Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Топъл бизнес

Цветан Велковски от "Елдоминвест" залага на иновациите отвътре
Share Tweet Share
Снимка

 Автор: Цветелина Ангелова

Цветан Велковски има 50 години трудов стаж. Работи от 1959-а и въпреки че тази година ще навърши 74 г., няма намерение да се пенсионира. "Работата е това, което ме държи", обяснява собственикът и изпълнителен директор на "Елдоминвест" във Варна, най-голямото българско предприятие за домакински и промишлени бойлери.
Започнал е в бившия варненски завод за електродомакински уреди "Елпром". Една от гордостите му е, че там е израснал до директор и е ръководил 3000 души, без да пропусне нито едно стъпало в йерархията в продължение на 28 години. През 1987 г. Велковски оглавява новосформираното предприятие "Перлаинвест" . Там го заварват обществените промени - във фирмата остават 30 човека, а тя вече се казва "Елдоминвест". "Оказа се по-трудно да работиш с една шепа хора, отколкото с хиляди", спомня си Цветан Велковски.
Изправени пред алтернативата държавното предприятие да бъде закрито, директорът и негови колеги теглят кредити и го приватизират. Решават да възродят замрялото производство на бойлери. Логиката на Велковски е проста: "Домакинствата не могат без топла вода, така че пазар винаги ще има". Този избор се оказва правилен - за 20 години "Елдоминвест" вече е произвел над 2 млн. бойлера в над 250 модела. Най-много са купувачите им в България, но ги търсят също в доста страни от ЕС, Близкия изток и САЩ. При още по-добър пазар компанията може да удвои производството.
В "Елдоминвест" се произвежда една от най-разпознаваемите серии бойлери в България - "Дипломат". Марката обаче не е на варненското предприятие, а на друга фирма. Двете компании работят заедно от 10 г. "Ако имахме повече такива постоянни клиенти, кризата би била доста по лека за нас", признава Велковски. През тежката 2009 г. има спад в продажбите, но това не пречи целта да е все същата: "петстотинте милиона". Толкова е населението на ЕС, до което иска да стигне изпълнителният директор на "Елдоминвест". Не само чрез домакинските бойлери, но и чрез бойлерите за яхти, които варненската компания разработва сама и изнася в различни краища на света. Те се оказали много печеливш бизнес, въпреки че са двойно по-скъпи от тези за домакинството. Впрочем в една от яхтите си Дейвид Бекъм ползва именно бойлер на "Елдоминвест".



Изнасяте за много големи пазари в ЕС и САЩ. Как една българска компания се справя с огромната конкуренция?


Това, което ми е направило впечатление на външните пазари, е, че колкото хората там са по-богати от нас, толкова по-малко са склонни да харчат. Затова се стремим цените ни да са поносими. Стараем се всички компоненти на нашите изделия да са качествени, но преди всичко държим на икономичността. Навън тя се цени. В България няма много традиции в тази област. Преди изолацията на бойлерите беше от стъклена вата. Като докоснеш такъв бойлер, той е топъл. Което означава, че енергията отива във въздуха. Докато ние използваме пенополиуретанова изолация, която е в пъти по-добро решение.
Малко известно е, че ние произвеждаме и бойлери за морски съдове. Това е много труден пазар, с жестока конкуренция и не допуска никакви компромиси с качеството. Тези бойлери са разработка на нашия отдел за техническо развитие. Изнасят се в цял свят, а два от моделите са най-добрите в своя клас. Това е доказано от независими изпитания на водонагреватели за плавателни съдове, проведени в Норвегия.

Защо не успяхте да се наложите на руския пазар?

На всички пазари, които някога са били част от Съветския съюз, ни искат твърде големи отстъпки по отношение на сроковете за плащане, а тъкмо в тези страни рискът да не получиш нищо е много сериозен. Пазарът е огромен, но трудно се попада на почтени клиенти. Ние имаме отработена практика в това отношение - трябва в продължение на шест месеца даден клиент да е редовен платец, едва тогава започваме да му даваме отсрочка - първо един месец, после два. Максимумът, който можем да си позволим, е три месеца.

Произвеждате бойлери за един от най-големите търговци в България. Това не удължава ли излишно дистрибуторската верига, особено във време, когато всеки гледа да съкрати разход от някъде, за да намали цената?

Има логика в това, което казвате, но пазарът също си има изисквания. Хората вече искат комплексна услуга, а ние не навсякъде можем да им я осигурим, затова трябва други да го направят. Но ние имаме и свои марки, които се предлагат на българския пазар. Неотдавна отворихме два нови сервизни и продажбени центъра в София, които предлагат продукта заедно с монтаж и безплатен транспорт. Идеята е всичко да може да се уреди по интернет или с едно обаждане. През тази година предвиждаме да отворим подобни сервизи в Пловдив, Бургас и Стара Загора.

Компанията

- Служители - 425
- Приходи за 2008 г. - 41.2 млн. лв.
- Ръст спрямо 2007 г. - 11%
- Спад в продажбите през 2009 г. - около 30% 


Само на собствената си развойна дейност ли разчитате, или ползвате специалисти отвън?

Чувал съм, че по време на война и всякакви кризисни ситуации хората създават най-интересните технологични решения. Ние залагаме предимно на собствените си сили. Например имаме сертификат от Агенцията за малки и средни предприятия за най-икономичен бойлер. Получихме и грамота от президента за иновативно производство. В същото време обаче държавата не иска да ни подпомогне да закупим необходимото оборудване и да направим това производство масово. А е доказано, че енергията, която ще се спестява при експлоатацията на 100 хил. икономични бойлера, се равнява на тази, която би произвел един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй". Но не успяхме да получим съдействие от държавата за това.
В разработката за енергоспестяващия бойлер, за която вече споменах, участваха и специалисти от Техническия университет (ТУ), но основният екип е от наши хора. Ние имаме постоянен контакт с няколко преподаватели в ТУ и когато ни потрябва специалист за нашия отдел "Техническо развитие", те ни препоръчват някого.

Кризата промени ли инвестиционната ви програма?


Не, дори можем да се похвалим, че в момента подготвяме да пуснем на пазара първия си слънчев колектор. В момента е в процес на изпитание и отзивите са много добри. Други дистрибутори също ще могат да търгуват с нашите колектори. Те, разбира се, ще си слагат търговска надценка, което за нас е предимство, защото като производител ще можем да продаваме на по-ниска цена.
Преди няколко месеца пуснахме цяло ново предприятие за тръбни нагреватели, което разполага с най-модерната техника в тази област, имаме и нова производствена линия при бойлерите. В последните няколко години сме вложили около 12-13 млн. лв. в модерни машини за заваряване, емайлиране и т.н.
Инвестираме и в служителите - предстои да отворим две библиотеки в предприятието - за техническа и за художествена литература. Едва ли всички служители биха се възползвали, но сто души да идат да четат, ще съм доволен.

Вие самият нямате висше образование. Доколко този критерий е важен за вас, когато подбирате нови служители?

Аз съм от едно по-друго поколение и мисля, че животът е най-добрият институт. Професията на човек трябва да му идва отвътре. Тук са идвали хора с много сериозни дипломи, а впоследствие се е оказвало, че не стават за нищо. Пък аз, дори без висше образование, преди години съм заемал челни места в конкурси за рационализации.
Иначе в подбора тук участват моите заместници, както и началниците на отдели, за които търсим хора. По принцип се отнасям с недоверие към всички кандидати. Каквито и дипломи и опит да има, чак когато човек отиде на работното място, тогава се вижда какво може. Кодексът на труда до голяма степен ощетява работодателите от тази гледна точка. Добре поне, че има възможност за шестмесечен изпитателен срок.

Какво ощетяване имате предвид?

Освобождаването на един служител, каквото и да е направил, в момента е ад. Например преди години се наложи да уволня една жена от склада, защото не беше съхранявала добре едно лепило, с което се лепи вентила на бойлера. Това е много важно, тъй като лошото залепване може да нанесе сериозни поражения. Ние, без да знаем, бяхме сложили разваленото лепило и бойлерите заминаха за износ. След време хората започнаха да се обаждат, че има някаква повреда. Наложи се да изпратя двама души до Италия, САЩ и Швеция, за да видят на място за какво става въпрос. Небрежността на тази жена ми излезе 30 хил. евро. Как да не я уволниш?! Тя обаче реши да ни съди и вече три години се води дело, което е някаква драма. Това просто те съсипва морално. Имали сме и други такива случаи.
Смятам, че голяма част от тези неприятности на работодателя биха могли да се спестят, ако се въведе препоръката като задължителен документ за кандидатстване. В България не е разпространена практиката да се дават препоръки. От българи, които живеят в САЩ, знам, че там препоръката е най-скъпото нещо. В други страни, ако човек има лоша препоръка, само в чистотата могат да го вземат. А ако хванат някой работодател, че е написал невярна препоръка, го вадят от бизнеса - всичко е регламентирано.
В момента кандидатстването е лесно - отиваш за ден-два на курс за явяване на интервю и успешното представяне е почти сигурно. Всичко е дотолкова заучено и изиграно като по сценарий, че от интервюто много трудно можеш да разбереш дали кандидатът наистина е подходящ. И какво се получава - взимаме хора, без да знаем какво представляват. Случва се новият човек да е по-тих от водата и по-нисък от тревата, докато трае изпитателният срок. После подписваме постоянен договор и едва тогава разбираме, че не става, колегите се оплакват от него и искаме да го освободим. Той обаче отива при адвоката си и започва едно ходене по мъките...

Правихте ли съкращения заради кризата?

Да, миналата година по различни причини си тръгнаха доста хора. Заради кризата се наложи да съкратим около 40 човека. Между 80 и 90 души напуснаха заради предложения за работа в чужбина. Доста от заварчиците се подлъгаха. Много скоро разбраха каква е работата и искаха да се върнат, но нямаше как - след като веднъж са се развели с предприятието... По същото време бяхме внедрили модерна автоматизирана техника и въведохме подобрения в производството, които направиха някои позиции излишни. По тази линия също освободихме няколко души.
Това, което най-много ми тежи, е, че се наложи да посегнем върху безплатния обяд на хората, който беше традиция от близо 20 години. Ако пресметнем, при 500 човека това прави повече от 300 хил. лв. на година, които сме давали за храна. Спряхме в края на януари м.г. Но и в момента обядът не е кой знае колко скъп - около 3 лв. на човек.

А продължавате ли социалната си дейност извън предприятието?

Преди пет години възприехме следната практика - на всеки продаден бойлер отделяхме по 0.50 лв. за подпомагане на най-различни домове за нуждаещи се. Изпращахме ги, където сметнем, че е необходимо. Направо се смаях, когато разбрах, че в България има над 300 такива - това е някаква трагедия! Успяхме да помогнем на част от тези домове, без те да ни търсят, инициативата беше изцяло наша. В продължение на две години се занимавахме с тази благотворителност и спряхме. Не може ти да правиш нещо такова и никой да не ти каже две думи за благодарност. Аз от това не печеля нищо, но за хората тук е важно да чувстват тази благодарност.

Вие сте сред учредителите на местната бизнес партия "Глас". Имате ли сериозни намерения в политиката?

Съгласих се да се включа, защото инициаторът изложи пред мен идеите и вижданията си за развитието на града, които аз споделям. А и инициативата беше сериозна и напълно добронамерена. Впоследствие само двама или трима успяха да влязат в общинския съвет във Варна. Аз нямам амбиции в тази област, просто исках да ги подкрепя.


Визитка

Житейски факти

- роден на 11 октомври 1936 г.
- женен, с две деца и трима внука

Образование

- Техникум по машиностроене, София (1952-1956)
- ВИНС (сега Икономически университет) - Варна, следдипломна квалификация по мениджмънт (1991-1992)
- Университет в гр. Тампа, САЩ, специализация по висш мениджмънт (1994)

Професионален опит

- "Елпром", Варна

∙ Технически контрольор (1959-1962)
∙ Организатор производство (1962-1965)
∙ Началник-цех (1965-1967)
∙ Началник "Производствено-диспечерски" отдел (1968-1973)
∙ Началник-производство (1973-1978)
∙ Главен специалист (1978-1979)
∙ Производствен директор (1979-1986)
∙ Директор (1986-1987)

- "Перлаинвест" (впоследствие "Елдоминвест"), управител (1987 - )

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly