Фотограф: Shutterstock

На ъгъла на Софийския университет, между улиците "Шипка" и "Васил Левски", където слизащите от автобуса невинни граждани често попадат в лапите на всякакви представители на уличния маркетинг, преди няколко седмици раздаваха ваучери за 100 лв. За да си заслужиш отстъпката, трябва само да се обадиш на един телефон, да си запазиш час за индивидуална консултация и... да си избереш университет в чужбина, в който да кандидатстваш. Не е ясно дали тези трикове привличат много кандидати за европейски дипломи. Може би не. Те обаче със сигурност създават у младежите лъжливата представа, че да учиш някъде по света е като да отидеш в супермаркета и да си купиш нещо, без да си сигурен предварително дали ти трябва и дали можеш да си го позволиш. Само защото изглежда достъпно.  

В действителност обаче (и въпреки внушенията на всякакви пишман консултанти) проектът образование извън България е трудно начинание, към което би трябвало да се подходи с необходимата доза сериозност, а не с поведението на потребител, който гони промоциите.

Какво е важно да имат предвид онези, които планират да стегнат куфара и да заминат надалеч, за да търсят знанието? Откъде да започнат подготовката си и защо трябва да помислят какво предстои след завършването?

Напред-назад

Все повече българчета решават да следват в чужбина, особено през последните години, когато таксите в много европейски университети станаха в пъти по-достъпни. В същото време делът на завърналите се без заветната диплома за бакалавър или магистър също се увеличава. Точна статистика няма, но тенденцията се потвърждава от различни консултанти в сферата на образованието зад граница.

Най-любимата образователна дестинация за българите открай време е Германия. Пикът на кандидат-висшисти е през 2002 г., когато да учат в немски вузове заминават над 3 хил. българчета. Оттогава броят на кандидатите намалява както поради демографски причини, така и заради притегателната сила на други дестинации. Расте обаче броят на преждевременно прекъсналите обучението си. "Действително все повече българи не успяват да завършат. Причините може би са свързани с промяната на образователната система в Германия. Преди бакалавърските програми бяха по четири години, а изпитите можеха да се отлагат многократно. Това даваше възможност на някои студенти да следват по седем-осем години и същевременно да работят. Сега, ако те скъсат на изпит, можеш да се явиш още веднъж, след което губиш студентските си права. Освен това бакалавърските програми станаха тригодишни, а материалът за усвояване - доста по-концентриран и труден", разсъждава Ирис Виснер от Academic consulting, която има дългогодишен опит в консултирането на български кандидати за немска диплома. Неуспехът според нея се корени и в незрялостта на младите хора - обгрижвани от родителите у дома, те трябва изведнъж да се научат да вземат решения сами, да се справят в непозната среда, да работят. А това е трудно. Управляващият директор на агенцията за образование в чужбина "Дарби" Бистра Илиева посочва още причини: несериозното отношение към учебния процес, липсата на системна подготовка, прекалената заетост с работа, липсата на средства за издръжка са сред факторите, които пречат на студентите да доведат докрай своето образование в чужбина. Самите студенти обаче оправдават отпадането си най-често с непоносимост към климата, лошо отношение на местните към чужденците, ниско качество на преподаване.
Първият въпрос, на който кандидатът трябва да намери отговор, за да сведе до минимум рисковете от неуспех, е

Какво искам да уча

Не е добра идея изборът да се влияе от това какво кандидатстват съучениците или какво е модерно да се учи в момента, нито пък да се избира екзотична специалност с неизвестна практическа реализация. Специалността трябва да е перспективна - да осигурява оптимални възможности за реализацияq да носи материално и професионално удовлетворение, да е социално значима и кандидатът да има потенциал за развитие в тази област, обобщават консултантите от "Дарби". Те предлагат и тестове за ориентация, чиято цел е да насочат бъдещите студенти в правилната посока, като идентифицират интересите и потенциала им.

Когато си на 18 или 19 години и не си съвсем наясно със себе си, от ключово значение е да знаеш къде да потърсиш помощ. Поради липсата на кариерно ориентиране в гимназиите младите хора най-често се доверяват на интернет и на класациите. Това е добре за начало, но не е достатъчно. Целенасоченото посещаване на образователни изложения, в които участват представители на европейски университети, също помага. От агенцията за образование в чужбина "Интеграл" смятат, че това е най-работещата формула за ориентация, която при това е безплатна за кандидатите. Другата възможност е консултацията със специалисти, които познават образователните системи по света и изискванията на вузовете. Тяхното предимство е, че могат да хвърлят на младежите спасителен пояс, за да не се удавят в морето от информация.

"Моята работа е да им кажа как могат да постигнат това, което искат", убедена е Бистра Коларова от агенция за образователен обмен CampusFrance. Всяка година тя подготвя специални книжки с най-полезна справочна информация - от списъци със специалности и координати на университети, през възможности за стипендии до условия и цени на живота. Кандидат-студентите могат да ги получат на образователните изложения във Френския културен институт. Подобни консултации се предлагат и за Германия, и за други европейски страни. Условието е образователните експерти да се подбират също така внимателно, както и самите университети, за да се минимализират рисковете, причинени от некоректни или некомпетентни помощници (виж втория текст).

Къде и кога

След като се избере специалност, трябва да се направи проучване, за да се подберат най-подходящите университети. Добре е това да се случи в края на 11 клас и през лятната ваканция преди 12 клас, с други думи, достатъчно рано, за да може да се реагира на евентуални специфични изисквания на съответното висше училище - допълнителни изпити, интервюта и т.н. И тук насочването е от ключово значение. В противен случай се стига до абсурди, при които "отлични студенти с висок потенциал попадат в посредствени университети, а не чак толкова добри ученици кандидатстват за изключително конкурентни специалности, където още от началото се вижда, че не отговарят на минималните изисквания за прием", обяснява Бистра Илиева.

Често консултантите поемат комуникацията с избраните университети вместо кандидатите. Това обаче крие рискове - некоректни фирми могат да провалят приема и младежът да изгуби цяла година. Не е сигурно обаче, че кандидатът ще се справи и ако разчита само на себе си. Марияна Пачникова например не е приета в бакалавърска специалност в Дания заради грешка на консултантската агенция (виж втория текст). Не успява да се справи и със собствени усилия, защото голяма част от информацията на сайта на висшето училище е на датски - език, който Марияна не говори. След първото разочарование тя решава да кандидатства сама в университет в Барселона. Свързва се с вуза, за да уточни условията. Оттам я насочват към централизираната служба за прием на чуждестранни студенти. Тя пък я препраща обратно към висшето училище и така, докато Марияна просто се отказва.   

Струва ли си

След като преминават през всички процедури за прием в чужд вуз, някои млади хора решават, че усилията не си струват (виж втория текст). Колкото и странно да звучи на фона на традиционните представи за западното образование, някои имат забележки към качеството на преподаването. Според Маргарита Асенова, която учи архитектура в престижен университет в Щутгарт, нивото на водещите практическите занятия е доста ниско: "Изпращаха студенти третокурсници да ни преподават дескриптивна геометрия. Това е несериозно", коментира тя. Върху окончателното й решение да се откаже обаче оказват влияние и други фактори, например перспективата за възвращаемост на инвестицията. "Архитектурата е много скъпа специалност. Струва си само ако ще работя в Германия. В строителния бранш там обаче има дискриминация спрямо жените въобще и източноевропейските в частност. Трябва непрекъснато да се доказваш, че не си тъмен балкански субект", разказва Маргарита. Сега тя учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София и не съжалява за решението си.

Ясен Димитров, който следва икономика в университета в Манхайм, се връща в България, защото не успява да се справи с изпитите. Особено през втората година, когато му се налага да работи, за да се издържа. "Тук, в България, имам много повече възможности за реализация. Намерих си квалифицирана работа, което за студент в Германия е почти невъзможно", твърди той.

Други продължават и въпреки всичко завършват. Така или иначе, който е решил да учи в чужбина, трябва да знае, че морето не е до колене. Успехът на начинанието в крайна сметка зависи от мотивацията и труда, който човек е готов да положи. Както и от сериозността на предварителната подготовка.