Регистрация

Холивуд в подножието на Витоша

Снимка

Дейвид Варод: "България винаги е имала добри професионалисти в киното, например оператори."

 Фотограф: Цветелина Белутова

Стената зад бюрото му е пълна с негови снимки с някои от най-големите холивудски звезди: от Шварценегер през Брус Уилис до Скарлет Йохансон.

Повечето от тях лично е докарал в България. Преди 14 години Дейвид Варод пристига тук като продуцент на евтини екшъни. Останалите чужденци в екипа смятат Бояна за порутено копие на Вавилон, но мениджърът е убеден, че в България може да се правят добри филми. Днес продукциите на компанията му Nu Image/Millenium носят приходи за десетки милиони долари.

Много от тях са правени в студиото в Бояна, което става американска собственост през 2006 г., а Варод - изпълнителен директор. Амбицията на мениджъра е да превърне студиото под Витоша в най-доброто в Европа. "Можем да докарваме по 100 млн. долара годишно в българската икономика от високобюджетни филми", казва продуцентът, който продължава да настоява за данъчни стимули за кинопроизводството. Отделно "Ню Бояна филм" се старае да привлича и европейски филми: през тази година в студиото ще се снимат италиански, германски и руски филми.   


Как преди 14 години се озовахте в България?


Пътувал съм много по света, правил съм филми навсякъде. Когато дойдох в България преди 14 години, веднага ми стана ясно, че това е държава с традиции в киното. Но икономическата ситуация беше такава, че в този бизнес не се случваше нищо. Студиото в Бояна беше занемарено и неподдържано. Всъщност цялата държава беше в такова състояние. София тогава беше друга.

Кога и как решихте да останете?

Дойдохме да снимаме филм с Долф Лундгрен. Беше някакъв екшън. След като го завършихме, хората от екипа не искаха да останат, защото Бояна им се струваше като Вавилон. За разлика от сега много хора в студиото не говореха английски. Само аз разбирах, че България е хубаво място.

Какво беше професионалното ниво на българите в екипа?

България винаги е имала добри професионалисти в киното, например оператори. Когато дойдох тук, не се правеха много филми, нямаше пари, липсваше модерно оборудване. Защото каквито и професионалисти да имаш, трябва и добра техника.

Компанията ви започва с нискобюджетни екшъни, а впоследствие преминава към по-амбициозни проекти. Как се случи този преход?

Компанията майка NU Image-Millenium претърпя пълна трансформация. Работя в нея от 25 години. В началото основателят Ави Лърнър прави екшън филми в Южна Африка, които не достигат до кината, а излизат директно на видео и DVD. Бизнесът е добър и постепенно "Ави" успя да превърне компанията в най-голямото независимо студио в САЩ, за което работят някои от най-големите актьори в Холивуд.

Колко рискова беше сделката за "Бояна филм"?

Честно казано, не знаехме с какво се захващаме. Имахме някакви очаквания от работата си в Бояна преди това. По онова време имах друго студио на басейна "Славия", което направих именно защото беше много трудно да се работи с "Бояна". Просто тогава студиото не беше изградено да работи с филми отвън. Опитах се да си сътруднича с тях, но накрая реших, че за мен ще е по-лесно да имам собствено студио. Тогавашното управление се интересуваше само от пари.

В "Славия" направих над 60 филми, което сигурно е някакъв рекорд на Гинес - да снимаш 60 филма в басейн. В един момент ни стана прекалено тясно, а започвахме да снимаме все по-големи филми. Затова наех склад на Гара Искър, където направихме "Черната далия". Но то не беше подходящо.

По онова време се обърнах към правителството с питане къде мога да купя нещо по-голямо. Тогава министър на икономиката беше Николай Василев, който ме информира, че "Бояна" ще бъде приватизирана. Той ми каза: ти си естественият кандидат, правил си толкова филми тук, знаеш България и искаш да живееш тук. Тогава решихме да инвестираме. Информацията, която получихме от Агенцията за приватизация, не беше точна. Мисля, че и в самата агенция не бяха наясно. По онова време ги попитах: колко време ще отнеме да приключим сделката и те ми казаха половин година. Но отне седем години.

Дори когато спечелихме търга и сделката беше подписана, те не ме пускаха в студиото. Някои хора така и не разбраха какви са моите намерения и планове за "Бояна". Казваха, че искам да отнема нещо. Други ме подкрепиха. В деня на подписване казах, че според мен сделката е много важна за местното кинопроизводство. И наистина днес то разбира ползите от сделката за "Бояна". Това е модерно студио.

Повечето български филми, които се снимат тук, получават отстъпки от 50%, в някои случаи дори 70%. Няма български режисьор или продуцент, който да е дошъл при мен и да не е получил отстъпка. Подкрепяме и студентите от НАТФИЗ и НБУ, като им предоставяме безплатно техника, за да снимат курсовите и дипломните си работи. А при старото управление трябваше да си плащат.

Какво е равносметката ви за сделката шест години по-късно?

Струваше ни много време и усилия. В края на краищата се занимавам с кино. Дойдох тук да снимам филми. Целта ми е да направя това студио най-доброто в Европа. Но пречките бяха сериозни. А всичко можеше да стане много по-бързо. Например продължавам да настоявам за държавни стимули за киното. Тези отстъпки не са за мен лично, а за индустрията. Но дори някои местни продуценти не ме подкрепят, въпреки че тези стимули ще им помогнат. Ако страни като Германия, Унгария и Чехия ги имат, защо и България да не ги приеме?

Киноиндустрията може да нарасне три-четири пъти, ако разполагаме с тези финансови инструменти. От "Непобедимите 2" за три месеца вкарахме в българската икономика 20 млн. долара. Никой не може да ми каже, че България не се нуждае от тези пари. Не познавам страна, която при тази икономическа ситуация да откаже подобна възможност. А това е само от една продукция. Представете си пет подобни филма на година. Ние можем да докарваме 100 млн. долара годишно. На сезон в "Бояна" работят около 2500 души, които могат да скочат тройно. Да не забравяме и рекламата. Безценно е хора като Арнолд Шварценегер да идват тук и да казват "Вива, България".

Какви мениджърски решения взехте след придобиването на "Бояна филм"?

Бяхме поели точни ангажименти, които трябваше да изпълним. Например определени инвестиции, които завършихме още през първата година. Трябваше да инвестираме 15 млн. евро, а досега сме вложили около три пъти повече. Построихме нови павилиони, купихме ново оборудване, модернизирахме цялото студио.

Снимка

Дейвид Варод успя да доведе в българия някои от големите филмови величия.

 Фотограф: Цветелина Белутова



Какво е най-трудното ви решение, което сте взели, откакто сте в България?

След като разгледахме приватизационните условия за "Бояна филм", в последния момент ми казаха, че трябва да подпиша сделката при нови условия. Едно от тези условия не подлежеше на преговори, но те го промениха и сега то блокира плановете ми за съществени инвестиции. То е за ипотека върху земята за срок от 20 години, което е в противоречие със закона. А при подписването на договора държавата искаше от мен да развивам "Бояна филм". Хората ме обвиняваха, че искам да строя вили, че пера пари, че правя сексфилми и какво ли още не. Досега всичко, което съм обещал за "Бояна", съм го преизпълнил.

Кой е любимият ви филм, който сте правили като продуцент?

Все едно ме питате кое от децата си обичам най-много. Невинаги харесвам филмите, които правим. Не си падам по екшъни. Но пък има търсене за тях и ние се ръководим от него. Надявам се да имаме възможността да правим и по-качествени филми.

Колко рисково е да продуцираш високобюджетен филм като "Конан"? Как се разпределя рискът между различните страни?

Да правиш филми си е рисков бизнес. Ние сме сериозна компания и не обичаме да залагаме. Знаем колко струва един филм и колко можем да изкараме от него. Не можеш да продадеш еди-кой си филм с тези и тези актьори и режисьор за повече от 20 млн. долара например. Затова го правим по-евтин от 20 млн. долара. Другите компании в Холивуд снимат, все едно са сигурни в успеха на продукцията, и влагат в нея 100-150 млн. долара. И когато толкова големи филми се провалят, те могат да повлекат и компаниите със себе си.

Ние не действаме така. Готови сме на малка, но сигурна печалба. Затова сме и единствената независима компания от последните 25 години, която още действа. А компании като Carolco (продуцирала "Рамбо", "Терминатор 2", "Зов за завръщане") фалираха. Нашата система е различна.

Имаме и собствена дистрибуторска мрежа. Не можем да печелим от всеки филм, но се стараем загубите ни да не са големи. "Конан" не беше успешен. Но при такива големи филми не всичко зависи от нас. В тази продукция бяхме партньори с Lionsgate. Понякога всичко може да зависи дори от седмицата, в която излизаш на екран. Опитваме се да минимализираме рисковете и не търсим бърза печалба.

Какви филми подготвяте през тази година?

Ще снимаме голям холивудски филм. Подготвяме една продукция и с Джералд Бътлър. При нас ще снимат италианци, германци и руснаци. Това беше една от целите ни при сделката за "Бояна": да докараме и европейски продуценти. Затова построихме и пет нови павилиона. Планирам да направим още осем. Като разходи все още може да се конкурираме с Унгария и Чешката република, които имат държавни стимули, но са по-скъпи от нас. Но ако Румъния приеме подобни облекчения, за нас това ще е краят. Затова настоявам за подобни стимули и в България.

Може ли компания като вашата да прави пари от български филм?

Българските продукции са съвсем друга тема. Това не означава, че хората тук не могат да правят кино. Не много филми по света правят пари. Например аз съм от Израел и напоследък нашите филми може и да печелят престижни награди, но не са печеливши. Дори цял Израел да ги гледа, пак няма да излязат на печалба. Българските кинаджии трябва да разсъждават как да продадат филмите си по света. Трябва да мислят по-мащабно. Дори и да става въпрос за малък филм, темата трябва да е такава, че да е разбираема и вълнуваща. Другото нещо е да се позволи на младите режисьори да работят. Дълги години кинохунтата си е поделяла проекти и финансиране, дори и тук, в "Бояна", на принципа "Аз на теб, ти на мен". При мен идват толкова млади талантливи деца. Трябва да им дадем възможности.

Визитка

Дейвид Варод е роден през 1948 г. в Тел Авив, Израел. Работи в киноиндустрията от 40 години, където започва кариерата си като художник. От 14 години е в България, където първоначално снима като продуцент нискобюджетни филми за независимото студио NU Image. След тях преминава към големи филми като "Черната далия" със Скарлет Йохансон и Джош Хартнет. През 2006 г. NU Image придобива "Бояна филм", а Варод става изпълнителен директор на новосъздадената компания "Ню Бояна Филм". В студиото са заснети блокбъстъри като "Конан", "Непобедимите 2" и др.

За компанията

Приходи: 8.2 млн. лв.
Нетна загуба: 1.2 млн. лв.
Служители: 350

  • Печат
  • Изпращане
  • Споделяне
  • Twitter
  • Споделяне във Facebook Facebook

Реклама

Подбрани позиции

© 2003-2014 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2014 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: SofiaEcho.com