Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Професия: Онлайн редактор

Онлайн медиите търсят хора, които обичат изключителната бързина и динамика и са готови да работят под напрежение.
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

"Много традиционни средства за масова информация вече наблягат на развитието си в мрежата паралелно със съществуването на хартия или в радио- и телевизионния ефир." Това е цитат от представянето на професията онлайн редактор в изданието на "Моята кариера" от 2009 г. И още един: "Бъдещето на нашата професия е в онлайна, убедени са самите журналисти. Ето защо повечето от младите професионалисти в тази сфера вече се подготвят за този преход." За тези четири години много неща се промениха. Преходът е осъществен и интернет е настоящето на професията. Някои вестници спряха да излизат на хартия, а телевизиите и радиата развиха интернет страниците си, на които предлагат голяма част от новинарското си и развлекателното си  съдържание.

В световен мащаб не се наложи идеята интернет изданията на бившите печатни медии да са платени, а цените на онлайн рекламата паднаха стремглаво. Онлайн изданията започнаха битка за аудитория. Повече от всякога те се стремят да доставят информацията бързо, в същото време заложиха и на количеството, защото за разлика от едно печатно издание интернет изданието не се "запълва". В същото време бившите вестници усвоиха средствата на онлайн средата - възможност за включване на видео- и аудиосъдържание, инфографики, фотогалерии, читателски форуми и дебати, онлайн анкети и конкурси.

Всичко това доведе до голяма промяна и в изискванията към онлайн журналистите. Ако преди 4 години добрите познания за интернет средата бяха достатъчни, сега те са заменени с "отлични познания на интернет средата и новите медии". Онлайн медиите търсят хора, които обичат изключителната бързина и динамика. Те трябва да са готови да работят под напрежение и в извън работно време. Висше образование в сферата, за която основно ще пишат, е сериозно предимство, а познаването на основните журналистически ценности е задължително.

Визитка

Жени Колева е онлайн редактор в "Дневник.бг" - онлайн наследникът на вестник "Дневник". Тя е завършила "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а в момента учи магистратура "Е-Европа" пак в катедра "Европеистика" на СУ.

Моят път дотук

Когато дойдох в "Дневник" през лятото на 2010 г., бях завършила трети курс от следването си в Софийския университет. Учех европеистика с профил медии. Беше ми много любопитно как се случват нещата "зад" сайта и вестника и затова кандидатствах за стаж. Това беше и по-специалното ми обучение, иначе всичко се случваше в крачка.

Стажът ми беше в "Европа.Дневник", специализирания сайт на "Дневник" на европейска тематика. През есента ме наеха на работа и скоро след това тогавашният онлайн редактор напусна. Предложиха ми да заема позицията и така започнах да ръководя целия подсайт. Беше си скок в дълбокото, а това да поддържам и развивам страницата приех като кауза. Знаех, че го следят преподавателите ми от университета, хората му се доверяват и е уважаван източник на информация. И исках това да остане така.

През лятото на 2012 г. ми предложиха да стана и нет редактор. На жаргона на медията нет редакторът и онлайн редакторът са различни роли, макар че често се изпълняват от един и същи човек. Онлайн редакторите отговарят за отделни рубрики или подсайтове на "Дневник" - примерно "Европа.Дневник", "Свят", "България". А нет редакторът е дежурният онлайн редактор, който отговаря за съдържанието на целия сайт "Дневник".

Моите задачи и отговорности

Какво е да си нет редактор? Дежурният нет редактор следи какво се случва по света и у нас и публикува информацията на сайта. Не става дума просто да копираш от страниците на информационни агенции, а следваш определени стандарти - проверяваш си, добавяш, променяш, така че да отговаря на вижданията на медията за добра журналистика.

Друга задача е да се реди страницата. Преценяваш коя новина е важна в момента и приоретизираш – знаеш кои са най-видимите места на сайта и редиш най-важните новини на тези места, така могат да ги видят повече хора. Нет редакторът трябва да координира и репортерите и да знае кой какво е поел да отразява.

А като онлайн редактор на "Европа.Дневник" трябва да знам кои са актуалните европейски събития, да преценявам какво и как да бъде отразено и съответно да го правя.

Моите предизвикателства

Работата на нет редактора може да е изтощителна. Дежурствата в събота и неделя са по 12 часа. Напрягащо е - искаш да си пръв, да си най-подробен, да имаш най-добрата информация. Ако се случи така, че има международно и българско събитие с горе-долу еднакъв приоритет – някъде по света има земетресение, а в България се случва поредният скандал, трябва да смогнеш да направиш и двете. Предизвикателство е да не прегориш и в същото време да останеш добър, да не се окаже, че си публикувал много информация, но толкова си се изтощил, че не можеш да продължиш.

Най-хубавото в този екип е, че когато се случи извънредно събитие, спонтанно се сформира кризисен щаб и хората се включват в отразяването. Всеки знае какво може да свърши и го прави. Примерно как реагирахме по време на атентата в Бургас? Съобщение в Туитър привлече вниманието ни и започнахме да проверяваме в информационните агенции. Публикувахме първоначална информация. Беше ужасно – самото събитие и това, че не знаехме какъв е мащабът. Всички започнахме да звъним и да търсим информация - аз на външно министерство, друг в президентството, по посолствата, в Министерството на вътрешните работи. След това направихме план за организиране на работата по натам – какви са задачите на репортерите, кой какво и кога публикува.

Колкото до ролята ми на онлайн редактор на "Европа.Дневник" - готова съм за голяма борба за оцеляването на този сайт. Мое предизвикателство е да убедя публиката, че информацията, която представяме, е важна за всички нас, макар и на пръв поглед да изглежда доста специализирана. Например в най-големия пик на кризата Европейският парламент приемаше резолюция за обучението в детската градина. Читатели ни критикуваха, че ги занимаваме с документа. Според мен беше важно и това се доказа сега с нашия закон за предучилищното образование, който прави препратки към тази резолюция на ЕП.

Ще убедиш читателите, че представяш важна информация, само ако разбираш тематиката много добре. Европейските институции използват много тежък бюрократичен език, който затруднява разбирането, а и трябва да бъде "преведен", за да е достъпен за неспециалисти. Образованието ми по европеистика ми помага много. Но трябва и постоянно да следя новините от европейските институции, от държавите членки и от България. Обемът на информацията е огромен и задачата е много предизвикателна.

Моите обучения

Ходя на семинари, организирани от Европейската комисия и различни организации.

Моите планове за развитие

Плановете ми са да трупам познанията и опита, които нямам. Искам да се науча да бъда добър журналист, а това не става за три години - имам чувството, че тепърва навлизам в ресора си. За да можеш да анализираш нещо, което се случва в момента, трябва да знаеш къде са корените му. Не че не знам за основните политически събития от преди пет-десет години, да кажем, но преди да започна работа, никога не съм гледала на тях с очите на професионалист. Искам и да развия журналистическия си нюх – да знам коя история ще стане добра, това е нещо, което мисля, че засега не ми се отдава толкова добре, във всички случаи не толкова, колкото на колегите с десетгодишен стаж.

Препоръчвани източници на информация

За работата ми като нет редактор използвам информация от българските и международните информационни агенции. А за тази в "Европа.Дневник" основните източници на информация са документи от ЕК, издания, позиционирани в Брюксел, и отново световните агенции.

Много използвам и "Туитър" - това е много бърз канал, който ми дава първоначалната информация. Следя официалните акаунти на министри и важни ЕС политици. Примерно информацията, че е постигнато споразумението за бюджета на ЕС, първо излезе в акаунта на председателя на ЕС Херман ван Ромпой. От друга страна, "Туитър" е много добър и за насочване на вниманието. Да кажем, за атентата в Бургас видях в "Туитър" - някой, който е бил до летището, е пуснал съобщението. Това не е информация, на която можеш да се довериш, но ти привлича вниманието към събитието и започваш да търсиш по другите информационни канали.

Търсени умения

- Добра подготовка в тематичната сфера, в която се работи
- лесен за възприемане стил на писане
- много силна вътрешна мотивация да си вършиш работата добре
- психическа издържливост
- бързи реакции
- самообладание в напрегнати ситуации
- умение да общуваш
- любознателност
- организираност
- умение да си поставяш приоритети.

*Статията е част от специалното издание на Кариери - "Моята кариера 2013. Професиите в дигиталното пространство".

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly