Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Професия: Психолог, работещ в институция

Силвана Милева е психолог в Дом за стари хора "Венета Ботева", гр. Велико Търново.
Share Tweet Share
Снимка

Силвана Милева

[Личен архив] 

Решихме да ви представим професията на психолог, който работи в институция, защото позицията му ще бъде все по-търсена и необходима в бъдеще. Професията е посочена като перспективна в няколко международни проучвания, като например това на сп. "Форбс" за най-перспективните професии за жени за 2013 г. Причините за това са разнообразни – от все по-динамичния и променящ се свят до увеличаване на възможностите за географска мобилност на работещите, което им налага да оставят грижите за възрастните си родини на някой друг.

В България специалността "Психология" традиционно попада сред най-желаните направления в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (Милена Стефанова, заместник-ректор по учебната дейност на СУ в интервю за БТА - бел. ред.). Някои от завършващите тази дисциплина предпочитат по-общото практикуване на професията, а други попадат в специфичното поле на психолога, работещ в институция, какъвто е случаят на Силвана Милева.

Независимо от избора на специализация, било то в областта на здравната, организационната, клиничната, педагогическата или друга психология, областта предлага голямо разнообразие от кариерни възможности в пряка работа с клиенти, в академична среда, в държавни агенции и в бизнеса.

 

Силвана Милева има седемгодишен професионален опит в сферата на социалните услуги. В момента работи като психолог в Дом за стари хора "Венета Ботева", град Велико Търново. Има бакалавърска степен от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и е сертифициран позитивен психотерапевт към Дружеството по позитивна психотерапия в България.

Моят път дотук

Първоначално започнах като доброволец в НПО сектора. Смея да твърдя, че работата в такъв тип организации дава много както чисто човешки, така и професионален опит. Придобиват се знания и специфични умения в различни области. Учиш се на много неща, често правиш не точно това, което искаш и което си си представял, но сега от позицията на годините разбирам колко полезно е било. Чрез такъв вид опит човек съумява да изгради ценна нагласа как трябва да се пребори с трудностите, с мотивацията и желанието за развитие и промяна.

Работила съм на гореща телефонна линия за деца в риск, като аниматор в детски партита, като треньор по различни проекти. Работата ми като психолог по проект за деца и семейства в риск ми показа дълбоки човешки трагедии. Сблъсках се със страданието, насилието, мъката, съпътстващи децата, с насилието и немотията в семействата им.

Никога няма да забравя случая с бебето в село Златарица. Открихме го болно, с температура, на дюшек на пода на кирпичената къща, дадена като временен подслон на майката. Гледката беше потресаваща. Организирахме нещата буквално за минути – бебето, майката, която не разбираше, че има проблем, братята и сестрите, за които също трябваше да открием вариант. По-късно в болницата ни казаха, че е било въпрос на часове, тъй като бебето е било в тежко състояние. Чувствах се доволна, някак изпълнена, бяхме успели да помогнем навреме. Малкото голямо добро.

За кратко бях и учител, но за радост бързо разбрах, че това не е моето призвание. Ето как желанието ми за работа със стари хора ме отведе в ДСХ "В. Ботева".

Моите задачи и отговорности

Вече пет години и половина работя като психолог в Дома за стари хора във Велико Търново. Работата като психолог в институция, а и възрастните хора, с които се работи, правят тази професия много специфична. За мен тя е предизвикателство, защото до голяма степен е все още "ново поле", а и като цяло геронтопсихологията остава в периферията на научния интерес в България.

В работата ми често се сблъсквам със стереотипното разбиране на старостта като период единствено на упадък. За съжаление и самите стари хора възприемат негативно собствената си старост, виждайки в нея единствено загубите, а примерите за успешно стареене са по-скоро изключение.

Адаптирането към променените житейски условия, включително и към живота в институцията, е една от важните цели в работата на психолога. Животът в институция, в която са настанени 130 човека – често хора с увреждания, с болести, с личностни акцентуации и свои навици, безспорно изисква психологическа помощ и подкрепа при адаптирането на новопостъпилите лица.

Съжителството по двама в стая често води до противоречия и конфликти. В такива случаи е необходимо кризисно интервениране, насочено към промяна в когнитивния и поведенчески модел и на двете страни в конфликта. Предизвикателство за мен са тежките случаи, които са съпътствани с необратими соматични увреждания. Тези случаи изискват емоционална подкрепа, търсене на ресурси за справяне в ситуацията.

Една от големите ми цели е въвеждането на груповата работа като възможност за преодоляване на изолираността и самотата. В групата старият човек има възможност да сподели своите преживявания и емоции, да изкаже своите мисли. Участниците се учат да се изслушват, да не се прекъсват и апострофират, да не се поучават.

Често ми казват, че няма за какво да се работи със стари хора. За мен това е просто предразсъдък. Да, работата на психолога в дом за стари хора е специфична – тя е и ограничена, имайки предвид завършващия етап от жизнения цикъл на човека, както и факта, че тези хора са представители на поколение, у което не беше създадена потребност от себепознание. Въпреки това твърдо съм убедена, че всеки заслужава подкрепа, особено в такъв труден етап от живота си.

Моите предизвикателства

Работата в институцията те въвлича и по-трудно се удържа специфичното поле на работа. Трудно е, когато ежедневно се сблъскваш с болестта, страданието, със смъртта. Особено мъчително е, когато виждаш как някой си отива от този свят сам, без подкрепата на своите близки, обезверен, огорчен, сърдит на света и на хората.

В тази връзка е необходимо да се помисли за подкрепата на специалистите, работещи в този нелек сектор. Случаите на професионално "изгаряне" никак не са малко, хората се разочароват и напускат или се опитват да се съхранят, формализирайки работата си. Необходими са поддържащи обучения, провеждане на супервизии, балинт групи.

Безспорно предизвикателство за мен е работата в мултидисциплинарен екип при предоставянето на палиативни грижи (грижи за намаляването и превенцията на страданието на пациентите - бел. ред.). Специфична подготовка и опит изисква и работата с дементни потребители. Друго предизвикателство е и възможността да използвам и православната психотерапия, терапия, която би могла да отговори на дълбочинните проблеми на стария човек и да придаде смисъл на живота му.

Моите обучения

Завършила съм базисно и майсторско ниво по позитивна психотерапия към Дружеството по позитивна психотерапия в България. Участвала съм в различни обучения: за работа с жени - жертви на домашно насилие, за работа с деца в риск.

През 2010 г. ми бе връчена наградата "Служител на годината". Идеята за тази награда е на управителя на институцията Зорица Радловска. Провежда се под формата на гласуване от страна на потребителите на социални услуги в ДСХ.

За мен тази награда бе признание за работата ми, отношението и нагласата ми към тях. Не е лесно да си емпатичен и трябва постоянно да се поставяш на мястото на стария човек, тъй като той в много от случаите е раздразнителен, обидчив, чувствителен, а понякога дори агресивен. Но когато си автентичен, топъл, подкрепящ, те го усещат, разбират и откликват.

Моите източници на информация

Определено информацията, която ми е необходима – нови изследвания, методики, нови техники и подходи, получавам от специализирани сайтове. Купувам и книги, но не често, тъй като заплатата на психолога в институция не е голяма. Последната книга, която купих, е "Ръководство по православна психотерапия". Авторите, които следя, са: Н. Александрова, Л. Георгиев, Г. Стойнев, П. Балканска и др. Освен специализираната литература необходими са и знания в областта на медицината, защото в старостта проблемите са комплексни.

Моите планове за развитие

Настоящата позиция ми дава възможност да се развивам в една област, която тепърва ще става все по-актуална. Тя е предизвикателство за мен, свързано с търсенето на нови възможности за работа със стари хора, на добри практики и опит.
 
Търсени умения
- умения за ефективно общуване и прилагане на техники за активно слушане
- умения за справяне с конфликти
- емпатия
- толерантно и търпеливо отношение

*Статията е част от специалното издание на Кариери - "Моята кариера 2014. Перспективните професии"

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly