Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Професия: Инженер медицинска апаратура и оборудване

За професията разказва Троян Троев, инспектор "Входящ контрол" в "Пентакс медикал България"
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Димитър Грудев

Така нареченото медицинско инженерство е специфично направление в инженерните науки. То е свързано с използването на инженерните познания в областта на медицината и биологията за нуждите на здравеопазването. Медицинските инженери участват в разработването на нови технологии за лечение и диагностика. Те могат да се занимават с научна и развойна дейност, с тестване, диагностика и ремонт на медицинска апаратура. Могат да работят към организации, които се занимават с научна и развойна дейност, производители на медицинско оборудване, болници, медицински центрове и държавни агенции.

Дългосрочните прогнози са, че това специализирано направление ще става все по-важно с оглед на това, че грижите за човека, неговото здраве и продължителност на живот стават все по-актуална тема в съвременния свят. Очакванията са не само броят на такъв тип специалисти да се увеличи, и то в световен мащаб, но и заплащането им да бъде все по-атрактивно. За съжаление няма анализи за българския пазар, но Американското статистическо бюро например прогнозира, че работните места за биомедицински инженери ще се увеличат с 27% за периода 2012 - 2022 г. Оттам допълват и че средната заплата на такъв тип специалисти е 86 960 долара. В България инженерство с направление медицинска апаратура и оборудване може да се учи в Техническия университет. Специалистите с добри езикови познания имат добри шансове да практикуват специалността си и в чужбина, където трудовият пазар за такъв тип професионалисти е и по-голям.


За професията разказва Троян Троев, инспектор "Входящ контрол" в "Пентакс медикал България" и дипломиран инженер по медицинска апаратура

Троян Троев е инспектор "Входящ контрол" в сервизния център за ендоскопи на "Пентакс медикъл България" в Пловдив. На тази позиция той отговаря за диагностиката на повредите на ендоскопите, които пристигат от различни държави в Европа, Близкия изток, Африка и България. Завършил е електроника с професионално направление медицинска апаратура в Техническия университет във Варна, като има бакалавърска и магистърска степен по специалността. Има диплома и за преподавател в професионални гимназии с инженерна насоченост. Самият той е завършил Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Сливен.


Моето образование
Вуйчо ми, който също е инженер, ме провокира да се интересувам от инженерните науки. Той е преподавател в Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Сливен и радиолюбител. Около него винаги беше интересно - винаги имаше някоя джаджа, която да ремонтира, ходехме, а и все още ходим на ралита, на които помагаме като радиовръзка. И всичко това винаги ми е било много интересно и вдъхновяващо. Затова избрах и аз да завърша гимназията по електроника и електротехника, а после продължих образованието си в Техническия университет - Варна.

Там завърших бакалавърска и магистърска степен по електроника с професионално направление медицинска апаратура. По-късно се дипломирах и с педагогическо направление, така че сега мога и да преподавам електроника, математика и инженерни науки също като вуйчо ми. Всъщност в рода ни има немалко учители, включително и съпругата ми, но решихме, че един учител в семейството е достатъчен, и затова се посветих на инженерната си специалност. Шегувам се, разбира се, истината е, че винаги ми е било по-интересно да се занимавам с практическата част, а не с теорията.

Моят път дотук
След като се дипломирах от университета, бях твърдо решен, че искам да работя не какво да е, а по специалността си. Оказа се обаче, че това не е толкова лесно. Специалността е нишова и това хем я прави перспективна, защото тесните специалисти са малко, хем вариантите за работа са ограничени. Понякога нещата опират и до късмет. Кандидатствах по няколко обяви, изпращах CV-то си дори и без да имат отворена работна позиция. Така след две години най-накрая се появи и първият ми шанс. Започнах работа в компания, която се занимаваше със сервизното обслужване на няколко болници в страната, предимно в Сливен и Стара Загора. По това време те си търсеха начинаещ специалист, без професионален опит. Бяха кандидатствали по европейска програма за насърчаване на младежката заетост и разходите за моето място се покриваха от програмата за срок от шест месеца. След изтичането на този срок обаче се разделихме. Хубавото поне беше, че за пръв път се сблъсках с това, което бях учил само на теория в университета, и понатрупах опит.

После пак започнах да си търся работа. Така попаднах на сегашния ми работодател "Пентакс медикъл България". Компанията управлява сервизния център за ендоскопи на японската компания Pentax Medical в Пловдив. По това време тя тъкмо стартираше дейността си в България и се сформираше екипа от техници. Реално аз съм един от първите служители на компанията. Първият ми работен ден беше командировка в Германия, в сервиза на Pentax в Мюнхен. Там в продължение на близо месец и половина ни обучиха как да ремонтираме ендоскопите. За тези, които не знаят, ще поясня, че това са у
реди, които лекарите използват за вътрешно изследване на органите на човека - стомах, хранопровод, пикочен мехур и др. Това прави и работата ни изключително отговорна. Работих като техник близо две години, а след това ми гласуваха доверие и в момента съм един от двамата инспектори, които се занимават с входящия контрол на апаратурата, която получаваме.

Моите задачи и отговорности
Ендоскопите, които се ремонтират при нас, идват от цяла Европа, Близкия изток и Африка, основно от Германия, Франция, Испания, Холандия и т.н. Случвало се е да идват и такива от България, а наскоро дори от малък остров до Австралия. Когато пристигне повреден апарат, аз и колегата ми трябва да проверим състоянието му. Правим тестове за херметичност, за осветеност на картината, която се показва, когато уредът е в човешкото тяло, и т.н. Най-общо - проверяваме за външни и за вътрешни повреди. След диагностиката подготвяме оферта на клиента колко би му струвала поправката. Ако той се съгласи, поръчваме нужните части и предаваме ендоскопите на колегите ни, които поемат ремонта.

Докато работим, носим мантии, ръкавици и специални гумени антистатични обувки и гривни, за да не предадем статично електричество чрез тялото си и така да повредим електрониката на уреда. За самата поправка на уредите работим с микроскопи, понеже частите са малки и фини. Използваме и различни специални инструменти, пригодени само за тази апаратура, поялници за запояване на елементи и т.н.

Необходими умения и опит
За да може човек да се занимава с нашата работа, е нужно да има не само общи познания по механика и електроника, но и да познава самата апаратура. Последното може и да се научи на място, но без първото няма как да работиш професията ни.

Моите предизвикателства
Едно от основните ни предизвикателства е да открием проблема. Апаратурата идва при нас по оплакване на лекаря, а той невинаги може точно да обясни в какво се изразява повредата. Понякога уредът може и да си работи нормално и да не е повреден, а просто да не отговаря на неговите очаквания за това как ще функционира. Затова при диагностиката често се налага допълнително да питаме лекаря за нередностите, които е забелязал, понякога ни изпращат снимки, които са направили с уреда, и т.н. Не е лесно, но се справяме.

Моето удовлетворение
Работата ми е много отговорна, понеже апаратурата, която ремонтираме, впоследствие се вкарва в човешкото тяло. Но това е и най-голямото ми удовлетворение - да знам, че съм помогнал и съм си свършил работата.

Заплатата
Стартовата заплата на един младши инженер, който се занимава с ремонт на медицинска апаратура, може да е от 500 докъм 800 лв. Зависи от компанията и спецификата на работата й, както и от това в кое населено място се намира. Техник с опит получава около и над 1000 лв., като заплатата расте със стажа и получаването на повече отговорности.

Моите планове за развитие
Търся нови предизвикателства и отговорности. Следващата стъпка в кариерното ми развитие би била да бъда ръководител на екип.

Източници на информация
В настоящата ми работа имаме вътрешна база от данни с информация за уредите, с които работим, и тя ни е много полезна. Чета и специализирани блогове и сайтове за инженери, специализирани в работата с медицинска апаратура, като например ebme.co.uk и nymedtech.info. Препоръчвам и този сайт на университета Yale с отворени курсове за биомедицински инженери - oyc.yale.edu/biomedical-engineering/.
Търсени умения:
- познания по електроника и мехатроника
- организираност
- концентрация
- внимание към детайла


*Статията е част от специалното издание на "Кариери" - "Моята кариера 2016. Инженерните професии".


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly