобще не са се променили от тогава. Горкото момиче, идвало от чужбин, спечелило конкурс и виж ква стана тя:

http://news.ibox.bg/news/id_79829451

bat Anguel.

Така съм решил Ангеле...

Кака ми Сълза Халачева казваш да питам...? И да сЪ страхувам вече да освобождавам ли ? Кой е казал че не се дават повече пари ? Нали всички работим за пари - даже и шефовете са тук за пари. Всеки си знае какво иска и как да го постига Ангел, поне би трябвало.
И...Ангел, недей да подценяваш любовта ми към музиката - ще допуснеш грешка, независимо че е само презумпция от твоя страна.
Честно казано не го мога тоз номер дето ти го можеш, а и не изгарям от желние да се науча ш'ти кажувам... ;)
Свят широк - хора разни.

Но се радвам че си намерил душевен мир и формула за професионален баланс. Ти ги лъжи че работиш, а те от своя страна че ти плащат и така.

НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА НЕ СЕ ПРОДАВАЙ !

Pytiat kym ada e pokrit s dobri namerenia

Най ме е страх от отговор:
'Така съм решил.' или по-популярното - 'Щото аз тъй казвам!'
Няма аргументи, няма обяснения - мога, правя го.
Също ме е страх, като питам колко дават за дадена работа от отговор - колкото си изработиш. Баба ми Дафина от село Ветрен Дол, Пазарджишко, цял живот нижеше тютюн - на нея също и плащаха на бройка низа, ама не стана милионер, даже нищо не стана, добре поне, че отгледа достойно 4 деца - едното от които - майка ми.
Любпвта ти към музиката - ами то има различна музика, пък и не всички я разбират музиката - поне шефове, дето правят нещо, щото те казват, но и да не си любител на музика, ако си от тези шефове - трябва да свикнеш да слушаш всякакви ритми и мелодии - здраве да ти е! Малко не си ме доразбрал - то не е кеф, като ти плащат малко, да ги лъжеш, че работиш. Майсторлъка е да плащат много, а ти - нищо, свирукаш си - ето, това е душевно спокойствие и баланс на нерви и личен и фирмен живот, дето толкова го нищят по...

Прочитане на целия коментар форумите!

bat Anguel.

Malko dopylnenie

Ей, враг народен - оправи си мотото - изпуснала си една буква - току виж са те купили:-).

bat Anguel.

четири деца малко ли са, Ангеле?

как тъй обиждаш жената - нищо не била станала.
Аз бих казал, че ако ще да си бърше трите букви със стодоларови банкноти, човек пак по-малко от нея ще е постигнал, ако няма поне две-три дребни дечиня.
И какво беше там - две праскови и две череши

Ангел...

Много страхлив ще дойдеш, ма то с глупостите които пишеш е нормално да се притесняваш. Какво не ти хареса в първото ми мнение, където обясних мотивите за решението си. Искаш да ти изложа още факти които да са неоспорими ли ? Ми ще те разочаровам. Та...това "Защото така съм решил" е в контекста на (забележи) онова не "даваше максимума" - това за ен е мотив, ако за теб не е. И причина 2-ра - ДА, МОГА - ПРАВЯ ГО - тежка е царската корона. В предпоследният си коментар тенденциозно се опитваш да посочиш нещо насочено против мен ли ? Баба ти е живяла в друго време, но виж че ти си живото доказателство за нейното богатство. Ти ще бъдеш милионера - като те уволнят ги принуждаваш да циврят после, и да се вайкат, та даже и да те връщат на работа...Освен това си толкова готин че ти плащат по много за свирукане...от това повече здраве - казват хората. И относно музиката си го замазал майка че думи нямам. Успявам да доловя повторението обаче за тези и онези шефове. Ако ти имаш...

Прочитане на целия коментар шефове дето слушат каквото им се пусне няма как да ме разбереш, но аз от опит зная че шефът - собственикът, е този който плаща (еквивалент на същият онзи дето поставя правилата), което ме навежда на мисълта че едва ли е логично друг да поръчва музиката - ти как мислиш, или там в щатите и това става ? Май щатите не ти действат добре ? Загубил си ориентация ми се струва. Но си прав че не съм се ограничил в няколко ритми ;) Това дето гледам по форумите, и конкретно този от известно време, е че няколко човека сте окупирали територията под статиите и дори за миг не приемате различни от Вашите така компетентни мнения. Дано да греша, но ми се струва че е вече тенденциозно. И относно цифрите се опитваш нещо да кажеш, но пак не е ясно точно какво. Мисля че на чист Български обясних защо е цирка и по какви причини сме се събрали - не е да си четем басни ако това си мислиш !

Виж в последният ти коментар наистина си изтрезнял и ти Благодаря за корекцията ;) Ще осуетиш продажбата ми...
Надявам се да прочетеш поне 2 пъти преди да побързаш да млатиш копчетата, защото пак ще се изложиш, а аз няма вечно да ти обяснявам...
И недей да си мислиш че съм злонамерен ;)
Всички реагирате много първосигнално (противоречащо на претенциозните Ви мнения) на това Враг Народен, а истината за него е друга. Някой ден ще те образовам и по тоз въпрос. Че стана късно, а аз за разлика от теб получавам пари с/у работа...не се научих да свиря... :(

НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА НЕ СЕ ПРОДАВАЙ !

?

Аз предполагам, че това "Враг на народа" е алюзия за сталинските процеси, когато всеки инакомислещ (особено пък НОРМАЛНОМИСЛЕЩ) човек е бил обявяван за такъв.
Прав ли съм?

www.timurcommandos.blogspot.com (или просто напишете "Тимур" в полето за търсене на Гугъл)

Да разграничим нещата ?

Враг народен,
Не съм съгласен с теб,че:
"Уволнението, освобождаването, разделянето или както там решите да го дефинирате на приятели не се откроява от това на колеги... Защо разговора със заслужил колега да трябва да се откроява от този с приятел." /# 13/.

Разликата между Приятел и Колега е съществена, поне доколкото съм я забелязвал аз.

Когато работиш,говориш с КОЛЕГА - Винаги следва да си пазиш гърба.
КОЛЕГАТА няма нищо против да те удари там, където види,че си слаб.
КОЛЕГИТЕ са двулични - винаги се говори против онзи,който е в далечния край на масата,и има съгласие между тези,които са близо.
Между колеги отношенията се движат почти на 100% от Интереса.

ПРИЯТЕЛЯ не ти забива нож в гърба.
ПРИЯТЕЛЯ е готов да понесе неудобства - за да ти помогне да станеш, когато си паднал.
ПРИЯТЕЛЯ може да пренебрегне за известно време личните си интереси - ако тези на групата го изискват...

Прочитане на целия коментар - Без да очаква възмездие.КОЛЕГАТА няма да го направи "без бой".
И т.н...

Между ПРИЯТЕЛИ има "Един за всички - Всички за един". Ако го кажеш това на КОЛЕГА ще помисли,че си болен - ама няма да ти го каже. Разбира се. :)))

Вероятно има и други разлики, не знам.

Ето така можем да дискутираме

Радвам се че има и хора, които ползват главите си, и това е не само по отношение на Тимур, който е доловил много правилно посоката, а и по отношение на Дум Дум, който излага факти във всеки свой пост.
Дум Дум, безкрайно съгласен съм с теб, и в идеални условия можге би само щях да отворя една скоба за да вмъкна онази част от екипа, за която може да се твърди че освен колеги, са хора - със съвест и по-скоро са приятели. Но нещата са доста обширни, и "ако" е основен фактор, който опорочава нещата. Позицията от която изхождам е следната:
1. Стига се до освобождаване - тук особено значение дали е приятел, или просто некадърен индивид за мен няма. Има мотиви, в резултат на което е взето решение - а общо взето начините са няколко. Колкото и бездушно да звучи, аз не правя разлика в такива ситуации. Стремя се да съм обективен на 100% и в такива моменти сядам и в рамките на 30 мин. да кажем посочвам причините да се стигне до тук. С това за мен нещата приключват. Мога...

Прочитане на целия коментар утре да изпия по кафе с въпросният човек, без да имам угризения - това се е случвало доста пъти.
2.Може би факта че средата в която работя е изчистена от страна на вражди и интриги някак ме лишава от размисли за ножа, но в крайна сметка дори и с едно на ум за изненада пак бих бил честен и откровен. Подозирам може би че има и някоя гнила ябълка тук там, но в крайна сметка не е толкова важно какво се шушука зад гърба ти...по важно е като се обърнеш всички да мълчат.
3. Съгласен съм с тезата за интереса м/у колеги, но той до голяма степен е общ. Ако един работодател започне твърде често да чува едно име, и да се занимава с него няма особено значение дали името е винаги право или не...Добрият служител е онзи, който не занимава околните със себе си и собствените си проблеми и дерзания - гледа си там лодката и както може се оправя. Така че да няма шум е в общ интерес според мен - ако разбира се се абстрахираме от подмолните стремежи за повишение тип "женски", които пак ще повторя при мен липсват.

Съгласен на 100% че приятел не забива нож в гърба.
Съгласен на 100% че приятел е онзи който е готов да се жертва за приятелството.
Но съгласи се Дум Дум че вечно приятелство няма. Останаха ми 2-3-ма приятели, а бяхме повече. С времето сякаш нещо се скъса. Попроменихме се, сменихме средите, и започнаха дразги. Природата на Българина по начало е да го дърпа онзи дето тръгнал да излиза от казана, и аз лично съм го изпитал. За съжаление съм стигнал до извода че макар и в по-голям интервал от време, приятелството също търпи преход, базиран може би на промените в самите нас. До даден момент са общи темите, така и с проблемите. Идва обаче мига на различия тук, което внася мълчание на сбирките и т.н.
Но съм съгласен с тезата че НЕ би трябвало да е така.

НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА НЕ СЕ ПРОДАВАЙ !

на #23

Аз виждам нещата по друг начин.

Мисля,че в случая става дума за тези приятели, с които в момента работиш,и които са в групата за уволнение.

И ако този приятел не се представя добре, то
проблема е в теб - ти трябва да си ходиш Шефе.
Стоката се предлага "Такава,каквато е".

Няма "некадърен човек", всеки става за нещо, но щом Началника го е назначил на Неправилното място - значи Началника не е на правилното място.

Ако пък служителя съзнателно не действа - значи не е приятел.
Аз,за себе си, не считам,че някога съм и на 80% обективен - все някъде греша.
И нещата Никога не приключват -казват, че чертата се слага чак - На небето,но не знам.

Ако средата е изчистена от вражди и интриги - май е овче стадо. Не мисля,че има такава среда.

Казваш,че
"Добрият служител е онзи, който не занимава околните със себе си и собствените си проблеми и...

Прочитане на целия коментар дерзания "
Не винаги.

Б.Борисов, Мохамед Али, Тед Търнър ,Ричард Брансън - точно с "голямата уста" добиват популярност, и Рейтинг,и пари, и Респект дори за своите компании, на които безспорно те са служители.
Аз ако имам един такъв - го пускам да действа,контролирано.

Не

Не съм съгласен че изчистената среда е овче стадо. Както не съм съгласен за обективният поглед. Аз не работя с приятели Дум Дум ;) научил съм си урока отдавна. С тях стрелям, пийвам, хапвам, веселя се, просто си говоря, но не работя. Не съм съгласен и за небето. За мен въпроса приключва в момента в който се изчерпи, и не си падам по излишните локуми след това.
Повярвай ми че некадърни хора има много...за съжаление - без да ти звуча като Симеончо. Друг е въпроса кой, кога, как и защо е назначен. До колко се е изменила същността на работата му, и до колко той асимилира промените. Тук букварчетата не помагат.
Иначе съм съгласен че часовникар който не различава зъбните колелета и не знае кое за къде е не е часовникар.
Не съм привърженик на големите усти.

НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА НЕ СЕ ПРОДАВАЙ !

Dobrutro, vragowe i priateli na naroda!

Ей, голямо писане е паднало, докато съм спал! Чакай малко да се огледам. А, врагът пак е надигнал глава - ето бързи отговори на неговите запитвания:
'Много страхлив ще дойдеш...'
Не, добре съм си и си идвам радостен - вчера даже дойде новината, че няма да ме уволняват до септември - ура!
'Какво не ти хареса в първото ми мнение, където обясних мотивите за решението си.'
Не ми харесва, че човекът е давал нормално, ама да давал максимално - ти винаги ли караш колата си на пълна газ със 100 км/ч - и ако я караш така, колко време би издържала, как мислиш? Това не са мотиви - това е поголовна сеч.
'В предпоследният си коментар тенденциозно се опитваш да посочиш нещо насочено против мен ли ? '
Не, понеже спомена, че всички били там за пари - да, ама за какви пари иде думата и защо да се хаби човек, за една средна заплата?
'...аз от опит зная че шефът - собственикът, е този който плаща (еквивалент на същият онзи дето поставя правилата),...

Прочитане на целия коментар ...'
Обикновено шефът и собственикът са доста различни хора ( освен в малки фирми и повечето са такива в БГ. особено мразя, когато шефът (пъдарят) вземе да се прави на собственик, вместо реално да прецени обстановката и да действа професионално - пример - ти защо си тръгваш 4.45, а не в 5? Ами щото съм си свършил работата и утре пак ще я свърша, а ти като се хващаш за глупости, ме губиш като служител - отивам при тоя, дето гледа работата, а не работното време.
А сега голямата заблуда от преди два века - който давал паритре, той поръчвал музиката - за музиката може и да е вярно, но на работа (особено ако съм търсен спец) аз за тия пари давам милиони продукция, така че музиката я поръчваме съвместно, с респект един към друг.

'... е че няколко човека сте окупирали територията под статиите и дори за миг не приемате различни от Вашите така компетентни мнения....'
Защо да сме окупирали - до сега ти не писа ли, не обсъждаме ли заедно нещата?
'И относно цифрите се опитваш нещо да кажеш, но пак не е ясно точно какво. '
какви цифри - не съм споменавал цифри?

bat Anguel.

Realen incident na 13-ti Kongres na BKP

'Всички реагирате много първосигнално (противоречащо на претенциозните Ви мнения) на това Враг Народен, а истината за него е друга. '
По време на Конгреса един цивилен полицай води арестуван заподозрян за шпионин. Правят бързо разследване - и наистина, човекът се оказва резидент на чуждо разузнаване в БГ. Веднага награждават полицая и го питата:
-Абе как го хвана тоя?
- Аз чета Ленин, другари! Той пише следното - класовият враг никога не спи.
- Добре, какво от това.
- Как какво - в залата на Конгреса всички спяха, само тоя си водеше бележки!

bat Anguel.

Следващ вариант.

Първи вариант:
Ако всички са ти мили и скъпи (и еднакво производителни) им съобщаваш че се минава на 3 или може би 4 дневна работна седмица (още не се знае (очакваш информация от ръководството). Това преминаване на 3/4 дневна работна седмица ще бъде съпроводено от падане на надницата с 15 %. Който е съгласен да си запази работното място с намаление от около 30 -35 % от доходите, да остане. Който не е съгласен има 2 дни да предупреди и 3 дни да направи предизвестие за напускане (1-но месечно).
Гарантирам че 35-40 % от персонала ще каже "Приятна работа" и ще се изнижат. Останалите 15 % могат да бъдат или спестени от ръководството или избрани от теб лично.
Втори вариант:
Събрание, на което обясняваш каква е позицията на ръководството и питаш за алтернативни предложение за намаляване разходите на персонала. Предлагаш твоето виждане за тридневна работна седмица отново и съобщаваш че до 2 дена искаш отговори на следващото събрание, в противен случай...

Прочитане на целия коментар на 3-я ден минавате на твоето решение (или 35% намаление на заплатите).
Трети вариант:
Обявяваш закриването на 30 % от работните места (например), ако има някой желание да напусне по споразумение и срещу 2 заплати, да се обади до 2 дена.

Мисля че тези варианти ще ти свършат чудесна работа.

Поздрави и лека, петъчна доработка.

-

Просто напуска6 ти, ти си направил управлен4еската гре6ка, ти пла6та6.

1я

Там е работата, че няма как всички да са равностойни.А за "мили" - навлизаме в съвсем друга сфера, не тази на бизнеса.Дори т.нар. "съчувствие" е неуместно, понеже само на пръв поглед е етично да запазиш откровен некадърник, понеже му оставали няколко години до пенсия и никой друг нямало да го вземе....Това са приоритети на г - жа Масларова.

И затова според мен е много погрешен подход.Ако се приложи, първи ще напуснат именно най - кадърните, които си знаят цената и се котират добре на трудовия пазар.Ще остане плявата, която знае, че никъде не я искат.И последиците от всичко това ще са за господина - като тотално понижение на качеството на работата на екипа.

А и аз по принцип съм против в подобни случаи да се пита колектива - хората са пристрастни, всеки има личен интерес и приятели, ще "изгорят" или най - новите, независимо от качествата си, или най - кадърните, понеже няма нищо по - жестоко от злобата и завистта на...

Прочитане на целия коментар посредствения служител.

Едиствения реален критерий са професионалните качества и отношението към работата.Един мениджър няма право на друг начин на мислене, ако иска да оцелее.

www.timurcommandos.blogspot.com (или просто напишете "Тимур" в полето за търсене на Гугъл)