"В недалечното минало, характерно с консуматорското мерило за прогрес, инсталациите за преработка на вредни газове са смятани за ненужен разход. Представите на модерното общество са коренно различни. Днес зелената енергия е без алтернатива." С тези думи ресорният министър Трайчо Трайков аргументира заложените приоритети в енергийната стратегия на България до 2020 г.
Като основен проблем на нашата страна се посочва неефективният разход на енергия, който надхвърля двойно средноевропейските нива. Растежът на икономиката се обвързва пряко с мерките, които ще се предприемат за енергийно спестяване и инвестиция в алтернативни източници на ресурси. Ангажиментът на България пред ЕС е през 2020 г. енергията, добивана от възобновяеми източници, да достигне 16% от потреблението в страната.
В рамките на голямото предизвикателство на света за намаляване на парниковите газове България се самозадължава да намали емисиите на въглероден диоксид с 20% до края на сегашното десетилетие, заяви преди няколко месеца екоминистърът Нона Караджова.
По отношение на отпадъците пред нашата страна стои предизвикателството да постигне рециклиране на минимум 80% от строителните отпадъци. При битовите отпадъци целта е да се оползотворяват поне 50%. Енергийната ефективност трябва да се подобри с 25%, в най-кратки срокове трябва да се изпълнят стандартите за качество на въздуха, както и да се осигури добро качество на повърхностните и подземните води.
Това са ключовите цели за България в областта на околната среда.
Откъде тръгваме
за да ги постигнем? Имаме големи проблеми с енергийната ефективност - в България се потребяват 89% повече енергия, отколкото средно в Европейския съюз (ЕС). Нивата на рециклиране и оползотворяване на битовите и строителните отпадъци са много ниски. Пренебрежимо малки са процентите на оползотворяване на отпадната биомаса, на термалната и геотермалната енергия. Въпреки огромните ни възможности от гледна точка на географско положение твърде малко сгради имат слънчеви колектори. Имаме все още сериозен потенциал по отношение на възобновяемите енергийни източници. Широко разпространено е използването на твърди горива в битовото отопление. Само 1.5% от домакинствата в страната имат достъп до газоразпределителните мрежи при средно 50% от страните в ЕС.
Автомобилният ни парк е на преклонна възраст - над 80% от автомобилите в страната са на възраст над 20 години.
Очевидно от България се очаква да извърви много дълъг път от сегашното състояние до постигане на заложените цели, при това само за девет години. За да се случи това, са необходими много неща. Едно от най-важните сред тях е наличието на високо квалифицирани специалисти със солидно образование, екологична нагласа, дългосрочно и иновативно мислене.
Зелени работни места
Тази година държавата за първи път насърчава създаването на зелена заетост. Като начало разкриването на работни места, насочени към опазването на природата, се финансира с 3 млн. лв. С тези пари бюджетът плаща минимални заплати на около 2100 новоназначени работници в продължение на половин година.
Субсидира се зелена заетост в седем икономически сектора: добивна промишленост (добив на торф); преработваща промишленост (производство на изделия от дърво, корк, слама, на хартия и картон, плоско стъкло, акумулатори, осветителни тела, помпи и много други); производство на електрическа енергия; ВиК и управление на отпадъци; строителство; транспорт; оформяне и поддържане на зелени площи.
Социалният министър Тотю Младенов призна, че сумата не е голяма, но тази година целта е да се тества схемата на субсидиране в тази област и да се установи къде ще има най-голям интерес. За догодина се очаква бюджетът да бъде в пъти по-голям от тазгодишния, каза Младенов и даде за пример Ирландия, където сумата за подпомагане на екопрофесиите възлиза на 1 млрд. евро.
По този пилотен проект се наемат квалифицирани производствени работници, оператори на машини и съоръжения или пък хора без специална квалификация. Има вероятност през 2012 г. обхватът на програмата да бъде разширен и да включва и назначаването на млади специалисти по различни дейности, насочени към опазване на околната среда.
| Примерът на Австрия Повече от 185 хил. австрийци са заети в дейности, свързани с опазването на природата и климата. Сред тях са монтажници на соларни инсталации, техници във водоснабдяването, биофермери, хора, които се грижат за поддръжката на националните паркове. В интервю пред в. Kurier от началото на тази година федералният министър на селското, горското, водното стопанство и околната среда Николаус Берлакович обяви, че до 2020 г. правителството планира да увеличи броя на "зелените" работни места с още 100 хил. Според него те са устойчиви на криза и много перспективни. "Екобраншът се развива пет пъти по-бързо от други икономически сектори и има среден ръст от 12% на година", каза Берлакович. Само през кризисната 2009 г. в санирането на сгради например е била осигурена устойчива заетост на повече от 10 хил. австрийци. |
| Опитът на Германия Опитът на Германия в сферата на възобновяемите енергии ясно показва, че силното разрастване на този сектор има непосредствено въздействие върху работните места. Въз основа на Закона за възобновяемата енергия в Германия са създадени 250 хил. нови работни места. Като се има предвид непрякото въздействие върху заетостта, от влизането му в сила през 2000 г. законът редовно осигурява разкриване на нови позиции. Прогнозите предвиждат нарастване на броя на заетите с 400 хил. до 2020 г. |