Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Да не следваш тълпата

Или как в разгара на четвъртата си кариера Елвин Гури не знае каква точно е професията му, но е щастлив, че може да помага на предприемачите в България
Share Tweet Share
Снимка

Още на 13 години Елвин Гури научава колко е важно това да умееш да бъдеш честен и почтен в бизнеса си и следва този принцип и до днес.

 Фотограф: Цветелина Белутова

Остава точно 1 седмица до крайния срок за кандидатстване и номиниране в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2016 на "Капитал" и "Кариери". Докажете, че притежавате Next Generation фактора и участвайте до 25 май. Освен титлата "Бизнес лидер на годината" имате възможност да получите и EMBA стипендии. Повече информация за конкурса, както и онлайн формите за кандидатстване и номиниране, можете да намерите на capital.bg/next.

В тази връзка тази седмица ви запознаваме с Елвин Гури, член на журито на настоящото издание на конкурса и управляващ директор във фонда Empower Capital. Ето и всичко, което трябва да знаете за него, професионалния му път до момента, както и качествата, на които ще държи при оценката на кандидатите.

Една липсваща опашка за визи е причината Елвин Гури да се озове в България. В зората на 90-те току-що завършилият гимназия албански младеж, който търси възможности да продължи образованието си, не вижда такава пред българското посолство в Тирана. Докато съгражданите му се редят пред дипломатическата мисия на Италия в търсене на по-добро бъдеще, той решава да поеме на изток по простичката причина, че пред българското представителство няма толкова кандидати, които да му се налага да изчака. По-късно навикът да избягва тълпата се оказва и ключов за успеха му - ако следваш мнозинството, рядко можеш да постигнеш да се откроиш от останалите.

Така едва ли не случайно се оказва студент с пълна стипендия в Американския университет в България, който впоследствие завършва с отличие и с който и до днес остава тясно свързан – през 2010 г. дарява на учебното заведение 1 млн. долара, с които дава шанс на други студенти да финансират образованието си, и става член на настоятелството на университета. А от няколко месеца е и един от преподавателите в новия курс "Проект по социално предприемачество" в Executive MBA програмата му.

Извън ангажираността си с каузата за по-добро образование, която намира израз и в подкрепата на инициативи като "Заедно в час", "Джуниър ачийвмънт – България" и Junior Achievement of Albania, Елвин Гури е предприемач и инвеститор, чиято основна дейност в момента е съсредоточена във фонда за дялови инвестиции Empower Capital, който е финансиран с европейски средства. По думите му това е четвъртата му кариера след натрупания опит като одитор в PriceWaterhouse и банкер в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както и със създаването и управлението на собствен бизнес – компанията за потребителски кредити JetFinance, която за няколко години превръща в лидер в сегмента на българския пазар.

Но не търсете рецепта за успеха му. За лидерите и предприемачите няма шаблон, категоричен е Гури (виж блиц интервюто с него), който тази година ще участва и в определянето на "следващото поколение" бизнес лидери в България като член на журито на конкурса Next Generation, организиран от "Капитал" и "Кариери". И все пак ето неговата кариерна история...

Детето, което не знаеше какво иска да стане

Търсенето на призвание започва от ранните му детски години, макар и да признава, че няма много спомени оттогава. "Предполагам, че когато съм бил на 5-6 години, съм искал да стана миньор, астронавт, полицай и т.н. Но не съм имал детска мечта", разказва Гури. Спомня си, че в даден момент е искал да стане архитект, но баща му, който е строителен инженер, го разубеждава. "А в този момент, честно казано, не знам каква ми е професията. Но мисля, че това е предимство, поне за момента", смее се той.

Има обаче нещо, което осъзнава още в ученическите си години – желанието да има собствен бизнес. За разлика от историята с двете посолства обаче за реализирането на този план младият Елвин е готов да изчака, колкото е необходимо. "Просто не се чувствах готов – като опит, като знания, умения и т.н.", обяснява той.

Някои от основните си бизнес уроци също научава, докато е още тийнейджър. Първата му работа е в магазина за хранителни стоки на роднина, където през лятото прави домашни безалкохолни напитки и ги продава. От нея 13-годишният Елвин научава колко е важно това да умееш да бъдеш честен и почтен с клиентите и бизнес партньорите си – принцип, който и до днес прилага в работата си. Лятното начинание му помага да развие и уменията си за комуникация, за които и днес признава, че са нещото, в което смята, че го бива. При това освен на родния си албански и на английски умее да го прави безпроблемно на български, но обикновено отхвърля похвалите за владеенето му, като се шегува, че това му дава възможността да изглежда глупак на три езика.

Любопитна подробност е, че български всъщност проговаря на първото си интервю за работа. В първите години след демократичните промени в България наскоро влезлите в страната международни одиторски компании търсят служители за новооткритите си местни офиси и една от групите хора, към които се насочват, са студентите на АУБ. "Бяхме очеваден материал – говорехме английски, разбирахме част от нещата, които ни се казваха. И бяхме и гладни – гладни да напредваме професионално и да успеем", обяснява Гури. Месец преди да се яви на първото си интервю в PriceWaterhouse, един от мениджърите в компанията му казва, че за да има шансове да го вземат в екипа, ще трябва да говори български. В резултат на това първокурсникът купува учебници по езика и прекарва коледните празници в Албания в учене, а след връщането си в Благоевград се упражнява с колеги, така че, когато се явява на интервюто, може да каже първите си изречения на български.

Освен прозрението "не ставам за одитор" годините в PriceWaterhouse му носят и много познанства и приятелства, които цени и днес – като например Петко Димитров, който дълги години е смятан за "господин Международни счетоводни стандарти в България" и който в момента е партньор в PwC в Азербайджан, или Славчо Парушев, с когото в момента работят заедно в Empower Capital.

Игра на случайности

Кариерата на Гури в одиторската компания продължава до септември 1996 г., няколко месеца след като се дипломира. Първоначалната му идея е, след като завърши образованието си, да се върне в родната страна, където да търси развитие. Това е и планът, който все още е в сила, когато месец по-късно постъпва в ЕБВР и е изпратен за обучение по програмата на институцията за анализатори в централата й в Лондон.

Когато обаче с приближаването на края на обучението му, което продължава до края на 1997 г., трябва да реши в кой отдел на банката да продължи кариерата си, ситуацията в Албания е доста тежка – пирамидните схеми на местния пазар тъкмо са се разпаднали, а страната е почти в условия на гражданска война. Ето защо Гури решава да поиска от ЕБВР да го изпратят за три години в България, преди да да се върне в родината си.

"Така се случи, че съдбата ме върна тук", обяснява той. Междувременно на една бизнес среща се запознава с бъдещата си съпруга Ралица Агайн и така остава в България, където създават семейството си.

Междувременно открива, че работата като банкер също не е призванието му, а и вече се чувства по-подготвен да започне собствен бизнес. Търсенето на успешни идеи от европейските пазари, които биха могли да се реализират и в България, стига до тази за потребителското кредитиране. "Един приятел в София, словак – Роман Фечик, който беше в управлението на Евробанк, чиято сестра работеше в компанията за потребителско кредитиране на BNP Paribas в Словакия Cetelem, ми разказваше много за тази идея", обяснява Гури. Така се ражда JetFinance, която създават през ноември 2001 г. заедно с Иван Христанов и в която Фечик също влиза като инвеститор.

"Компанията започна с 250 хил. евро. Имаше малка група инвеститори. Аз самият взех пари назаем от баща ми и изтеглих всичките средства от пенсионния си фонд – около 40 хил. евро", спомня си предприемачът. Идеята се оказва успешна и в рамките на 16 месеца инвестицията се възвръща, а в края на втората година компанията излиза на печалба. През 2004 г. като мажоритарен акционер в дружеството влиза управляваният от бившия мениджър на отдел "Финансови институции" в ЕБВР Пиер Мелинджър инвестиционен фонд AIG New Erope Fund, който придобива 51% от капитала.

Пет години след създаването й през ноември 2006 г. вече порасналата компания, която междувременно е успяла да се нареди сред водещите играчи в небанковото потребителско кредитиране в страната, търси финансиране от международните пазари и издава облигационна емисия на фондовата борса Лондон, която спечелва интереса на инвеститорите и постига много добри условия. "Когато приключихме пласирането на бонда, се обадих на Пиер Мелинджър, който беше председател на управителния ни съвет, да му кажа добрата новина. И той ми каза "да знаеш, това колкото ме радва, толкова и ме притеснява", тъй като условията бяха наистина много добри за една малка компания", разказва Гури.

Снимка

За управлявания от Елвин Гури фонд Empower Capital е изключително важно да инвестира в компании с български собственици и да покаже, че в реалния сектор има много потенциал.

 Фотограф: Цветелина Белутова



Това е и моментът, в който мениджмънтът на JetFinance започва да се замисля "колко време ще продължава този купон". "Току-що бяхме намерили много пари и решихме, че сега е моментът да започнем да проучваме всички възможни опции за развитие на компанията. Защото предпочитахме да преговаряме от позицията на силата – имахме пари, можехме да оцелеем три години така", обяснява съоснователят на дружеството. Купувач намират в лицето на същата френска финансова група BNP Paribas, която е в основата на раждането на идеята за JetFinance – в началото на август 2007 г. групата получава одобрението на акционерите на българското дружество да придобие бизнеса чрез дъщерната си Cetelem. "Имахме късмет, че продадохме преди кризата, но не може да се каже, че сме я предсказали. Беше по-скоро случайност, че подписахме в края на юли – защото през септември-октомври щеше да е много трудно да постигнем такава сделка с такива параметри", признава той.

Бремето на отговорността

Извън добре подбрания момент за предприемане на следващата стъпка обаче има и лични причини, които подтикват създателите на компанията да се разделят с нея. "Тя беше станала прекалено голяма, за да можем да я носим с този професионален и личен багаж, който имахме. Почти всички в мениджмънта бяхме още доста млади", разказва Елвин Гури. От начинание, започнало "с четирима души и пет компютъра", към момента на придобиването му от Cetelem българското дружество вече има 2800 служители. Което по думите му, от една страна, носи много по-голяма отговорност, тъй като от решенията ти зависи животът на хиляди души. А от друга, неимоверно намалява възможността да достигнеш до всеки от тях и да го въвлечеш в мисията, визията и ценностите, които са залегнали в основата на дейността ти.

"С растежа на компанията видяхме, че с бюрократизацията й – няма по-добра дума, тъй като, освен че институционализираш дейността, създаваш и система от правила, които са всъщност бюрокрация – и тази система, ако не внимаваш, придобива собствен живот, извън живота на хората, които са я създали, и започва да се бори. Това ни беше много голямо притеснение", обяснява предприемачът. И споделя, че лично за него усещането за ограничения капацитет за взаимодействие с екипа е било огромен дразнител. "Защото виждах как разликата във възприемането и във възможността да повлияеш на хората се увеличава с разстоянията и с нивата на управление, които поставяш между себе си и хората, които действително вършат работата и изкарват парите на компанията."

"Когато напуснах JetFinance, се заклех, че в следващия ми бизнес и в по-следващите няма да има повече от 20 човека", казва Гури. И поне за момента изпълнява даденото пред себе си обещание. В Empower Capital работят петима съдружници и трима други колеги – сътрудници и анализатори. Разбира се, това носи своите предизвикателства и особености.

"Да работиш в малък екип означава, че трябва да се научиш как да ставаш зависим и да се примириш с идеята, че си зависим от тези хора. За да стане екип, трябва да признаеш кои са твоите недостатъци и как като екип се допълвате", обяснява предприемачът. "Това означава, че не сте само колеги, ами трябва да станете приятели. В малък екип не можеш да се криеш", допълва той.

Сплотява ги желанието да покажат, че в България "има реален сектор, който произвежда по-голямата част от брутния вътрешен продукт и в който има много потенциал". Това е и причината за разлика от другия фонд за дялови инвестиции, финансиран по програмата JEREMIE – BlackPeak Capital, Empower Capital да насочва средствата си изключително към малки и средни компании с български собственици. Изборът да инвестират в индустриални предприятия пък е продиктуван от притеснението на Гури, че когато се говори за предприемачество, прекалено често става дума само за технологическия и стартъпския му аспект. Затова и направените до момента инвестиции са в "по-непривлекателни на пръв поглед сектори" като болнично здравеопазване, производство на млечни продукти, разработване на софтуер за съхранение на големи масиви данни и поддръжка на сгради.

"Защото индустриалната среда е такава, че нуждата от инвестиции и от капиталови вложения е много голяма и самият факт дали имаш или нямаш достъп до финансов ресурс те прави по-конкурентоспособен. Точно това искахме да дадем на българските предприемачи, които са в индустрията", обяснява инвеститорът. "Нерядко виждаме индустриални компании, чийто оперативен бизнес е много добър – със здравословна EBITDA (печалба преди данъци, лихви, амортизации и обезценки – бел. авт.), с пазари, с потенциал – които обаче са задлъжнели толкова много, за да финансират растежа си, че практически целият им свободен паричен ресурс отива за обслужване на банките, а не за захранване на растежа на компанията. Ето това искаме да променим", разказва той. И допълва, че именно затова обича работата си – защото му дава възможност да работи с хора, които харесва, и заедно с тях да помага на българските предприемачи да се развиват и да реализират пълния си потенциал, като в този процес и те самите с колегите му могат да израстват като по-добри професионалисти и по-добри хора.
Трудното решение

Дали да остана в България

За Елвин Гури вземането на най-трудното решение всъщност не е еднократен акт, а постоянен избор – дали да остане в България, или да напусне страната. "Въпреки всичко със съпругата ми сме решили, че ще живеем тук, ще работим тук и ще гледаме семейството си тук", разказва той. Но признава, че напоследък отново размишлява в тази посока. "Все пак аз съм имигрант от повече от половината ми живот и така се случва и в бизнеса, и в личния живот, че непрекъснато трябва да си го задавам този въпрос", обяснява предприемачът.
Визитка

Елвин Гури е управляващ директор във фонда за дялови инвестиции Empower Capital, както и основател и главен изпълнителен директор на инвестиционната и консултантска компания River Styxx Capital. Преди обаче да се специализира в насърчаването на предприемачи, той самият е такъв – в началото на века той е една от основните фигури в създаването на компанията за небанкови потребителски заеми JetFinance, която в следващите години се превръща в лидер на местния пазар и през 2007 г. намира стратегически инвеститор в лицето на френската финансова група BNP Paribas.

Българската история на предприемача с албански произход започва в Американския университет в България (АУБ), където през 1996 г. завършва с отличие бакалавърска степен по приложна икономика и история. Още в първата си година като студент започва работа в софийския офис на международната одиторска компания PriceWaterhouse (сега PricewaterhouseCoopers или просто PwC), а малко след дипломирането си продължава професионалния си път в Европейската банка за възстановяване и развитие, където прекарва шест години в централата й в Лондон и в представителството й в София.

През 2015 г. завършва Executive MBA програма в Saïd Business School към Оксфордския университет. Елвин Гури е активен поддръжник на различни образователни инициативи и организации в България и Албания, сред които АУБ, фондация "Заедно в час", "Джуниър ачийвмънт – България" и Junior Achievement of Albania. Освен това той е и член на Националния икономически съвет към министър-председателя на Албания.
За компанията

Empower Capital е една от двете специализирани институции (заедно с BlackPeak Capital), които управляват предоставените на България от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) по инициативата JEREMIE общо 25 млн. евро за дялови инвестиции в български малки и средни компании. Идеята на двата фонда за съфинансиране е освен със средства да подкрепят развитието на дружествата и с експертния си опит, така че да им помогнат да станат по-конкурентни и да се наложат на българския, а евентуално и на чуждестранни пазари.

До момента Empower Capital е инвестирала във веригата болнични заведения "Сити клиник", където вече излиза от участието си (след привличането на нов, световен стратегически инвеститор в лицето на турския здравен холдинг Acibadem, което бе обявено през април), в софтуерната компания "МамутДиБи", в производителя на млеката My Day "Кремио", както и в двата най-големи играча на пазара на фасилити мениджмънт в страната – "Вики комфорт 2004" и "Фасилити оптимум България", които се обединяват в обща структура.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:
© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly