Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Да започваш от нулата

Първият подгласник в конкурса Next Generation Антон Петров е и най-младият мениджър "Верига на доставките" в швейцарската Reichle
Share Tweet Share
Снимка

Антон Петров казва, че е свикнал да постига всичко сам и с усмивка.

 Фотограф: Велко Ангелов

Тази седмица ви представяме втория финалист в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2016. Той е Антон Петров, мениджър "Верига на доставките" в софийския клон на швейцарската "Райхле и Де Масари" (Reichle&De-Massari, R&M), производител на компоненти и кабели за комуникационни мрежи. През миналата година той е получил и отличието "Инженер на годината" от сегашния си работодател. Работил е в САЩ, Китай и Норвегия, а сега често пътува и до Швейцария. Но казва, че иска да остане тук и да бъде част от промяната, така че повече хора да се гордеят, че живеят и работят в България. Ето и историята на кариерата му до сега, както и повече информация за неговия начин на мислене и подход към работата.

Още на 14 години Антон Петров започва работа като автомонтьор. Няма търпение да порасне, да се развива. А днес, преди да е навършил 30, вече е най-младият мениджър "Верига на доставките" в компания с бизнес на четири континента.

И ако на 14 е ходил с масло и грес под ноктите, днес те са безупречни, точно като бялата риза, с която ни посреща. "Това не означава, че след малко няма да наметна мантата и да отида да сменяме помпата на някоя поточна линия, ако се налага", усмихва се той. Защото категорично вярва, че в малките компании успешни са най-приспособимите. А и не се плаши от работата. Нещо, което определено му се отплаща. Именно тази негова упоритост, кариерни постижения, а и харизма на човек, който знае "как да продаде тази химикалка", го отведоха и до финалите в конкурса за млади бизнес лидери на "Капитал" и "Кариери" Next Generation 2016, в който той се нареди на почетното второ място.

Антон Петров е мениджър "Верига на доставките" в софийския клон на швейцарската "Райхле и Де Масари" (Reichle&De-Massari, R&M) от началото на годината, а през 2015 г. получава и отличието "Инженер на годината" от сегашния си работодател. Споделя, че за общо по-малко от година и половина в компанията, е успял да си извоюва правото от време на време да пие кафе с изпълнителния ѝ директор. Но това не му пречи понякога да отива на работа още в 6.30 ч. сутринта - за да по работи по някой проект на тишина, преди офисът да се напълни. Казва за себе си, че е свикнал да постига всичко сам, с усмивка и понякога чак дразнещи оптимизъм и спокойствие. За последното добавя, че замалко да му донесат физическа саморазправа с изнервен от любезността му клиент преди десетина години, когато Антон е касиер е увеселителен парк във Флорида.

Спасителят инженер
Изброените досега три професии обаче далеч не са всички в биографията на Антон Петров. След като бързо се убеждава, че автосервизът не е неговото кариерно поприще, на 16 той вече продава кабелна телевизия от врата на врата. Първата му напълно легална работа е две години по-късно, когато вече е пълнолетен и започва от най-ниското стъпало във веригата McDonald’s. "Бях там година и половина, два пъти станах служител на месеца. Беше интересно, имаш малко свобода и структурата е корпоративна - модерна казарма", спомня си той и допълва, че тъкмо там е научил много за комуникацията с хора и продажбите. Но истинската причина да работи в McDonald’s е, че е трябвало да плаща за инженерното си образование в Техническия университет в Пловдив.

"Обикновено работех нощни смени, прибирах се да пия кафе с майка ми, после отивах на лекции. Всичко на всичко ми оставаха около 5 часа следобед, за да спя", разказва Антон. Решава да излезе от цикъла на недоспиването и напуска работа тъкмо преди да го повишат, защото започва да я вижда като временна. А му се иска да се развива и "да променя света".

Все още обаче му се налага да си плаща за следването, затова започва да ходи на студентски бригади в САЩ. "Заминах като спасител, после подреждах храните в един магазин, а по някое време бях заместник-управител на ресторант", разказва той. Всъщност е един от малкото чужденци допуснати да работят в традиционното заведение. Харесват го заради отношението му към клиентите, вече натрупания опит в ресторант и безупречния английски, последния придобит тъкмо по време на бригадите. Другото, което научава във Флорида, е да разбира американския начин на мислене и работа. Връща се в САЩ четири поредни години, но само за бригадите и за да се убеди окончателно, че не е неговото място. Усещането му е, че всяка работа там е временна. "А за цял живот е нещо, което можеш да наречеш кариера", разказва Антон.

По време на презокеанските си странствания той работи и като консултант към мебелната компания Marini в България, където е ръководител на екип. С последното му връщане от САЩ обаче вече назрява решението за нуждата от кариерно развитие.

Когато дойде време за кариера
И така междувременно дипломиралият се инженер Антон Петров, след няколко колебливи покани за среща и серия интервюта, попада при производителя на електрическо оборудване ABB. Където го "хвърлят в студената вода". "В началото беше доста трудно - комуникирах много с Норвегия, пътуваше се много, имаше много извънредни часове, които не ми тежаха, но все всичко беше съвсем ново", спомня си Антон за първите си дни в компанията.

По онова време българското звено на ABB носи белезите на твърде бързо разраснал се стартъп, макар и с над 1200 служители - всеки прави всичко, когато се налага. "Никой не ти казва за дребния шрифт на длъжностната ти характеристика, където е упоменато, че освен това, задълженията ти включват и всичко, от което има нужда компанията", шегува се той. И така понякога мениджърът например "мъкне" или осчетоводява консумативи.
Но Антон няма нищо против - отговорностите му растат, а с тях и уменията и удовлетворението му. Работата му тогава е да се занимава със стратегическо развитие на доставчиците, а каузата му, освен да намери за ABB най-изгодните варианти, и да работи с повече български производители. "Опитваме се това, което правим, да остава в България и да работим колкото е възможно с повече с български доставчици", обяснява той. Желанието му да е в България и да участва във възстановяването на българската икономика обаче не спира Антон да отиде за половин година в Китай, откъдето се връща с много ново ноу-хау и прозрението, "че българите сме си много кадърни".

Опитът на различни места и разнообразието му помагат да придобие по-глобален поглед, а след това да му хрумват и нови подходи в работата. Някои от големите му заслуги в ABB са намаляването на времето за доставка в един от китайските складове от 21 на 14 дни без абсолютно никаква инвестиция. "Тогава за пръв път аз ръководех проекта и се опитах да го направя така, че екипът сам да достигне до идеята как да се случи, а не да го налагам", разказва Антон за зараждането на лидерските си умения.

Снимка

Една от целите, които си поставя Next Generation бизнес лидерът, е да стане мениджър на цял завод, преди да навърши 36.

 Фотограф: Цветелина Белутова



Някъде по онова започва да се ориентира и в негативните нюанси на работата си и недотам вдъхновяващата комуникация. "Има стрес 24/7. Ти си човекът, който се занимава с цялата верига за доставки - ако потъне кораб, изчезне контейнер, тираджия закъснее, Путин издаде декрет, че спира внос и износ - клиентът чака, а ти си този, който трябва да реши задачата", обрисува Антон Петров обичайни ситуации в ежедневието си.

И моментът за промяна
В крайна сметка пътищата на Антон и ABB скоро се разделят, за да отстъпят място на сегашното му кариерно поприще - швейцарската компания за пасивни компоненти, медни и оптични кабели за комуникационни мрежи "Райхле и Де Масари". Кандидатства като специалист, а му предлагат мениджърската позиция. Печели ги със спокойствието си.

Първата му работа е да се занимава с "онези неща, за които никой не мисли, а те трябва да се случват", например да има вода за пиене в офиса. Когато той идва, мениджмънтът на този екип тъкмо е напуснал и на Антон му се налага да започне от нулата - без правила, система и подредба. Явно му се удава, защото за краткото му присъствие там подобрява коефициента за точност на доставките от 80 на 99%. И за по-малко от година му предлагат нова позиция, на която е и до сега - мениджър "Верига на доставките".

"Отново почнах от нулата, защото управителят на склада тъкмо беше напуснал, а заместникът му беше там от едва месец", повтаря се историята с хаотичния старт. "Понякога си мисля, че ми е призвание", шегува се той. Новата задача е предизвикателство и от друга гледна точка - на Антон му се налага да учи и да помага на хора, от които е доста по-млад. "Научаваш се да си там, да слушаш, да намираш тон с различни хора", обяснява Антон. Средно на ден му се налага да си общува със стотина души по служебни въпроси.

Общо взето, денят му протича в разговори, срещи и обиколки из логистичния център на фабриката в "Хаджи Димитър". "Работата ти е да си там, където хората имат нужда. Ако имат нужда от обяснения след работно време, стоиш и обясняваш, ако се налага да дойдеш в събота - идваш", разказва той за подхода си. Държи да е сред екипа си и в шума: "Само в този фонов шум можеш да откриеш толкова много поправими проблеми". И вярва, че за пет минути с хората може да свърши много повече, отколкото с десет имейла.

В момента Антон е най-младият мениджър "Верига на доставките" в цялата компания. Това, което му харесва в R&M, е сравнително гъвкавата и не толкова комплексна корпоративна структура, характерна за гиганти като ABB например. Допада му, че между него и изпълнителния директор има четири позиции и имат досег помежду си. Дори за по кафе понякога. И далеч не смята да спира тук - целта му е да бъде мениджър на цял завод, преди да навърши 36. Иска му се в обозримо бъдеще да бъде и лектор. А междувременно е завършил магистратура по стопанска логистика със специализация в управлението на веригата на доставките. Но и по отношение на образованието Антон Петров никак не е достигнал равновесно положение. Набелязал си е да завърши и EMBA програма. "От сега две години ще живея от единия краен срок до другия", очертава Антон перспективата.

Мотивационни признания
С такава програма е лесно да си представиш, че Антон се е запътил към burn out. И няма да е далеч от истината - преди години той влиза в болница с лицева пареза. Причината - стрес и неспособност да се отърси от работното напрежение. Но оттогава се научава да си почива малко повече - ходи пеша, в свободното си време обикаля планините, ходи за риба, кара мотор и чете, много (иска му се още повече и затова работи върху техниката си за скоростно четене). А най-важното му правило вече е да не носи работата си вкъщи. Предпочита да отиде по-рано или да си тръгне по-късно, но се прибира без работни мисли.

Намерил е и начин да се мотивира - вижда позицията си в R&M като кариера и това е начинът му да не се уморява. Иска му се по-често да е сред хора с подобни идеи и енергия. И е убеден, че няма по-добро място за това от България.
Трудното решение

Да напуснеш без вариант за нова сигурна работа

Да напусна АВВ, без да имам друга работа. Подадох си предизвестието, защото така го бях почувствал. Първо го мислих доста, а после си казах "щом е дошъл моментът, направи го".
Не беше без причина. Бяхме коментирали, че ако се върна с добри референции от Китай, ще имам възможност за нови интересни позиции във фирмата - по-скоро на хоризонтално ниво. Когато се върнах обаче, напусна управителят. А с новия нямахме такава уговорка, преструктурираха фирмата и новата ми позиция всъщност беше по-ниска от предишната. В моите очи не беше честно на фона на това, че дори от Китай продължавах да работя и за България и бяхме реализирали добри резултати. Затова си тръгнах, но и не останах без работа дълго.
За Антон Петров
Антон Петров е родом от Пловдив, където завършва средното си образование в Техникума по електротехника, а после продължава в същата насока като инженер в Технически университет Пловдив. Има магистърска степен по стопанска логистика от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. За 29-годишната си възраст е натрупал почти десет години опит в мениджмънта под една или друга форма - в първата си студентска работа в McDonalds, по време на студентски бригади, впоследствие в производителя на електрическо оборудване ABB и днес в Райхле и "Де Масари", където е мениджър верига на доставките и като такъв ръководи екип от 22 служители. През миналата година Петров получава отличие "Инженер на годината" от сегашния си работодател. Бил е в 14 страни и на четири континента, но убеждението, че за България е настъпило най-доброто време, а и кадърни хора като тук няма другаде, винаги го връща обратно.
За компанията
Reichle&De-Massari e един от примерите за това как Швейцария идва в България, за да развива бизнеса си. През 2012 г. швейцарската семейна компания, която произвежда пасивни компоненти, медни и оптични кабели за всякакви видове комуникационни мрежи, открива свой завод в София. Към днешна дата в квартал "Хаджи Димитър" се намира и най-голямата производствена база на компанията - с почти 300 служители, като тя продължава да расте.

Освен производствената компания, която в България работи под името "Райхле и Де Масари България пръдакшън", швейцарското дружество отдавна има и успешен търговски офис в страната - "Р и М България". Той покрива целия регион и отговаря за България, Гърция, Турция, Сърбия, Македония и Кипър. От началото на 2011 г. към отговорностите на компанията се причисляват и пазарите в Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Черна гора, Румъния и Словения.

За 2015 г. компанията майка, която има представителство в над 30 държави, отчита 205 млн. шв. франка (около 188.4 млн. евро) оборот. Приходите на местното производство са 29.8 млн. лв., а на търговското представителство - 13.2 млн. лв. (общо близо 22 млн. евро).


Share Tweet Share
още от тази рубрика:
© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly