Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Кати Чоу: Нуждаем се от повече жени лидери в IT индустрията

Вицепрезидентът "Проучванe и развитие" на VMware за лидерството и ролята на жените в него
Share Tweet Share
Снимка

"Много е важно за всяка млада жена да има ментори, които да й помагат във всички фази на професионалния и личния й път", казва Кати Чоу.

[Капитал] Фотограф: Надежда Чипева

Кати Чоу е вицепрезидент на дивизия "Проучване и развитие" (R&D) в технологичната компания VMware. Тя има над 25 години управленски опит в областта на високите технологии. Преди да се присъедини към екипа на VMware, Чоу е работила като старши вицепрезидент "Продажби и стратегическо планиране" в Intuit. Преди това в продължение на 18 години е заемала различни мениджърски позиции в HP, последната от които е била вицепрезидент на дивизия PSG Americas Sales Strategy & Operations. Завършила е бакалавърска степен по машинно инженерство и магистратура по инженерство на производствените системи от Stanford University. Притежава MBA степен от Harvard Graduate School of Business. Наскоро тя беше специален гост лектор на дискусия на тема "Лидерство vs. мениджмънт", организирана от българското представителство на международната НПО мрежа Women Who Code.

Г-жо Чоу, как започнахте кариерата си в технологичния сектор? Имахте ли опасения, че ще попаднете в клуб само за момчета?
- Още от гимназията исках да работя в тази сфера. Просто обичах математиката и науките и бях много добра в тях. Нямах търпение да дойде време за теста по математика и винаги получавах високи оценки. Така впоследствие станах машинен инженер. Наистина жалко е, че технологичният сектор продължава и до ден днешен да е доминиран от мъже. Жените имат толкова голям потенциал! Когато завърших висшето си образование преди много години, помня, че от 105 дипломирани инженери във випуска само 11 бяха жени. Тъжното е, че днес, 30 години по-късно, положението не се е променило драстично въпреки усилията, които хвърляме в обучение и промотиране на жените. Не знам дали причината за това е липсата на достатъчно ролеви модели в индустрията или нещо друго, но наистина е много жалко. Нуждаем се от повече жени в областта на STEM (науки, технологии, инженерство и математика).

Как може да се промени тази ситуация?
- Мисля, че трябва да се започне от началното училище. Аз самата имам четирима синове. Казват, че в съвсем ранна възраст момичетата показват много по-добри резултати по математика, отколкото момчетата. Но когато стигнат до гимназиална възраст, изведнъж нещо се променя и момичетата масово се преориентират към хуманитарни и артистични дисциплини. Трябва да работим по-усилено в посока осъзнаване, информиране и кариерно ориентиране. Вярвам също, че е много важно за всяка млада жена да има ментори, които да й помагат във всички фази на професионалния и личния й път. Аз самата винаги съм имала професионални и лични ментори, с които общувам и работя и до ден днешен.

Сблъсквали ли сте се с т.нар. стъклен таван в кариерата си и как го преодоляхте?
- За съжаление да. Основната пречка да преодолеем "стъкления таван" е в твърде малкото жени на управленски позиции. Когато на пазара на труда липсват достатъчно добри ролеви модели и когато повечето организации, особено в технологичния сектор, са доминирани от мъже, това, което виждаме да се случва, е много обещаващи млади жени да стигат до определено ниво и след това да напускат, за да се отдадат изцяло на грижата за семейството. Така се създава нещо като омагьосан кръг, защото работодателите от своя страна не разполагат с достатъчно добре подготвени жени професионалисти, в чието развитие да инвестират.

Тогава какво е решението – да се въведат квоти за жени на управленски позиции или нещо друго?
- Не вярвам в квотите, защото мисля, че понякога несправедливо поставят жени, които може и да не са достатъчно квалифицирани, на позиции, които не отговарят на уменията и опита им. И в тези случаи вредата е двойна – от една страна, това подкопава самочувствието и егото на жената, кара я да се чувства неадекватно и не на място. От друга, потвърждава стереотипа в очите на колегите, че жените не стават за управленски постове. Затова решението минава през обучение и развитие на жените.

Интересувате се и често говорите по темата за разликата между лидерството и мениджмънта. Каква е ролята на жените във всяка от тези две области?
- Лидерството е да имаш смелост, да поемаш рискове, да приветстваш и насърчаваш промяната и, не на последно място, да правиш правилните неща в правилното време. Мениджмънтът пък се отнася повече до това да се грижиш нещата да вървят според плана, да вървиш по предначертаните стъпки и да координираш процесите. Когато говорим за ролята на жените в тези дейности, бих казала, че те трябва да съчетават и двете. По мои наблюдения обикновено жените са добри мениджъри, но срещат трудности по отношение на лидерството. Именно върху развиването на тези си умения трябва да наблягат повече.

Защо смятате, че жените са по-добри мениджъри, отколкото лидери?
- Причините са комплексни и обикновено са културно обусловени. Традиционно на жените не се гледа с добро око, когато са решителни. Често пъти обаче лидерството е точно това – да взимаш непопулярни решения. Обществото приема подобно поведение, когато то идва от мъжете, но не и от жените. Този предразсъдък може да се промени, когато увеличим значително броя на жените на управленски позиции и ги поощряваме да бъдат смели в действията и решенията си.

Смятате ли, че има разлика между начина, по който управляват мъжете и жените?
- Да, мисля, че има разлика. Преди всичко искам да поясня, че често се срещат мъже мениджъри, които притежават "по-женски" стил на управление, и обратното – жени с "по-мъжки" мениджърски качества. Но като цяло бих казала, че жените са по-склонни да проявяват емпатия, отдават повече тежест на работата в екип, на това да опознаят колегите си и да им дават повече отговорности. Мъжете пък обичат да поемат повече рискове, по-доминантни и контролиращи са в управлението, не се притесняват да дават заповеди и не се страхуват да бъдат непопулярни или дори необичани заради това.

От личен опит мога да кажа, че всеки мениджър, независимо от пола, трябва да съчетава и двата модела, за да бъде успешен. Ще ви дам пример как аз самата управлявам. Бих казала, че през 80 до 90% от времето прилагам "женския" модел – работа в екип, разбиране на нуждите на хората, емпатия, овластяване. През останалите 10 до 20% от времето си обаче ми се налага да прибягвам до "мъжкия" стил, т.е. да проявявам смелост и да рискувам. Ако си прекалено ориентиран към нуждите и мнението на всеки и търсиш консенсус, ще постигнеш напредък много по-бавно. Добрите мениджъри са тези, които знаят кога е време да бъдат едното и кога другото.

Какво могат да правят мениджърите, за да овластяват служителите си жени?
- Преди всичко трябва да създадат подходяща среда на работа за жените. Това означава да опознаят и разбират нуждите на жените не просто като служители, а като човешки същества. Много жени просто трябва да си тръгнат в 5 часа, за да вземат децата от училище, но това не ги прави по-лоши или неефективни служители. Затова мениджърите трябва да са по-гъвкави и да следят не толкова изработените часове, колкото качеството на свършената работа и резултатите от нея. Друго, което могат да правят – да им осигурят ментори, да им дават отговорни и предизвикателни проекти и подкрепа в реализацията им, да ги развиват и да инвестират в тях. Мисля, че ако правите тези неща активно и им показвате, че те са важни за вас и организацията, че им имате доверие и им позволявате да поемат рискове и дори да се провалят, ще имате изключително силни, мотивирани и удовлетворени жени служители.

Споменахте, че имате четирима синове. Каква е магическата формула за намиране на баланса кариера - семейство?
- Не знам дали съществува магическа формула, но ще ви кажа какво помогна на мен - просто продължих да работя. Когато станах майка, минах на половин работен ден и не изоставих работата си. В продължение на 5-6 години, за да поддържам жив професионалния си интерес, работех на ротационен принцип в различни отдели – логистика, маркетинг, информационни технологии. Да, бях на едно и също ниво, но поне вършех нещо. Също така отказвах позиции, които изискваха пътуване, защото не можех да бъда далеч от децата си. Знаех, че това драстично намалява шансовете ми за повишение, и всъщност виждах как колегите ми, които пътуваха, растяха много по-бързо от мен. Отне ми повече време да ги настигна, но междувременно бях изградила солидна основа чрез работата ми в различни отдели и сфери. Благодарение на тази основа успях да наваксам впоследствие и да стигна до нивото, на което съм днес.

Интервюто взе Димитър Пижев


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly