Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Професия: Специалист ползваемост (Usability Specialist)

В бранша "Ползваемост" работят хора с образование в сферата на взаимодействието човек - компютър, информационния дизайн или психологията, но има и такива, които са учили журналистика, изкуство, библиотечни науки или бизнес администрация.
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Всички по един или друг начин ползваме софтуер: в интернет, в компютъра, в мобилния телефон, в уредите у дома, та дори и в дрехите. Ако ви се е случвало да опитвате да "преборите" сайта на някоя институция, за да си намерите информация, вие сте използвали софтуер. Ако сте пращали есемес, пак сте използвали софтуер. Софтуерът е навсякъде около нас и ние очакваме той да е бърз, лесен и разбираем.

Работата на специалиста ползваемост (на английски Usability Specialist) е да направи използването на софтуера по-лесно и приятно за потребителя, като съобрази технологията с начина, по който човек възприема и обработва информация, и като я адаптира според целите, нуждите, задачите, уменията и нагласите на потребителя на конкретния продукт.

По света има професионалисти, които специализират в изработването на тестове за ползваемост или на други методи за изследване на потребители, докато за други ползваемостта е част от работата им по дизайн и разработка на продукти, услуги, софтуерни приложения или уебсайтове, обясняват от Асоциацията на специалистите ползваемост (Usability Professionals' Association). По наблюдения на асоциацията академичната подготовка на специалистите ползваемост също е разнообразна. В бранша работят хора с образование в сферата на взаимодействието човек - компютър, информационния дизайн или психологията, но има и такива, които са учили журналистика, изкуство, библиотечни науки или бизнес администрация.

В България все повече софтуерни компании и бизнеси, които предлагат продукти и услуги онлайн, узряват за идеята, че доброто потребителско изживяване означава повече и по-доволни клиенти.

На въпроса дали професията е перспективна в България от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) отговарят положително. Търсенето на специалисти по
ползваемост ще нараства, а квалифицираните кадри са малко. В България засега няма специализирано висше образование по ползваемост. БАСКОМ работи с университетите за актуализиране на учебните програми по софтуерно инженерство и специализирани курсове по ползваемост би трябвало бъдат въведени до две години за всички софтуерни специалности.

 

Визитка

Димитър Симов е експерт "Ползваемост" в софтуерната компания "SAP Labs България". Той е един от пионерите на професията в България.

Моят път дотук

Завърших Американския университет в България, специалност "Изследвания на Югоизточна Европа". Посещавал съм курсове в различни области - археология, антропология, социология. След това учих когнитивни науки в Нов български университет (НБУ).

Там прочетох книгата "Нещата, които ни правят умни" (ориг. Things That Make Us Smart, 1993) на Доналд Норман, един от гурутата в занаята ползваемост. Запалих се, започнах да търся още информация и нещата постепенно започнаха да се случват. НБУ и "Нетейдж", компанията, в която работех по онова време, направиха съвместно нещо като кръжок за хора с интереси в ползваемостта.

Постепенно кръжокът прерасна в лаборатория по ползваемост "Лукрат". Поработихме в НБУ година, но после една група хора решихме да направим бизнес от това и основахме своя компания. В началото беше много трудно – ходехме като цветарки от фирма на фирма да обясняваме на хората какво е ползваемост и защо им е нужна. Отговаряха ни "Много интересно" и дотам. Нещата се промениха доста оттогава - светът е станал по-лесен за хората, които се занимават с ползваемост.

На въпроса какво е общото между това, което съм учил, и работата ми, отговарям: "Хората." В същината си моят занаят е да умея да помагам на производителя на софтуер да го направи по удобен за потребителите, а за да можеш да правиш това, се изисква да разбираш от хора, да ги познаваш и да разбираш какво ги движи.

Освен целите и методите на антрополога и на специалиста по ползваемост са сходни. Както в антропологията има изследователи, които отиват при племената, живеят с тях и правят всичко с тях, така е и при нас - отиваш в офиса на някой, гледаш го как работи, къде ходи, какво прави, как използва софтуера. След това влагаш наученото в продукта, за да го направиш по-добър.

Моите задачи и отговорности

В последните години в "SAP Labs България" има много силна мотивация да се произвеждат продукти, които предлагат добро потребителско изживяване и съответно се правят стъпки в тази посока. Една от тези стъпки са "специалистите по ползваемост", или с други думи хора, чиято основна работа е да помагат продуктите да са удобни и лесни за ползване.

В моя отдел разработваме "НетУийвър клауд". Това е платформа като услуга (PAAS, Platform as a Service), която, най-грубо казано, дава на програмистите необходимата им среда за разработка на софтуер, място където този софтуер да работи, и инфраструктура за управлението му. Работата ми е на програмистите да им е удобно да ползват платформата. Какво означава това?

Например да е сравнително лесно да се почне работа с тази нова платформа: човек да се регистрира, да разбере как работи, да пробва с няколко примера и оттам нататък да си работи.

Как разбираме дали е лесно? Правим тестване с потребители – молим ги да правят на платформата задачи типични за тяхната работа и наблюдаваме как се справят, колко време им отнема, къде и какви трудности срещат.

След това анализираме резултатите и правим препоръки за подобрение. Примерно може да се окаже, че извършването на определена задача отнема 15 минути. Преценяваме, че това е много, и мислим къде може да се оптимизира. Самият процес ще си покаже къде има чакания, къде "цъкаш", пък се връщаш, в каква последователност се извършват нещата. Като ги преподредим и оптимизираме, това време може да падне на 10 мин., т.е. 33% подобрение.

Когато обсъждаме препоръките за подобрение се случва, хората от разработващия екип да кажат, че не виждат причина продуктът да се променя, че технически не могат да направят препоръчаното от мен или че не разбират самото ми предложение. Тъй че следва един процес на изясняване, преговори, доубеждаване и търсене на варианти.

Докато се правят модификациите и промените, трябва също да съм на разположение, в случай че възникне нещо непредвидено, което почти винаги се случва. И, разбира се, трябва да проследя, че промените са направени според уговорката, да помогна, да променя препоръките, ако се налага.

Моите предизвикателства

Умение е да подбереш правилните участници в тест – ползваемостта е свързана с това, че определени хора имат да свършат определена задача и за целта ползват определен продукт. Ползваемостта на молива за писане е висока, но ползваемостта му да отвинтиш болтче е ниска, а и за едни хора един инструмент става, за други не става. Със софтуера е същото – някои хора са умели в едно, други в друго. Тъй че, като си търсиш хора, които да участват в теста, е важно да са представителни потребители и, разбира се, по време на теста да вършат нормалните задачи за ползването на този софтуер.

Наблюдаването на потребители също е предизвикателство. За да работиш с тях, трябва да умееш да си "храстче" - т.е. да си наблюдател, без да участваш. Важно е да можеш да водиш човека, да му покажеш какво трябва да свърши, а, от друга страна, когато той взаимодейства с продукта, да не му пречиш и да не му помагаш, за да не промениш резултата. Това никак не е лесно да се овладее, човек трябва да си мисли и да пробва. За наблюдателя е трудно, познавайки продукта, да се възпира да покаже на човека къде да "цъкне". По време на експеримент се създава и малко напрежение, хората се чувстват изпитвани и е съвсем нормално да се обърнат към теб и да те попитат: "Ще стане ли, ако натисна тук?" И ти като водещ трябва да умееш да отговориш на въпроса с въпрос например: "Какво мислиш, че ще стане", така че да не влияеш на резултата.

Необходимо е и да развиваш наблюдателността си, за да разбереш кога човекът има проблем с продукта. Трябва да можеш и да анализираш поведението на потребителя. Човек прави нещо, но защо го прави така? Възможно е да успееш да разбереш, само наблюдавайки, но често пъти е важно да зададеш и въпрос: "Като цъкна ей там, какво мислеше, че ще стане" или "Защо направи така", за да можеш да проследиш надълбоко каква е причината.

Освен това за работата с колегите от "другата страна" - програмисти, клиенти, собственици - трябва да умееш да разкажеш нещата по такъв начин, че те да бъдат разбрани и приети. С други думи – да владееш езика на хората, с които преговаряш. Няма нужда чак да знаеш да програмираш, но се изискват познания за основни неща, за да можеш да аргументираш промените пред програмистите. Към тях се изисква един подход, а към клиентите - друг. Как да обясниш на един собственик или ръководител на проект да инвестира пари в това да направи интерфейса по-лесен? Там обяснението е сметка, например: намалявайки с пет минути времето за изпълнение на дадена рутинна задача, която 100 служители изпълняват по 10 пъти на ден, пестиш 5000 минути на компанията, а времето е пари.

Моите обучения

На този занаят може да се учиш в университета, от работата, от интернет. Както споменах, в университета научих неща, свързани с познаването на хората, а оттам нататък – книги и интернет. Например има най различни техники за правене на тестове за ползваемост и колкото повече знаеш, толкова по-добре.

Моите планове за развитие

Професионалното ми въжделение е всички да знаят за ползваемост и да мислят за нея. След десетина години хората на моята възраст вече ще са баби и дядовци, така че и бабите и дядовците ще знаят за това. Искам ползваемостта да влезе в процесите на работа, в ежедневието на хората – имат нужда от това. От друга страна, занаятът се променя, развива се, винаги има какво да се учи.

Препоръчвани източници на информация

Стандартните: конференции, колеги, собствен опит, интернет, международна професионална общност.
 
Търсени умения

- Следене на най-новите тенденции в технологиите
- познаване на човешкото поведение и психика
- познаване на техники за анализ
- познаване на техники за тестване
- познаване на стандарти за ползваемост
- умения за работа с инструменти за usability анализ
- познаване на процеса на софтуерна разработка
- модериране
- наблюдателност
- презентационни умения
- иновативност – възможност за измисляне на алтернативи
- емпатия – умение да се поставиш на мястото на потребителя
- умение да слушаш
 

*Статията е част от специалното издание на Кариери - "Моята кариера 2013. Професиите в дигиталното пространство". 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly