Бизнес в криза най-пострадали сектори строителство, недвижими имоти, туризъм, преработваща промишленост сектори със сериозен спад застраховане, транспорт, реклама, медии, информационни технологии сравнително стабилни сектори телекомуникации, банки и финанси, енергетика, търговия и хранителна промишленост изт. "Моята компания", "Кариери"

След като предизвика срив на глобалните пазари, през изминалата 2009 финансовата криза остави тъжния си отпечатък и върху българската икономика. Голяма част от стопанските сектори отчетоха до 30-процентов спад на пазара на своя продукт. Най-засегнатите сектори – строителство, недвижими имоти и производство, започнали първи с масови съкращения – бяха последвани от компаниите, които отлагаха освобождаването на хора до последния момент. С близо 10% намаля персоналът в банковия сектор и ИТ сферата, а в транспорта бяха уволнени 20% от работещите. Рекорда държи строителството, където бяха освободени една трета от заетите. Застраховането, туризмът, рекламният сектор и медиите също попаднаха в "зоната на здрача".

Като по време на всяка криза обаче и сега има сектори, които не отчитат предишните печалби, но стоят сравнително стабилно на пазара. Обяснението е просто – хората могат да отложат покупката на имот, автомобил и компютър, но не могат да се лишат от жизненоважни продукти и услуги като храна и здравеопазване. Освен в хранителната индустрия  работещите могат да се чувстват относително спокойни и в дискаунт търговията, телекомуникациите и енергетиката. Други професии стават актуални точно по време на икономически сътресения – повече от всякога бизнесът се нуждае от счетоводители, одитори и специалисти по риска, а хората, пострадали от кризата, имат нужда от специализираната помощ на психолози и кариерни консултанти.

Въпреки първите сигнали от САЩ и отделни страни в ЕС за край на кризата представителите на всички български браншове са единодушни в песимистичните прогнози за настоящата година. Допълнителното свиване на пазара ще принуди много компании да се лишат от свои служители, за да оцелеят. Дори работодателите да открият минимален брой нови позиции, пазарът на труда ще понесе най-голямата тежест – безработицата през февруари т.г. достигна 10% и продължава да расте.

Затишие на пазара на труда

Изброеното дотук не означава, че работа няма да има въобще – макар и доста по-малко на брой в сравнение с годините преди 2008, обявите за вакантни позиции доказват обратното. Икономиката може и да е на ниски обороти, но продължава да работи, като дори има единици компании, които бележат ръст на печалбата – обикновено те работят с развиващите се пазари извън България, които са по-малко засегнати от кризата. Други представители на бизнеса пък използват по-ниските наеми на офиси и наличието на повече кандидати за работа, за да разширят дейността си.

Според статистиката на търсачката "Работ", която обединява платените обяви от шест сайта за работа в страната, през 2009 най-много обяви са били публикувани в сферата на информационните технологии и телекомуникациите, администрацията, търговията и продажбите, счетоводните услуги, банките и финансите и инженерните и технически дейности. Търсенето на специалисти в тези сфери трудно ще секне заради историческата липса на кадри с подходящо образование и опит. Друга важна причина е, че по-голяма част от работещите, които загубиха позициите си през последните две години, са нискоквалифицирани, а работодателите задържат кадрите със специфичен опит, в които са инвестирали средства за обучение и развитие.

След продължителния период на липса на специалисти работодателите се надяваха, че пазарът най-после ще се балансира и ще започне отново да предлага достатъчно хора. Така компаниите ще могат да избират между по-голям брой кандидати, за да имат по-голям шанс да намерят точния човек. Оказа се, че броят на търсещите работа се е увеличил, но количеството въобще не води до качество. Отново има разминаване между търсене и предлагане поради липса на подходяща квалификация на кандидатите и слабата мобилност на българина. Тоест компаниите все така изпитват трудност да намерят най- добре подготвения и мотивиран кандидат за дадена позиция. Например представители на туризма се оплакват, че много от кандидатите не владеят добре посочените западни езици. В транспорта липсват хора с образование и опит, които отговарят на съвременното развитие на бранша. Завършващите инженери нямат практически опит, а и желание да работят на обекти, твърдят строителните предприемачи. И така се стига до парадокси – през февруари т.г. Агенцията по заетостта съобщи за 8500 свободни работни места, като повече от една трета от тях са в пострадалите от кризата строителство и преработваща промишленост, които едновременно с това съкращават.

Това, което се случи в действителност, е отрезвяване и по-реалистична оценка на пазара на труда от страна на кандидатите за работа, включително очакванията им за възнаграждения. Какво да правят всички, които ще търсят работа тази година? Най-общо трябва да се подготвят за дълго и търпеливо чакане. Броят кандидати за едно място е нараснал десетки пъти и конкуренцията е голяма - достатъчно е да се види колко пъти е прегледана една и съща обява в сайтовете за работа. При нискоквалифицираните кадри безработицата ще се повиши най-много – за тях най-доброто решение е обучение и преквалификация, както и готовност да се преместят в друго населено място. Висококвалифицираните ще имат по-беден избор на нова работа, но много по-голям шанс да намерят подходящо място. Завършващите студенти трябва да се запасят с много търпение и упоритост в търсенето, но ще са предпочитани от работодателите заради по-малките възнаграждения, с които започват кариерата си. За тях стажантските програми остават най-добрият начин да влязат в бизнеса.